Обща конференция
Нашето земно настойничество
Обща конференция, октомври 2022 г.


Нашето земно настойничество

Големи духовни благословии са обещани на онези, които обичат и се грижат за земята и за своите ближни.

Докато бяхме на посещение в нашата родина, Франция, моята съпруга и аз неотдавна имахме удоволствието да заведем внуците си да разгледат градините в малкото градче Живерни. Беше ни приятно да се разхождаме по алеите и да се любуваме на красивите цветни лехи, изящните водни лилии и на светлината, отразяваща се в езерото.

Изображение
градината Живерни

Това удивително място е плод на творческата страст на един мъж – великия художник Клод Моне, който в продължение на 40 години с нежна грижа оформя и култивира градината си, за да я превърне в свое ателие на открито. Моне се потапя във великолепието на природата, след което претворява с четка своите впечатления в цветове и светлина. През годините, той създава великолепна колекция от стотици картини, непосредствено вдъхновени от неговата градина.

Изображение
градина, изобразена в картина на Моне

Водни лилии и японски мост, 1899 г., от Клод Моне

Братя и сестри, нашето взаимодействие с красотите на природата около нас може да породи някои от най-вдъхновяващите и възхитителни преживявания в живота ни. Емоциите, които изпитваме, разпалват в нас дълбоко чувство на благодарност към нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос, Които са създали тази великолепна земя – с нейните планини и потоци, растения и животни – и нашите първи родители, Адам и Ева1.

Делото на сътворението не е самоцелно. То е неразделна част от плана на Бог за Неговите чеда. Целта му е да предостави средата, в която мъжете и жените да могат да бъдат изпитвани, да упражняват свободата си на избор, да намират радост, да се учат и да напредват, така че един ден да могат да се завърнат в присъствието на своя Създател и да наследят вечен живот.

Тези удивителни творения са приготвени единствено за наша полза и са живо доказателство за любовта, която Създателят изпитва към Своите чеда. Господ заявява: „Да, всички неща, които произхождат от земята… са създадени за полза и употреба от човека, да радват окото и да развеселяват сърцето“2.

Въпреки това божественият дар на Сътворението не идва без задължения и отговорности. Тези задължения най-добре се описват от понятието настойничество. По отношение на Евангелието, думата настойничество означава свещена духовна или материална отговорност да се грижим за нещо, което принадлежи на Бог, а е под наша опека3.

Според Светите писания, нашето земно настойничество включва следните принципи:

Първи принцип: цялата земя, в това число животът на нея, принадлежи на Бог.

Създателят е поверил земните ресурси и всички форми на живот на нашата грижа, но запазва пълното Си право на собственост. Той казва: „Аз, Господ, разпрострях небесата и построих земята, които са Мои лични ръкотворения; и всички неща в тях са Мои“.4 Всичко, което е на земята, принадлежи на Бог, включително нашите семейства, нашите физически тела и дори собственият ни живот5.

Втори принцип: като настойници на Божиите творения, наш дълг е да ги почитаме и да се грижим за тях.

Като Божии чеда, ние сме приели отговорността да бъдем настойници и пазители на Неговите творения и да се грижим за тях. Господ казва, че е направил „всеки човек отговорен като настойник на земни благословии, които (Той е) създал и приготвил за (Неговите) творения“6.

Нашият Небесен Отец ни позволява да използваме земните ресурси според нашата свободна воля. Но на свободата на избор не бива да се гледа като на разрешително да използваме или консумираме богатствата на този свят безразсъдно или неограничено. Господ дава следното напътствие: „И е угодно Богу това, че е дал всички тези неща на човека; защото за тази цел те бяха създадени: за да се използват благоразумно, не с излишество, нито насила“7.

Президент Ръсел М. Нелсън веднъж отбелязва: „Като ползватели на божественото Сътворение, какво трябва да правим? Ние трябва да се грижим за земята, да бъдем мъдри настойници и да я запазим за бъдещите поколения“8.

Отвъд чисто научна или политическа необходимост, грижата за земята и нашата природна среда е свещена отговорност, поверена ни от Бог, която следва да ни изпълва със силно чувство за дълг и смирение. Тя също така е неразривна част от нашето ученичество. Как можем да почитаме и обичаме Небесния Отец и Исус Христос, без да почитаме и обичаме Техните творения?

Има много неща, които можем да правим – колективно и самостоятелно – за да бъдем добри настойници. Според личните си обстоятелства, всеки от нас може да използва изобилните ресурси на земята по-почтително и благоразумно. Можем да подкрепяме обществените усилия за грижа за земята. Можем да си изградим личен начин на живот и поведение, които уважават Божиите творения и правят собствените ни жилищни пространства по-спретнати, по-красиви и по-вдъхновяващи9.

Нашето настойничество над Божиите творения също така включва, в своята връхна точка, свещения дълг да обичаме, уважаваме и да се грижим за всички човешки същества, с които споделяме земята. Те са синове и дъщери на Бог, наши братя и сестри, и целта на сътворението е именно тяхното вечно щастие.

Писателят Антоан дьо Сент-Екзюпери разказва следното: Един ден, докато пътува с влак, той се озовава сред група бежанци. Дълбоко трогнат от безнадеждността, която вижда в лицето на едно дете, той възкликва: „Когато посредством мутация се появи нова разновидност на роза в една градина, всички градинари се радват. Те изолират розата, грижат се за нея и я подхранват. Но за хората няма градинар“10.

Мои братя и сестри, не следва ли ние да бъдем градинарите за своите ближни? Не сме ли ние пазачи на братята си? Исус ни заповядва да обичаме своите ближни като себе си11. От Неговата уста, думата ближен не означава просто географска близост, тя означава близост на сърцето. Това обхваща всички обитатели на планетата – независимо дали живеят близо до нас или в далечна страна, без оглед на техния произход, лична история или обстоятелства.

Като ученици на Христос, ние имаме свещен дълг да се стремим неуморно да царуват мир и хармония сред всички народи по земята. Трябва да даваме най-доброто от себе си да бъдем защитници и да носим утеха и облекчение на слабите, нуждаещите се и на всички онези, които страдат или са угнетени. Преди всичко, най-великият дар на обич, който можем да предлагаме на нашите ближни, е да споделяме с тях радостта на Евангелието и да ги каним да дойдат при своя Спасител чрез свещени завети и обреди.

Трети принцип: Ние сме поканени да участваме в делото на сътворението.

Божественият процес на сътворението не е завършен. Всеки ден, Божиите творения продължават да растат, да се увеличават и размножават. Едно от най-прекрасните неща е, че нашият Небесен Отец отправя към нас покана да участваме в Неговото съзидателно дело.

Ние участваме в сътворението всеки път, когато обработваме земята или прибавяме наши собствени постройки към този свят – стига да проявяваме уважение към Божиите творения. Нашият принос може да се изразява чрез създаване на произведения на изкуството, архитектурата, музиката, литературата и културата, които разкрасяват нашата планета, възбуждат сетивата ни и озаряват живота ни. Ние допринасяме и чрез научни и медицински открития, които запазват земята и живота на нея. Президент Томас С. Монсън обобщава тази идея със следните прекрасни слова: „Бог е оставил света недовършен, за да може човекът да използва уменията си върху него(,) … тъй щото да познае радостта и славата от сътворението“12.

В притчата на Исус за талантите, когато господарят се връща от своето пътуване, той хвали и възнаграждава двамата слуги, които увеличават талантите си. За разлика от това, той нарича слугата, който скрива своя уникален талант в земята, „безполезен“ и му отнема и малкото, което е получил13.

По подобен начин, нашата роля като настойници на земните творения не е само да ги съхраняваме или запазваме. Господ очаква от нас да работим усърдно, според вдъхновението на Светия Дух, да развиваме, увеличаваме и подобряваме ресурсите, които ни е поверил – не само за наша лична полза, но за да благославяме другите.

Измежду всички постижения на човека, никое не може да се сравни с преживяването да станем съсъздатели с Бог, дарявайки живот или помагайки на някое дете да се учи, израства и преуспява – независимо дали това ще бъде в ролята ни на родители, учители, ръководители или нещо друго. Няма настойничество, което да е по-свещено, по-удовлетворяващо и също така по-трудно от това да си партнираме с нашия Създател в осигуряването на физически тела за Неговите духовни чеда и в тяхното подпомагане след това да постигнат своя божествен потенциал.

Отговорността на съвместното създаване ни служи като постоянно напомняне, че животът и тялото на всеки човек са свещени, че те принадлежат единствено на Бог и че Той ни е направил настойници, за да ги уважаваме, пазим и да се грижим за тях. Заповедите на Бог, които управляват силите за създаване на потомство и изграждането на вечни семейства, ни ръководят в това свято настойничество, което е толкова ключово за Неговия план.

Мои братя и сестри, трябва да приемем, че за Господ всичко е духовно – включително и най-материалните аспекти на нашия живот. Свидетелствам, че големи духовни благословии са обещани на онези, които обичат и се грижат за земята и за своите ближни. Като оставате верни в това свещено настойничество и почитате сключените от вас вечни завети, вие ще израствате в знанието за Бог и за Неговия Син, Исус Христос, и ще чувствате Тяхната любов и Тяхното влияние по-изобилно в живота си. Всичко това ще ви подготвя да живеете с Тях и да получавате допълнителна съзидателна сила14 в идния живот.

В края на това земно съществуване, Учителят ще ни помоли да му дадем сметка за нашето свещено настойничество, в това число как сме се грижили за Неговите творения. Моля се тогава да чуем Неговите любящи слова, прошепнати в сърцата ни: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“15. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Земята и всички неща на нея (с изключението на Адам и Ева) са създадени от Исус Христос под ръководството на Отца; Адам и Ева, нашите първи родители, са създадени от Бог Отец (вж. Йоан 1:1–3; Моисей 2:1, 26–27).

  2. Учение и завети 59:18.

  3. Вж. Спенсър У. Кимбъл, „Welfare Services: The Gospel in Action“, Ensign, ноем. 1977 г., с. 76–79.

  4. Учение и завети 104:14.

  5. Вж. Спенсър У. Кимбъл, „Welfare Services“, с. 76–79.

  6. Учение и завети 104:13.

  7. Учение и завети 59:20.

  8. Ръсел М. Нелсън, „The Creation“, Лиахона, ноем. 2000 г., с. 104.

  9. Вж. Gospel Topics, „Agency and Accountability“, topics.ChurchofJesusChrist.org.

  10. Антоан дьо Сент-Екзюпери, Terre des Hommes, 1939 г., с. 214; вж. също Wind, Sand and Stars, 1939 г. в Airman’s Odyssey, 1984 г., с. 206.

  11. Вж. Марк 12:31.

  12. Томас С. Монсън, „In Search of an Abundant Life“, Tambuli, август 1998 г., с. 3.

  13. Вж. Матей 25:14–30.

  14. Вж. Дейвид А. Беднар и Сюзън К. Беднар, „Moral Purity“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг – Айдахо, 7 ян. 2003 г.), byui.edu.

  15. Матей 25:21.