Причастие

Вечерта преди Своето разпване Исус Христос се срещнал с апостолите Си и въвел причастието. “И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:19–20). След Своето възкресение Той въвел причастието сред нефитите (вж. 3 Нефи 18:1–11).

Днес ние вземаме хляб и вода за възпоминание на Единителната жертва на Исус Христос. Този обред е съществена част от нашето поклонение и духовно развитие. Колкото повече размишляваме над важността му, толкова по-свят става той за нас.

Да помним Спасителя и Неговото Единение

Причастието ви дава възможност да си спомняте с благодарност живота, служенето и Единението на Сина Божий.

С разчупения хляб вие си спомняте тялото Му. Може да си спомните физическите Му страдания – особено страданията Му на кръста. Може да си спомните, че чрез Неговата милост и благодат всички хора ще бъдат възкресени и ще получат възможността за вечен живот с Бог.

С малка чашка вода може да си спомняте, че Спасителят пролял кръвта Си в крайно духовно страдание и мъка, започвайки от Гетсиманската градина. Там Той казва, “Душата Ми е прескърбна до смърт” (Матея 26:38). Подчинявайки се на волята на Отца, Той страдал повече, отколкото можем да разберем: “Кръв (излизаше) от всяка пора, толкова велика (беше) мъката Му за нечестията и мерзостите на Неговия народ” (Мосия 3:7). Може да си спомните, че проливайки Своята кръв, Исус Христос спасил вас и всички други хора от това, което Писанията наричат “първородния грях” от прегрешението на Адам (вж. Моисей 6:54). Може да си спомните, че Той страдал също за греховете, печалите и мъките на всички деца на Небесния Отец, осигурявайки опрощение за греховете на всички, които се покаят и живеят според Евангелието (вж. 2 Нефи 9:21–23).

Подновяване на заветите и обещаните благословии

Когато приемате причастието, вие свидетелствате на Бог, че възпоминанието ви за Сина Му се простира отвъд краткото време на този свят обред. Вие обещавате винаги да Го помните. Вие свидетелствате, че желаете да вземете върху си името на Исус Христос и че ще спазвате заповедите Му. С приемането на причастието и поемането на тези ангажименти вие подновявате кръщелния си завет (вж. Мосия 18:8–10; У. и З. 20:37).

Когато спазвате кръщелния завет, вие получавате големи благословии. Когато го подновявате, Господ подновява обещаното опрощение за греховете ви. Очистени от греха, вие можете “винаги да имате Неговия Дух (с вас)” (вж. У. и З. 20:77). Постоянното спътничество на Духа е един от най-големите дарове, който можете да получите в земния живот. Духът ще ви насочва по пътеките на праведност и покой, като ви води към вечен живот с вашия Небесен Отец и Исус Христос.

Да приемаме от причастието достойно

В подготовката за причастието всяка седмица отделяйте време да огледате живота си и да се покаете за греховете си. Не е нужно да сте съвършени, за да вземете причастието, но в сърцето си трябва да имате дух на смирение и покаяние. Трябва всяка седмица да се приготвяте за този свят обред със съкрушено сърце и разкаян дух (вж. 3 Нефи 9:20).

Ако подходите към причастието с благоговейността и тържествеността, които то заслужава, то се превръща в седмична възможност за самоанализ, покаяние и повторно освещаване – един източник на сила и постоянно напомняне за Единението на Спасителя.

Допълнителни препратки: 1 Коринтяните 11:23–29; Moроний 4–5; У. и З. 20:75–79; 27:2

Виж също Единението на Исус Христос; Завет