Да се учим от Пророка Джозеф
Сю Барет, Църковни списания
Една от любимите ни семейни домашни вечери бе да разиграваме в роли разказа за Джозеф Смит и Първото видение. Аз разказвах историята; после внуците ми я разиграваха, като вземаха ролите на проповедниците и Джозеф Смит. Рисувах по няколко хартиени дървета, които да представляват свещената горичка и ги залепвах на стената в ъгъла на стаята, правех по няколко надписа “проповедник” за проповедниците, за “Джозеф” имаше стол и библия, която да чете.
Всеки проповедник казваше на Джозеф, “Моята църква е единствено правата. Присъедини се към моята църква, Джозеф”. А Джозеф отвръщаше, “Не знам” или “Трябва да помисля”. След като всичките проповедници му бяха говорили, Джозеф сядаше на стола и четеше на глас Яковово 1:5. После отиваше в “горичката” и коленичеше да се моли. Никой не играеше ролите на Небесния Отец или на Исус Христос и всички ние бяхме благоговейни, когато всеки “Джозеф” отиваше да се моли в “горичката”. Всяко дете по ред биваше проповедник и Джозеф.
После говорехме за това какво научил Джозеф Смит от Първото видение, как получаваме отговори на молитвите си дори когато не виждаме видения и как Писанията могат да ни напътстват.