Поглед от висотата на святото място
назад напред


младежи

Поглед от висотата на святото място

Като млада имах много възможности да извършвам кръщения за мъртвите в храма Сан Диего Калифорния. Макар винаги да имах добри преживявания, едно пътуване особено се откроява в паметта ми.

Бях на 16 г., а малката ми сестра тъкмо бе навършила 12 и за пръв път отиваше да извършва кръщения за мъртвите. Тъй като това й беше първи път, решихме след като приключим, да се разходим около храма.

По края на парка на храма имаше няколко наблюдателни площадки за забележителности, тъй че отидохме право там. Тъй като храмът Сан Диего се намира редом с оживена магистрала, когато застанете на някоя наблюдателна площадка, всъщност гледате магистралата от високо.

Да застана на висотата на светите места онзи ден ми даде нов поглед върху живота. Гледах отгоре на света с неговите профучаващи автомобили, претъпкани магазини и покритите с „графити” пътни знаци.

Именно тогава в ума ми се оформи следната мисъл: „Ти не искаш да си част от това; не за това е животът”. Винаги съм била учена, че целта на живота е да се завърнем да живеем с нашия небесен Отец и да станем като Него. Знаех, че за да постигна тази цел, нямам нужда от нещата на света.

Обърнах се и погледнах красивия храм, и бях благодарна за знанието на Евангелието и за перспективата, която то ми даваше. Знаех, че сред един хаотичен и вероломен свят бях намерила святото място, на което да застана.

Онзи ден в храма обещах на Небесния Отец, че винаги ще бъда откъм Неговата страна, а не откъм страната на света. Без значение какво изсипва върху нас света, ние можем да го преодолеем, като спазваме сключените завети и стоим на свети места (вж. У. и З. 87:8).