Помнете това, което е от най-голямо значение
От най-голямо значение са нашите взаимоотношения с Небесния Отец, Неговия Възлюбен Син, нашите семейства и ближни, както и това да позволяваме на Духа да ни води.
Като си спомняме тази събота и неделя за триумфалното влизане на Спасителя в Йерусалим, малко преди Неговата единителна жертва, аз се сещам за словата Му на надежда и утеха: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее“1.
Обичам Го. Вярвам Му. Свидетелствам, че Той е Възкресението и Животът.
Това свидетелство ме е утешавало и укрепвало през последните четири и половина години, откакто моята съпруга Барбара почина. Тя ми липсва.
Често съм размишлявал над нашия вечен брак и живота ни заедно.
И преди съм споделял как се запознах с Барбара и как това преживяване ме научи да използвам умението за „предприемане на последващи действия“, което придобих по време на моята мисия. Трябваше бързо да предприема последващи действия, след като се запознахме, защото тя беше красива, популярна и имаше доста натоварен социален живот. Влюбих се в нея веднага, защото беше приятелски настроена и разговорлива. Възхищавах се на нейната доброта. Чувствах, че двамата си принадлежим. Представях си нещата доста простичко.
Барбара и аз излизахме на срещи и връзката ни започна да се задълбочава, но тя не беше убедена, че да се омъжи за мен бе правилното за нея.
Не беше достатъчно само аз да знам; Барбара трябваше да разбере за себе си. Знаех, че ако прекараме време в пост и молитва по въпроса, Барбара можеше да получи потвърждение от небесата.
Един уикенд не излязохме на среща, за да може всеки поотделно да пости и да се моли за личен отговор. За мое щастие, тя получи същото потвърждение като мен. И както се казва, останалото е история.
Когато Барбара почина, децата ни гравираха на надгробната ѝ плоча няколко урока, които тя искаше те да помнят. Един от тях е: „Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго“.
Днес ще споделя от сърце някои чувства и мисли за това, което е от най-голямо значение.
Първо, взаимоотношенията ни с нашия Небесен Отец и Неговия Син, Господ Исус Христос, са от най-голямо значение. Тези взаимоотношения са от най-голямо значение сега и във вечността.
Второ, семейните взаимоотношения са сред нещата от най-голямо значение.
През цялото си служение съм посещавал редица лица и семейства, засегнати от опустошителни природни бедствия. Мнозина бяха изгубили домовете си, бяха гладни и уплашени. Нуждаеха се от медицинска помощ, храна и подслон.
Нуждаеха се и от своите близки.
Давам си сметка, че някои може да не са благословени с близки роднини, затова включвам и по-далечни роднини, приятели и дори членовете на района като едно „семейство“. Тези взаимоотношения са от съществено значение за емоционалното и физическото здраве.
От тези взаимоотношения човек може да получава обич, радост, щастие и чувство за принадлежност.
Подхранването на тези важни взаимоотношения е избор. Изборът да бъдем част от семейство изисква отдаденост, любов, търпение, общуване и прошка2. Може понякога да не сме съгласни с другия човек, но не е нужно да се държим неприятно. При ухажването и в брака ние не се влюбваме или разлюбваме все едно сме някакви фигурки на шахматна дъска, които биват премествани. Ние избираме да се обичаме и да се подкрепяме един друг. Постъпваме така и при други семейни взаимоотношения, както и спрямо приятели, които са ни като семейство.
Прокламацията за семейството гласи, че „божественият план за щастие позволява семейните връзки да се обезсмъртят. Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието на Бог, а на семействата да бъдат свързани за вечността“3.
Друго нещо, което е от най-голямо значение, е това да следваме подтиците на Духа в нашите най-важни взаимоотношения и в усилията ни да обичаме нашите ближни, както себе си, в това число, когато служим в личния или обществения си живот. Научих този урок на ранен етап от живота си, докато служех като епископ.
Късно една студена, заснежена зимна вечер, докато си тръгвах от офиса ми в Църквата, получих силното впечатление да посетя една възрастна вдовица от района. Погледнах часовника си – беше вече 22 часа. Реших, че е твърде късно за посещение. А освен това валеше сняг. Реших да посетя тази скъпа сестра рано сутринта, вместо да я притеснявам в такъв късен час. Прибрах се и си легнах, но цяла нощ се въртях в леглото, защото Духът не ми даваше покой.
Рано на следващата сутрин отидох право в дома на вдовицата. Дъщеря ѝ отвори вратата и през сълзи каза: „О, епископе, благодаря Ви, че дойдохте. Майка ми почина преди два часа“. Бях съкрушен! Никога няма да забравя чувствата в сърцето ми. Плаках. Кой друг, ако не тази мила вдовица, заслужаваше повече от всеки нейният епископ да държи ръката ѝ, да я утешава и може би да ѝ даде една последна благословия? Аз изпуснах тази възможност, защото дадох път на разума пред подтиците на Духа4.
Братя и сестри, млади мъже и млади жени, деца от Неделното училище за деца, свидетелствам ви, че това да следваме подтиците на Духа е едно от нещата, които са от най-голямо значение във всичките ни взаимоотношения.
И накрая, тази неделя на Цветница, аз свидетелствам, че да бъдем обърнати към Господа, да свидетелстваме за Него и да Му служим са сред нещата от най-голямо значение.
Вярата в Исус Христос е основата на нашите свидетелства. Свидетелството е проявление или потвърждение на вечна истина, която човек получава в сърцето си и душата си чрез Светия Дух. Свидетелството за Исус Христос, дадено и укрепено от Духа, променя живота на хората – то променя начина, по който разсъждаваме и живеем. Свидетелството ни обръща към нашия Небесен Отец и към Неговия божествен Син.
Алма учи:
„Ето, аз свидетелствам пред вас, че аз наистина знам, че тези неща, за които съм говорил, са истинни. И как мислите, че знам за тяхната сигурност?
Ето, аз ви казвам, че те ми бяха сторени знайни чрез Светия Дух Божий. Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега, самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Си Дух“5.
Да имаме свидетелство само по себе си не е достатъчно. Със задълбочаване на нашето обръщане към Исус Христос, ние съвсем естествено ще искаме да свидетелстваме за Него – за Неговата доброта, любов и благост.
Често пъти по време на нашите събрания за споделяне на свидетелства в неделите за пост чуваме изразите „Благодарен съм“ и „Аз обичам“ повече пъти от изразите „Аз знам“ и „Аз вярвам“.
Каня ви да споделяте свидетелството си за Исус Христос по-често. Споделяйте свидетелство за това, което знаете и в което вярвате, както и какво чувствате, а не само за какво сте благодарни. Свидетелствайте за ваши лични преживявания, свързани с това как сте опознали и обикнали Спасителя и как живеете според Неговите учения, както и за Неговата изкупваща и окриляваща сила в живота ви. Като споделяте свидетелство за това, което знаете и в което вярвате, и какво чувствате, Светият Дух ще потвърждава истината на онези, които искрено ви слушат. Те ще го правят, защото са ви гледали как се превръщате в мирен последовател на Исус Христос. Те ще видят какво означава човек да бъде Негов ученик. Също така ще почувстват нещо, което преди това може да не са изпитвали. Истинското свидетелство идва от промененото сърце и може да бъде предавано чрез силата на Светия Дух в сърцата на другите, които са готови да го приемат.
Онези, които почувстват нещо в резултат на вашето свидетелство, може след това в молитва да поискат от Господ да потвърди истинността на казаното от вас. И тогава могат да разберат за себе си.
Братя и сестри, свидетелствам ви, че аз знам, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на света. Той е жив. Той е възкръсналият Божий Син и това е Неговата Църква, ръководена от Неговия пророк и апостоли. Моля се един ден, когато си отида от този свят, пламъкът на моето свидетелство да свети ярко.
По време на служението си съм разбрал, че това, което е от най-голямо значение, са нашите взаимоотношения с Небесния Отец, Неговия възлюбен Син, нашите семейства и нашите ближни, както и това да позволяваме на Господния Дух да ни ръководи в тези взаимоотношения, за да можем да свидетелстваме за нещата, които са от най-голямо значение и които траят най-дълго. В името на Исус Христос, амин.