Обща конференция
Просто продължавайте напред с вяра
Обща конференция, април 2023 г.


Просто продължавайте напред с вяра

Упражняването на вяра в нашия Спасител Исус Христос ни помага да преодоляваме обезсърчението, независимо какви препятствия има пред нас.

Апостолът старейшина Джордж А. Смит получава съвет от пророка Джозеф Смит в момент на голямо затруднение: „Той ми каза, че никога не трябва да се обезкуражавам, каквито и трудности да ме сполетят. Ако потъна в най-дълбоката мина на Нова Скотия и целите Скалисти планини се струпат отгоре ми, не трябва да се обезкуражавам, а да се държа, да проявявам вяра и да поддържам силен дух, и тогава най-накрая ще преодолея всичко и ще се изкача на върха“1.

Как би могъл Джозеф Пророка да каже това на човек, който страда? Защото е знаел, че това е истина. Преминал е през това. Джозеф многократно през живота си е изпитвал тежки затруднения. Обаче, като е упражнявал вяра в Исус Христос и Неговото Единение, и просто е продължавал напред, се е справял с привидно непреодолими препятствия2.

Днес бих искал да подновя молбата на Джозеф да не позволяваме на обезсърчението да ни смаже, когато се изправяме пред разочарование, болезнени преживявания, личните ни несъвършенства или други трудности.

Като казвам обезсърчение, не говоря за по-омаломощаващите трудности като клинична депресия, тревожно разстройство или други заболявания, които изискват специално лечение3. Имам предвид обикновеното обезсърчение, което върви с възходите и паденията на живота.

Вдъхновен съм от моите герои, които просто продължават напред с вяра, независимо от всичко4. В Книгата на Мормон четем за Зорам, слугата на Лаван. Когато Нефи се сдобива с плочите от пиринч, Зорам трябва да избере дали да последва Нефи и братята му в пустошта или вероятно да изгуби живота си.

Какъв избор само! Зорам първоначално е склонен да побегне, но Нефи го задържа и му казва с клетва, че ако той тръгне с тях, ще бъде свободен и ще има място за него в тяхното семейство. Зорам добива смелост и тръгва с тях5.

Зорам претърпява много трудности в новия си живот, но въпреки това продължава напред с вяра. Не се споменава Зорам да се вкопчва в миналото си или да таи негодувание спрямо Бог или другите6. Той е истински приятел на пророка Нефи и заедно с потомството си живее на свобода и в благополучие в обетованата земя. Това, което изглежда като огромна пречка по пътя на Зорам, в крайна сметка довежда до изобилни благословии, поради неговата преданост и готовност да продължава напред с вяра7.

Неотдавна чух една смела сестра да споделя как е постоянствала при трудности8. Тя имала известни затруднения и една неделя седяла в Обществото за взаимопомощ и слушала една учителка, за която си мислела, че има съвършен живот – съвсем различен от нейния. Била уморена и обезсърчена. Чувствала, че не е достатъчно способна или дори, че не е на мястото си, затова станала и си тръгнала, планирайки никога повече да не се върне в Църквата. По пътя към колата си тя почувствала една ясна мисъл: „Отиди в залата и изслушай речта в събранието за причастие“. Тя се усъмнила в подтика, но отново силно го почувствала, затова влязла в събранието.

Посланието било точно това, от което се нуждаела. Почувствала Духа. Знаела, че Господ желаел от нея да остане с Него, да бъде Негов ученик и да посещава събранията в Църквата, затова и го направила.

Знаете ли за какво била благодарна тя? Че не се отказала. Тя просто продължила напред с вяра в Исус Христос, дори и когато това било трудно за нея, и като продължавала напред, тя и семейството ѝ били изобилно благославяни.

Богът на небесата и земята ще ни помага да преодоляваме всяко обезсърчение и всяко препятствие по пътя си, ако Го търсим, следваме подтиците на Светия Дух9 и просто продължаваме напред с вяра.

За щастие, когато сме слаби или неспособни, Господ може да укрепва нашата вяра. Той може да увеличава уменията ни отвъд възможностите ни. Изпитвал съм го. Преди повече от 20 години, когато неочаквано бях призован за областен седемдесетник, се чувствах много неспособен. След обучителните ми назначения трябваше да председателствам на първата ми конференция на кол10. Президентът на кол и аз старателно планирахме всички подробности. Малко преди конференцията се обади президент Бойд К. Пакър, който тогава беше действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, за да види дали може да ме придружи. Бях изненадан и разбира се, се съгласих. Попитах как би желал да процедираме, тъй като той щеше да председателства. Той предложи да отменим плановете и да се подготвим да следваме Духа. За щастие все още имах 10 дни, за да изучавам, да се моля и да се подготвям.

Без да имаме конкретен план, бяхме на подиума 20 минути преди да започне събранието за ръководители. Наведох се към президента на кол и прошепнах: „Този кол е прекрасен“.

Президент Пакър ме сръчка нежно с лакът и каза: „Тихо“.

Спрях да говоря и се сетих за неговата реч от общата конференция „Благоговението кани откровението“11. Наблюдавах как президент Пакър си записва стихове от Писанията. Духът ми потвърди, че той получава впечатления за събранието. Обучението ми бе едва в началото си.

Президент Пакър говори първите 15 минути и подчерта важността да провеждаме всички събрания според напътствието на Светия Дух12. После каза: „Сега ще чуем старейшина Кук“.

Отправяйки се към амвона, попитах с колко време разполагам и дали има тема, по която би желал да говоря. Той каза: „15 минути и продължи според както се чувстваш вдъхновен“. Говорих около 14 минути и споделих всичко, за което си мислих.

Президент Пакър отново стана и говори още 15 минути. Сподели следния стих:

„Изказвайте мислите, които Аз ще поставя в сърцата ви и няма да бъдете посрамени пред човеците,

защото ще ви бъде давано (…) на момента, каквото трябва да кажете“13.

После каза: „Сега ще чуем старейшина Кук“.

Бях шокиран. Никога не ми беше минавало през ума, че ще бъда помолен да говоря два пъти в едно събрание. Не се сещах за нищо, за което да говоря. Молейки се пламенно и разчитайки на Господ за помощ, аз някак бях благословен с мисъл, цитат от Писанията и успях да говоря още 15 минути. Седнах си напълно изтощен.

Президент Пакър говори отново в продължение на 15 минути за това да следваме Духа и сподели ученията на Павел, че не трябва да говорим с „думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа“14. Можете да си представите колко бях учуден, когато той бе вдъхновен да каже за трети път: „Сега ще чуем старейшина Кук“.

Бях изчерпан. Нямах какво да кажа. Знаех, че е време да упражня повече вяра. Бавно се отправих към амвона, умолявайки Бог за помощ. Като се изправих пред микрофона, Господ по чудо ме благослови някак си да отправя още едно 15-минутно послание15.

Събранието най-сетне приключи, но аз бързо осъзнах, че събранието за възрастни ще започне след час. О, не! Подобно на Зорам, аз искрено исках да избягам, но също както Нефи го бе хванал, знаех, че президент Пакър ще ме хване. Събранието за възрастни премина по същата схема. Говорих още три пъти. На следващия ден по време на общото събрание говорих веднъж.

След конференцията президент Пакър с обич каза: „Хайде да го направим пак някой път“. Обичам президент Бойд К. Пакър и оценявам всичко, което научих.

Знаете ли за какво съм благодарен? Че не се отказах – или възразих. Ако се бях поддал на отчаяното си желание да избягам от тези събрания, щях да пропусна възможност да увелича вярата си и нямаше да бъда така щедро обсипан от обич и подкрепа от моя Небесния Отец. Научих за Неговата милост, чудната укрепваща сила на Исус Христос и Неговото Единение и въздействащото влияние на Светия Дух. Независимо от моята слабост16, аз научих, че мога да служа, мога да допринасям, когато Господ е до мен, ако просто продължавам напред с вяра.

Независимо от размера, обхвата и сериозността на трудностите, пред които се изправяме в живота си, на всички ни се случва да искаме да спрем, да напуснем, да избягаме или дори да се откажем. Обаче упражняването на вяра в нашия Спасител Исус Христос ни помага да преодоляваме обезсърчението, независимо какви препятствия има пред нас.

Също както Спасителят е завършил делото, което Му е било възложено, Той има силата да ни помага да завършим делото, което ни е възложено17. Можем да бъдем благославяни да продължаваме напред по заветната пътека, независимо колко стръмна става тя, и накрая да получим вечен живот18.

Както казва Джозеф Смит Пророка: „Стойте непоколебими, вие, Божии светии, дръжте се още малко и житейските бури ще отминат и вие ще бъдете възнаградени от онзи Бог, на Когото служите“19. В името на Исус Христос, амин.