Послание на Първото Президентство, август 2010 г.
Xрамови благословии
Още си спомням как родителите ми заведоха нашето семейство в новоиздигнатия храм Швейцария, първият в Европа, за да станем семейство за вечността. Тогава бях на 16 г., най-малкият от четири деца. Коленичихме заедно пред олтара, за да бъдем запечатани на земята чрез силата на свещеничеството, с едно чудесно обещание да можем да бъдем запечатани за вечността. Никога няма да забравя този славен миг.
Като момче бях доста впечатлен, че пресичахме държавни граници, за да бъдем запечатани като семейство. За мен това символизираше начина, по който храмовата работа прекосяваше светските граници, за да донесе вечни благословии на всички обитатели на земята. Храмовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни наистина са съградени за полза на целия свят, без оглед на националност, култура или политическа ориентация.
Храмовете са непоклатимо свидетелство, че добротата ще надделее. Президент Джордж К. Канън (1827–1901), първи съветник в Първото Президентство, веднъж казва, „Всеки камък, положен за основата на храм и всеки храм, завършен … намалява силата на Сатана на земята и увеличава силата на Бог и божествеността.”1
Макар всеки храм да увеличава силата на праведността на земята, най-големите благословии, разбира се, се получават от хората, които всъщност посещават храма. Там ние получаваме още светлина и познание и сключваме свещени завети, които, ако бъдат следвани, ни помагат да крачим по пътеката на ученичеството. Накратко, храмът ни учи за свещената цел на живота и ни помага да намерим вярна материална и духовна насока.
Ние обаче не посещаваме храма само за нас самите. Всеки път когато влизаме в тези свещени сгради, ние изпълняваме дадена роля в святата изкупителна роля на спасението, станало възможно за всички Божии чеда в резултат на Единението на Единородния на Отца. Това е безкористна и свята служба, която ни позволява като смъртни хора да участваме в славното дело да станем избавители на хълма Сион.
За онези, които сега не могат да отидат в храма по каквато и да е причина, насърчавам ви да сторите всичко по силите си да имате валидна храмова препоръка. Храмовата препоръка е символ на нашата вярност и решимост да служим на Господ. Тя е символ на любовта ни към Господ, защото, както учи Исус, „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему” (Иоана 14:21).
Докато пейзажът по света продължава да бъде украсяван от тези свещени сгради, посветени на Господ, молитвата ми е да продължим да вършим своята част, за да доведем небето по-близо до земята, като бъдем достойни да имаме валидна храмова препоръка и я използваме. Като правим това, праведността със сигурност ще нараства не само в личния ни живот и в нашите домове, но и в нашите общности и по света.
© 2010 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на First Presidency Message, August 2010. Bulgarian. 09368 112
Преподаване от това послание
Повечето хора учат по-добре и помнят по-дълго, когато им представяте идеи, използвайки нагледни помагала, вместо само да им говорите (вж. Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., стр. 182). По време на урока бихте могли да покажете снимка на храм. След като прочетете статията, обсъдете защо храмът е важен за президент Ухтдорф. Поканете малките деца в семейството да нарисуват семейството си в храма.
Преподаването – няма по-велико призование заявява, „Насърчавайте хората, които учите, да си поставят една или повече цели, които могат да им помогнат да живеят според принципите, които сте преподали” (стр. 159). Помислете дали да не прочетете посланието на президент Ухтдорф със семейството и да поканите членовете да напишат по една лична цел, която ще им помогне да останат достойни да имат храмова препоръка и да я използват.