Послание за обучение при посещение, август 2010 г.

Растеж във вяра и лична праведност

Изучете този материал и ако е подходящо, обсъдете го със сестрите, които посещавате. Използвайте въпросите, за да ви помогнат да укрепите сестрите и да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от своя живот.

Изображение

Relief Society seal

Вяра • Семейство • Служба

От Писанията

Исаия 2:2–3; У. и З. 109:22–23; 110:8–10

Нашата отговорност да бъдем достойни за служение в храма

„Заветите, които сключваме, заедно със свързаните с тях обреди, получавани в храма, стават наше акредитивно писмо за прием в Божието присъствие. Те ни издигат отвъд границите на нашата собствена сила и перспектива. Ние сключваме завети, за да покажем своята отдаденост да изграждаме царството. Ставаме заветен народ, когато се намираме в завет с Бог. Всичките обещани благословии са наши чрез верността ни на тези завети …

Какво могат да направят жените в Църквата, за да заслужат благословиите на храма?

Чрез Своите пророци Господ кани онези, които все още не са получили благословиите на храма, да направят каквото е необходимо, за да отговорят на условията да ги получат. Той кани онези, които вече са получили тези благословии, да се връщат възможно най-често, за да могат отново да се радват на това преживяване и за да може тяхната визия и разбиране на Неговия вечен план да нарастват.

Нека бъдем достойни да имаме валидна храмова препоръка. Нека отидем в храма, за да запечатаме своите семейства за вечността. Нека се връщаме в храма толкова често, колкото го позволяват нашите обстоятелства. Нека дадем на своите починали близки възможността да получат обредите на възвисяването. Нека се радваме на духовната сила и откровението, което получаваме, когато редовно посещаваме храма. Нека бъдем верни, сключвайки и спазвайки храмови завети, за да получим пълните благословии на Единението.”¹

Силвия Е. Олред, първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ.

От нашата история

Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) учи, че Обществото за взаимопомощ се появило от желанието на сестрите да служат в храма:

„По време на строежа на храма Къртлънд жените били призовани да счукат на ситни частици финия си порцелан, които да бъдат смесени с мазилката по храмовите стени, която да улавя и отразява светлината на слънцето и луната и така да прави по-красив външността на зданието.

В онези времена, когато парите били оскъдни, но имало изобилие от вяра, строителите влагали в изграждането на дома Господен своята сила и средства. Жените ги снабдявали с храна, най-добрата, която могли да приготвят. Едуард У. Тълидж съобщава, че докато жените шиели храмовите завеси, Джозеф Смит, наблюдавайки ги, казал, „Е, сестри, на вас винаги може да се разчита. Сестрите винаги са първи и най-напред във всички добри дела. Мария била първата при възкресението; сега сестрите са първите, които да работят по вътрешността на храма” …

Отново в Наву, по време на строителството на храма, няколко жени се обединили в изработването на ризи за строителите. Именно при такива обстоятелства двадесет от тях се събрали в четвъртък, 17 март 1842 г. в горната стая на магазина на Пророка.”² Така било сложеното началото на Обществото за взаимопомощ.

Какво можем да направим?

Каква подкрепа мога да предложа аз на сестрите, за да се подготвят за храма и да отидат в него?
Как аз мога да бъда олицетворение на наследството на ранните сестри, които правели жертви, за да получат храмовите благословии?
Как мога да поискам храмовите благословии?

© 2010 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на Visiting Teaching Message, August 2010. Bulgarian. 09368 112