Жертва

Да жертваме значи да дадем нещо, което ценим, заради нещо друго с още по-голяма стойност. Като светии от последните дни имаме възможността да жертваме светските неща заради Господ и Неговото царство. Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни би следвало да желаят да извършат всяка жертва, поискана от Господ. Ако от нас не се бяха искали жертви, никога не бихме били в състояние да развием вярата, нужна за вечно спасение.

Единението на Исус Христос е най-голямата и вечна жертва в центъра на Евангелието (вж. Алма 34:8–16). Преди Спасителят да извърши Единението, Неговият народ в завета жертвал животни като символ на Неговата жертва. Тази практика им помагала да гледат напред към Единението (вж. Моисей 5:4–8). Заповедта да се принасят в жертва животни приключила със смъртта на Исус Христос. За да си спомним Единителната жертва на Спасителя, днес в Църквата ние приемаме от причастието.

Освен да помним Единителната жертва на Исус Христос, ние трябва да принасяме и своя жертва: съкрушено сърце и разкаян дух. Спасителят казва: “И вие не ще Ми принасяте повече кръвопролитие; да, вашите жертви и вашите всеизгаряния ще бъдат премахнати… И вие ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух. И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух …” (3 Нефи 9:19–20).

Да имаме съкрушено сърце и разкаян дух значи да сме смирени и възприемчиви към волята Божия и към съвета на онези, които Той е призовал да водят Църквата Му. Това значи също да изпитваме дълбока печал от греха и искрено желание да се покаем. Пророк Лехий подчертава важността от принасянето на подобна жертва: “Ето, (Христос) принася Себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговор” (2 Нефи 2:7). Ако не принесем в жертва съкрушено сърце и разкаян дух, не можем да получим всички благословии, идещи от Единението.

Ако имате желание да принасяте жертви, както е заповядал Господ, ще бъдете приети от Него. Той учи: “Всички… които знаят, че сърцата им са искрени и съкрушени, а духовете им са каещи се и искат да съблюдават заветите си чрез жертви – да, всякакви жертви, които Аз, Господ, ще заповядам – са приети от Мен” (У. и З. 97:8). В една вечна перспектива вие можете да видите, че отказът от светските неща в действителност не е никаква жертва. Благословиите, които получавате, са по-големи от всичко, което някога сте отказали.

Допълнителни препратки: Матея 19:16–22; У. и З. 59:8

Виж същo Единението на Исус Христос; Любов; Подчинение; Покаяние; Причастие; Служене