Из живота на Пророка Джозеф Смит

Да се помири с неприятелите си

Адаптирано от Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, гл. 29, абзаци 3–11.

Един ден, когато Пророкът посещава дома на родителите си във Фар Уест, група членове на местната милиция нахлуват през вратата.

Кой от вас е Джо Смит?

Тук сме да го убием!

Джозеф незабавно пристъпи напред, усмихна се на мъжете и се ръкува с тях.

Аз съм Джозеф. Приятно ми е да ви видя. Моля влезте и седнете.

Мъжете невярващо се взират в Пророка, докато той продължава да говори.

Ние, мормоните, вярваме в Исус Христос и просто искаме мир. Но в тези последни месеци, откакто се преместихме в Мисури, преживяхме много гонения. Доколкото ми е известно, никой от нас никога не е нарушил закона. Но ако сме го нарушили, сме готови да бъдем съдени по закона.

Майко, мисля да си вървя в къщи. Ема ще ме чака.

Не можете да си идете сам, защото не е безопасно.

Ще дойдем с вас и ще ви пазим.

Благодаря ви.

Обещаваме да разпуснем милицията под наше командване и да си идем в къщи.

Ако се нуждаете от нас, ще се върнем и ще сторим всичко, от което се нуждаете.

Извън дома на родителите на Джозеф останалите мъже говорели за срещата си с Джозеф.

Не се ли почувства странно, когато той те държеше за ръка? Никога не съм се чувствал тъй през живота си.

Чувствах се, сякаш не можех да мръдна. Не бих повредил и косъм от главата на този човек за нищо на света.

Този е последният път, когато изобщо ме въвличате да дойда да убивам Джо Смит или мормоните въобще.

Илюстрации Сал Велуто и Еудженио Матоци