Обща конференция
Издигнат на кръста
Обща конференция, октомври 2022 г.


Издигнат на кръста

За да бъдем последователи на Исус Христос, понякога се налага да носим товар и да ходим на места, където се изисква жертва и страданието е неизбежно.

Преди години, след едно обсъждане по американска религиозна история в университета, един състудент ме попита: „Защо светиите от последните дни не са приели кръста, който останалите християни използват за символ на своята вяра?“.

Тъй като подобни въпроси относно кръста често се отнасят за нашата отдаденост на Христос, аз моментално му отговорих, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни счита единителната жертва на Исус Христос за основния факт, важната основа, главното учение и върховното проявление на божествената обич във великия план на Бог за спасението на Неговите чеда.1 Обясних, че спасителната благодат, произлизаща от този акт, е жизнено важна за цялото човешко семейство и достъпна за всички в него, започвайки от Адам и Ева и чак до края на света.2 Цитирах пророка Джозеф Смит, който казва: „Всички… неща, които принадлежат на нашата религия, са само допълнение“ към Единението на Исус Христос3.

След това му прочетох това, което Нефи е написал 600 години преди раждането на Исус: „И… ангелът ми заговори(,) … казвайки: Погледни! И аз погледнах, и видях Агнеца Божий, … (който) беше издигнат на кръста и убит за греховете на света“4.

С огромен ентусиазъм в стил „да обичаме, да споделяме и да каним“ продължавах да чета! На нефитите в новия свят възкръсналият Христос казва: „Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога… да привлека всички човеци към Мене… И поради тази причина Аз бях вдигнат“5.

Тъкмо щях да цитирам апостол Павел, когато забелязах по лицето на моя приятел, че изглеждаше леко зашеметен. Бърз поглед към ръчния часовник явно му напомни, че трябваше да бъде някъде другаде, където и да е – след което се забърза към фиктивната си среща. Така приключи нашият разговор.

Тази сутрин, към 50 години по-късно, съм решен да приключа с това обяснение – дори ако всеки един от вас започне да си гледа часовника. Докато правя опит да обясня защо по принцип не използваме иконографската символика на кръста, искам да бъде пределно ясно, че изпитваме дълбоко уважение и силно възхищение към изпълнените с вяра мотиви и отдадения живот на хората, които я ползват.

Една от причините, поради които не наблягаме на кръста като символ, произлиза от нашите библейски корени. Тъй като разпъването на кръст е форма на екзекуция в Римската империя, предизвикваща може би най-голямата агония, много от ранните последователи на Исус избират да не наблягат на този брутален инструмент на страданието. Значимостта на Христовата смърт със сигурност е основен аспект на вярата им, но все пак за около 300 години те преобладаващо изразяват своята евангелска идентичност по други начини6.

Към четвърти и пети век кръстът се въвежда като символ на християнството като цяло, но нашето християнство не е част от „християнството като цяло“. Ние не сме нито католици, нито протестанти, а по-скоро възстановена църква, възстановената новозаветна Църква. Така нашият произход и властта ни произлизат от времето преди съборите, веруютата и иконографията7. В този смисъл, липсата на символ, който на по-късен етап се приема масово, е още едно доказателство, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е възстановяване на истинските християнски начала.

Друга причина да не използваме символиката на кръста е нашето наблягане върху цялостното чудо на мисията на Христос – Неговото славно Възкресение, заедно с Неговата жертва под формата на страдание и смърт. За да наблегна на тази връзка, обръщам внимание на две произведения на изкуството8, които служат като фон на светите седмични събрания на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли всеки четвъртък в Солт Лейк Сити. Тези изображения ни служат за постоянно напомняне за цената, която е била платена, и победата, която е била извоювана от Този, Чиито служители сме ние.

Изображение
The Crucifixion (Разпъването на кръст), от Хари Андерсън
Изображение
The Resurrection (Възкресението), от Хари Андерсън

По-публичен израз на двойния триумф на Христос от наша страна е употребата на тази малка стилизация на статуята на Торвалдсен – излизащият в слава от гробницата Христос, все още с личащи си рани от Своето Разпъване9.

Изображение
лого на Църквата

На последно място, си спомняме на какво учи президент Гордън Б. Хинкли веднъж: „Животът на нашите люде трябва да (бъде) … израз на вярата ни“10. Дотук споменатото – особено последният цитат – ме отвеждат до може би най-важната от всички препратки в Писанията относно кръста. То няма нищо общо с верижки и бижута, нито с шпилове и информационни табла. Вместо това става дума за непоклатимата почтеност и морална сила, с които християните следва да откликват на призива, който Исус отправя към всеки един от Своите последователи. Във всяка земя и във всяка епоха, Той казва на всички ни: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“11.

Този стих се отнася за кръстовете, които носим на плещите си, а не за тези, които си слагаме. За да бъдем последователи на Исус Христос, понякога трябва да носим товар – нашия собствен или този на друг човек – и да отидем там, където се изисква жертва и страданието е неизбежно. Истинският християнин не може да следва Учителя само по темите, с които е съгласен. Не. Ние Го следваме навсякъде, включително, ако е необходимо, по пътища, изпълнени със сълзи и проблеми, където понякога може да вървим съвсем сами.

Познавам хора, в и извън Църквата, които следват Христос точно толкова вярно. Познавам деца с тежки физически увреждания и родителите, които се грижат за тях. Виждам как всички полагат усилия до момента на пълното изтощение, търсейки сила и безопасност, както и няколко мига на радост, които не идват по никакъв друг начин. Познавам мнозина несемейни пълнолетни младежи, които копнеят, и заслужават, любящ спътник, прекрасен брак и дом, пълен със собствени деца. Няма по-праведно желание, но година след година, това щастие така и не идва. Познавам хора, които се борят с всякакви видове психични заболявания, които умоляват за помощ в молитвите си, копнеят и се опитват да се домогнат до обетованата земя на емоционалната стабилност. Познавам и такива, които изнемогват от бедност, но, отричайки отчаянието, желаят единствено възможността да осигурят по-добър живот на обичните си хора и на други нуждаещи се, които познават. Познавам и други, които се борят със силни сътресения, свързани с идентичност, пол и сексуалност. Плача за тях, плача с тях, знаейки колко важни ще са последствията от техните решения.

Това са само част от трудните обстоятелства, с които може да се сблъскваме; те ни напомнят, че ученичеството има цена. Цар Давид казва на Орна, който се опитва безвъзмездно да му даде волове и дърва за жертвоприношение: „Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; … защото (няма) да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо“12. Такова следва да бъде и нашето отношение.

Когато вдигаме кръстовете си и Го следваме, наистина би било трагично, ако теглото на нашите проблеми не ни прави по-съпричастни и по-внимателни към товарите, носени от другите. Един от най-въздействащите парадокси на Разпъването е, че ръцете на Спасителя са разтворени широко и приковани, непреднамерено, но съвсем точно показвайки, че всички мъже, жени и деца от цялото човешко семейство не само са добре дошли, но са и призовани в Неговата изкупваща и възвисяваща прегръдка13.

Както славното Възкресение следва изпълненото с агония Разпъване, така и благословии от всякакъв вид се изсипват върху хората, които желаят, според словата на Яков, пророк от Книгата на Мормон, „да повярват в Христа и видят смъртта Му, и изстрадат кръста“. Понякога тези благословии идват рано, а понякога късно, но удивителния край на нашия via dolorosa (път на болката)14 е обещанието на самия Господ, че те идват и ще дойдат. За да получаваме тези благословии, нека Го следваме – неотклонно, като никога не се колебаем, нито бягаме, нито се плашим от задачата пред нас, дори ако нашите кръстове са тежки, дори ако, за известно време, пътят е обхванат от тъмнина. Безкрайно ви благодаря за вашата сила, вярност и обич. Днес споделям своето апостолско свидетелство за Този, Който бе „издигнат на кръста“15 и за вечните благословии, които Той дава на издиганите заедно с Него, тъкмо Господ, Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Джефри Р. Холанд, Encyclopedia of Mormonism, 1992 г., „Atonement of Jesus Christ“, 1:83.

  2. Амулик описва Единението на Исус Христос като „велика и последна жертва“; която е „безпределна и вечна жертва“ по своя обхват (Алма 34:10). Защото „всички са паднали и изгубени и трябва да погинат, освен ако няма единение“ (Алма 34:9, вж. също стихове 8–12). Президент Джон Тейлър добавя: „По начин, необясним и неразбираем за нас, (Исус) поема тежестта на греховете на целия свят; не само на Адам, но и на потомството му; и правейки това, отваря небесното царство не само за всички вярващи и онези, които са спазвали Божия закон, но и за повече от половината човешко семейство, починали преди да достигнат годините на зрелостта, както и за (онези), които… са починали без закон и, чрез Неговото посредничество, ще възкръснат без закон и ще бъдат съдени без закон, и така ще участват… в благословиите на Неговото Единение“ (An Examination into and an Elucidation of the Great Principle of the Mediation and Atonement of Our Lord and Savior Jesus Christ, 1892 г., с. 148–149; Teachings of Presidents of the Church: John Taylor, 2001 г., с. 52–53).

  3. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 53.

  4. 1 Нефи 11:32–33.

  5. 3 Нефи 27:14–15.

  6. Павел, разбира се, използва думата „кръст“ в ученията си (вж. например 1 Коринтяните 1:17–18, Галатяните 6:14, Филипяните 3:18), но контекстът предполага нещо много повече от заковани една към друга греди или някакъв умален техен символ. Затова, когато Павел говори за кръста, той използва доктринална стенография, за да опише величието на Единението, нещо, към което светиите от последните дни с готовност се присъединяват; това са и думи, които цитират.

  7. Ранни и одобрени от традицията християнски дейци, като помощника на Мартин Лутер, Андреас Карлщат (1486 – 1541), към края на Средните векове изразяват мнение, че „разпятието (само по себе си) символизира единствено човешкото страдание на Христос и не успява да отрази Неговото Възкресение и изкупителна (сила)“ (из Джон Хилтън III, Considering the Cross: How Calvary Connects Us with Christ, 2021 г., с. 17).

  8. Хари Андерсън, The Crucifixion (Разпъването на кръст); Хари Андерсън, Mary and the Resurrected Lord (Мария и възкръсналият Господ).

  9. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Отваряне на небесата за помощ“, Лиахона, май 2020 г., с. 72–74.

  10. Гордън Б. Хинкли, „The Symbol of Christ“, Ensign, май 1975 г.

  11. Maтей 16:24.

  12. 2 Царе 24:24.

  13. „Ръката Му е протегната към всички люде, които се покаят и повярват в Неговото име“ (Алма 19:36; вж. също 2 Нефи 26:33, Алма 5:33).

  14. Via dolorosa е латински израз, означаващ „болезнено труден път, преход или поредица от преживявания“ (Merriam-Webster.com Dictionary, „via dolorosa“). Най-често се свързва с прехода на Исус от мястото на осъждане от страна на Пилат до Голгота, мястото на Неговото Разпъване.

  15. Вж. 3 Нефи 27:14–15.