Специални нужди и отдаване на служба
назад


Послание за обучение при посещение, септември 2012 г.

Специални нужди и отдаване на служба

Изучете този материал с молитва и, ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и за да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.

Изображение
печат на Обществото за взаимопомощ

вяра, семейство, взаимопомощ

“Нуждите на другите съществуват постоянно”, казва президент Томас С. Монсън, “и всеки от нас може да направи нещо, за да помогне на някой. … освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот”1.

Като посещаващи учителки ние можем искрено да опознаем и обикнем всяка сестра, която посещаваме. Службата към онези, които посещаваме, произтича естествено от обичта ни към тях (вж. Иоана 13:34–35).

Как можем да узнаем духовните и материални нужди на нашите сестри, тъй че да можем да им отдаваме служба, която това е нужно? Като посещаващи учителки ни е дадено правото да получаваме вдъхновение, когато се молим за хората, които посещаваме.

Поддържането на редовен контакт с нашите сестри също е важно. Личните посещения, телефонни обаждания, насърчителна бележка, е-мейли, да поседим с нея, искреният комплимент, да й подадем ръка на събрание, да й помогнем при болест или нужда и други постъпки на служба помагат да бдим една над друга и взаимно да се укрепяваме2.

Посещаващите учителки са помолени редовно да съобщават за благосъстоянието на сестрите, всякакви специални нужди и службата, която им е отдадена. Този вид съобщения и службата към нашите сестри ни помагат да проявим своето ученичество3.

От Писанията

Иоана 10:14–16; 3 Нефи 17:7, 9; Мороний 6:3–4

От нашата история

Да служим една на друга винаги е било в сърцевината на обучението при посещение. Чрез продължаващата служба ние носим доброта и приятелство, които прекрачват границите на нашите месечни посещения. Проявената грижа е това, което има значение.

“Желанието ми е до помоля усърдно нашите сестри да спрат да се тревожат за някое телефонно обаждане, месечно или тримесечно посещение”, казва Мери Елън Смуут, тринадесета обща президентка на Обществото за взаимопомощ. Тя ни моли да се съсредоточим вместо това върху подхранването на нежните души4.

Президент Спенсър У. Кимбъл (1895--1985) учи, “Жизнено важно е да служим един на друг в царството”. Все пак той признава, че не всяка служба трябва да бъде героична. “Така често нашите постъпки на служба се състоят от просто насърчение или оказване … на помощ с обикновени задачи”, казва той, “но колко славни са последиците … от тези дребни, но обмислени действия!”5

Бележки

  1. Томас С. Монсън, “Какво направих днес за някого?”, Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 85.

  2. Вж. Ръководство 2: Служение в Църквата, 2010 г., 9.5.1.

  3. Вж. Ръководство 2, 9.5.4.

  4. Mary Ellen Smoot, in Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society (2011), 117.

  5. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball (2006), 82.

Какво мога да направя?

  1. Дали търся лично вдъхновение, за да узная как да откликна на духовните и материални нужди на всяка сестра, за която отговарям?

  2. Как сестрите, за които отговарям, могат да разберат, че се грижа за тях и семействата им?