2:

Упражнявайте вяра в Исус Христос

Отчет:Споделете накратко с групата напредъка си по отношение на това да разчитате на собствените си сили през изминалата седмица.

Помислете:По какъв начин моята вяра в Исус Христос оказва влияние върху начина, по който разчитам на собствените си сили?

Гледайте:„Упражнявайте вяра в Исус Христос“ – видео, налично на srs.lds.org/videos. (Видеото не е налично? Прочетете с. 7.)

Упражнявайте вяра в Исус Христос

Ако не можете да гледате видеото, прочетете следния сценарий.

Кадър от „Упражнявайте вяра в Исус Христос“

Старейшина Дейвид А. Беднар: Да действаме означава да упражняваме вяра. Чедата Израилеви носят ковчега на Завета. Те достигат до река Йордан. Обещано им е, че ще прекосят по суша. Кога се разделят водите? Когато те намокрят краката си. Те стъпват в реката – действие, последвано от сила. Водите се разделят.

Често вярваме: „Искам да придобия съвършено разбиране по този въпрос, и тогава ще го превърна в действие“. Смятам, че имаме достатъчно разбиране, за да започнем да действаме. Ние имаме усещане за правилната посока. Вярата е принцип – принцип на действие и сила. Истинската вяра е съсредоточена върху Господ Исус Христос и винаги води до дела.

(Вж. “Seek Learning by Faith” [address to Church Educational System religious educators, Feb. 3, 2006], lds.org/media-library)

Върнете се на с. 6.

Обсъдете:Защо истинската вяра винаги води до действие? Защо е необходимо да имаме вяра, за да може Бог да ни помага материално и духовно?

Прочетете:Матей 6:30 и цитата от Lectures on Faith (вдясно)

„Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?“

Матей 6:30

„Всички усилия, които полагате, не зависят ли от вашата вяра? … Както чрез вяра получаваме всички материални благословии, така и чрез нея получаваме всички духовни благословии. Но вярата не е само принципът на действие, но също и принципът на сила“.

Lectures on Faith (1985), 2, 3

Дейност

Пътят към разчитането на собствените сили е път на вяра. Първото президентство и Кворумът на дванадесетте ни канят да превърнем в приоритет в живота си увеличаването на нашата вяра в Небесния Отец и Неговия Син.

Стъпка 1: Като група прочетете пророческите приоритети в полето по-долу.

Стъпка 2: Обсъдете как това да освещавате с вяра Господния ден, да вземате от причастието и да четете Книгата на Мормон ще ви помага да започнете повече да разчитате на собствените сили.

Пророчески приоритети и обещания
„Представете си величината на това заявление! Всичко, което има по земята, е обещано на хората, които пазят Господния ден свят“ (Ръсел М. Нелсън, „Господният ден е наслада“, Лиахона, май 2015 г., с. 130; вж. също У. и З. 59:16).
„Бездействието не е характерно нито за развиването на духовност, нито за подновяваните с причастието завети. Заветите ни отвеждат не само към обещания, но и ни носят духовна сила“ (Neil L. Andersen, General Authority training meeting, Apr. 2015).
„Свидетелствам, че (Книгата на Мормон) може да стане личен Урим и Тумим в живота ви“ (Richard G. Scott, “The Power of the Book of Mormon in My Life,” Ensign, Oct. 1984, 11).

Обещайте:Дайте обещание да извършите следните дейности през седмицата. Отбележете в съответната кутийка, след като изпълните всяко обещание.

• Покажете своята вяра тази неделя, като освещавате Господния ден и благоговейно вземете от причастието.

• Четете Книгата на Мормон всеки ден.

• Прочетете стиховете на с. 7. Изберете един от тях и го споделете с близките или приятелите си.

  Стихове в Писанията за вяра в действие

  Тъй като Даниил не спира да се моли, той е хвърлен в една бърлога на лъвове, но „Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и… никаква повреда не бе открита у него, защото се бе уповавал на своя Бог“ (Даниил 6:22–23; вж. също стихове 16–21).

  Господ дава на Лехий Лиахоната, за да води семейството му и „(тя) работеше според вярата им в Бога. (Когато) те бяха лениви и забравиха да упражняват вяра и усърдие… те не напредваха в пътуването си“ (Алма 37:40–41).

  „Донесете всичките десятъци в съкровищницата… и Ме опитайте сега за това… дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него“ (Малахия 3:10).

  По време на един период на глад Илия моли една вдовица да му даде последната си храна. Илия й обещава, че поради нейната вяра, Господ ще й осигури храна и храната й наистина никога не свършва. (Вж. 3 Царете 17.)

  „Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя“ (Исайя 41:17; вж. също стих 18).