Пеене и разказване на приказки
Когато съпругата ми Сандра и аз бяхме призовани да служим в мисия Южна Африка Дърбан, започнахме да търсим да служим на общността там. Бях член на мормонския Хор на Табернакъла повече от 20 г., а съпругата ми, помощник-библиотекар, водеше разказване в едно начално училище. Когато нашият президент на мисия реши да започне мисионерска работа в една близка община, знаехме, че това е нашият шанс.
Посетихме общината и открихме, че там няма библиотеки в училищата, само една малка общинска библиотека в градчето. Младите старейшини ни представиха на директорката на библиотеката. Обяснихме й, че бихме желали да провеждаме седмични часове по разказване на приказки за деца. Тя бе скептична, но след известен размисъл се съгласи да обяви събитието и ние да опитаме.
Първият ден присъстваха пет деца. Постепенно дойдоха още. След няколко месеца включихме да помага една млада госпожица, неотдавна обърната във вярата, която говореше хубав английски и зулу. Посещаемостта растеше, директорката и родителите бяха въодушевени от случващото се.
Народът на зулусите обича да пее, тъй че в нашето време за разказване добавихме песни с лесна мелодия и текст. Към края на мисията ни провеждахме две или три сесии седмично на времето за песни и разкази, за да поемем онези над 100 деца, които идваха. Каква благословия беше да виждаме децата на други места; те започваха да ни пеят нашите песни и стихчета.
От службата ни в този район върху нас дойде друга благословия. Тъй като броят на местните членове на Църквата растеше и ние се нуждаехме от място, където да почнем да провеждаме неделните си събрания, директорката настоя да ползваме библиотеката безплатно.
Бяхме толкова благодарни, че Господ ни помогна да открием начин да използваме таланта си, да служим на общността и да помогнем да се разшири района на мисията.