Любов

Любовта е чувство на дълбока преданост, грижа и привързаност. Любовта към Бог и ближните е характерна за учениците на Христос (вж. Матея 22:35–40; Иоана 13:34–35; 2 Нефи 31:20). Ние проявяваме любовта си към Небесния Отец, като спазваме заповедите Му и служим на Неговите деца. Нашият израз на любов към околните може да включва да сме добри към тях, да ги слушаме, да скърбим с тях, да ги утешаваме, да им служим, да се молим с тях, да споделяме с тях Евагелието и да сме им приятели.

Нашата любов към хоратата около нас нараства, като помним, че всички ние сме деца на Бог и че сме духовни братя и сестри. Любовта, произтичаща от това разбиране, има силата да надхвърля всички национални, верски и расови граници.

Допълнителни препратки: Левит 19:18, 34; Второзаконие 6:5; Лука 6:31–36; Иоана 15:9–15; 1 Иоаново 4:7–21, вкл. обяснение под линия 12 a; Moсия 4:14–15; У. и З. 4:5; 12:8; 112:11; 121:41–45

Виж същo Милосърдие; Милост; Подчинение; Служене