Урок 15. Материали за подготовка на класа: Да се доближаваме до Исус Христос чрез причастието
„Урок 15. Материали за подготовка на класа: Да се доближаваме до Исус Христос чрез причастието“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 15. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Изображение
In Remembrance of Me (За Мое възпоменание), от Уолтър Рейн
Урок 15. Материали за подготовка на класа
Да се доближаваме до Исус Христос чрез причастието
Помислете за последния път, когато взехте от причастието. Какво беше вашето преживяване? Какво внимание отделихте на Единението на Спасителя и своите заветни взаимоотношения с Него? Докато изучавате уроците в раздел 4, ще имате възможност да помислите какво можете да правите, за да може Единението на Исус Христос да бъде по-лично, по-значимо и по-приложимо в живота ви.
Раздел 1
Как причастието ми помага да се доближавам до Спасителя?
Няколко часа преди да отиде в Гетсиманската градина, Исус дава указания на дванадесетте апостоли да подготвят пасхалната вечеря (вж. Матей 26:17–19). От почти 1 500 години чедата Израилеви са отбелязвали празника Пасха и са използвали кръвта на агнета без недостатъци, за да символизират своето избавление от погубителя (вж. Изход 12:21–28, 13:14–15). След вечерята Исус Христос, Божият Агнец, изпълва символиката на Пасхата чрез проливане на Своята кръв, ставайки Спасителят на света (вж. Йоан 1:29, 1 Петър 1:18–19). Като част от Своята последна пасхална вечеря, „Той въве(жда) причастието, което да напомня за Неговата велика единителна жертва“ („Живият Христос: свидетелството на апостолите“, ChurchofJesusChrist.org). Единението на Спасителя включва Неговото страдание в Гетсиманската градина, смъртта Му на кръста и Неговото славно Възкресение.
Прочетете Матей 26:26–28 и си представете какво би било да получите причастието от Исус Христос. Бихте могли да гледате „The Last Supper“ (6:01), за да задълбочите своите размисли.
Хляб и вино, или вода, са светите символи на причастието. Символ е физическо представяне на концепция, качество или идея. Докато изучавате следната информация, размишлявайте как символите на причастието могат да ви напомнят за Спасителя и какво Той е направил за вас:
През 40-те години в пустошта, израилтяните всекидневно били хранени с манна или „хляб от небето“ (Йоан 6:31, вж. също Псалми 78:24–25). След като говори за манната, Исус Христос заявява: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века“ (Йоан 6:51, 58).
Единението на Исус Христос изисква нараняването на Неговото тяло. Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство сравнява това с хляба на причастието: „Тъй като е разчупено и разкъсано, всяко парче хляб е уникално точно както са уникални хората, които вземат от него“ („Important Aspects of Missionary Work Remain Unchanged, Says Elder Oaks“, Church News, 30 юни 2017 г., ChurchofJesusChrist.org).
На първото причастие е било използвано вино, за да символизира кръвта на Исус Христос. Ние сме пречиствани чрез Неговата кръв (вж. 1 Йоан 1:7). Днес използваме вода, която също се използва за пречистване (вж. Учения и завети 27:2) и е съществена за живота. При кладенеца, Исус казва на самарянката, че водата, която Той предлага, е като „извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14).
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Образно казано, това да ядем (Христовата) плът и да пием от Неговата кръв има допълнително значение, което е да усвояваме качествата и характера на Христос. … Като вземаме от хляба и водата на причастието всяка седмица, ще ни е от полза да се замисляме колко отдадено и цялостно трябва да превръщаме в част от същността си Неговите характер и образец за безгрешен живот“ („Живият хляб, слязъл от небето“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 37).
Запишете отговорите на следните въпроси: Какво ви впечатлява относно символичното значение на хляба и водата? Какво желаете да си спомняте за Спасителя следващия път, когато вземате от хляба и водата по време на причастието?
Раздел 2
Как вземането на причастието ми осигурява по-широк достъп до силата на Господ?
По време на Своето служение сред нефитите и ламанитите, Исус Христос дава на учениците Си власт и им заповядва да отслужват причастието за членовете на Неговата Църква. Той казва: „И винаги съблюдавайте да правите това…, тъкмо както Аз разчупих и благослових този хляб, и ви го раздадох“ (3 Нефи 18:6, вж. също стих 5). Да се събираме често заедно и да вземаме достойно от причастието е заповед, която Господ е дал в наши дни (вж. Учение и завети 20:75, 59:9).
Прочетете 3 Нефи 18:7, 10–12; 20:8–9 и потърсете благословиите, които Господ обещава на тези, които с вярност се подчиняват на Неговата заповед да се отслужва причастието и да се взема от него.
Сестра Шерил А. Есплин, бивша съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца, също описва благословиите, които Господ ни предлага чрез причастието:
Изображение
Сестра Шерил А. Есплин
Причастието се превръща в истинско духовно преживяване, когато се вслушваме в причастните молитви и подновяваме нашите завети. … Вземайки от причастието, ние засвидетелстваме на Бог, че винаги ще си спомняме за Него, а не само по време на този кратък обред. …
Причастието ни дава възможност за едно истинско духовно преживяване, размишлявайки върху изкупителната и укрепваща сила на Спасителя, давана чрез Неговото Единение. …
… Простирайки ръка към нас, поднасяйки ни свещените символи, носителят на свещеничеството наподобява Спасителя, като че ли Сам Той протяга Своята милостива ръка, приканвайки всеки един от нас да вземе от ценните дарове на любовта, достъпни за нас посредством Неговата единителна жертва – дарове на покаяние, прошка, утеха и надежда.
Колкото повече размишляваме върху значението на причастието, толкова повече то става свещено и съдържателно за нас. („Причастието – обновление за душата“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 12–14)
Свържете се с доверен приятел или роднина, който е добър пример за вяра в Исус Христос. Попитайте го какво е правил, за да увеличава своето благоговение по време на причастието или го помолете да сподели как се опитва винаги да си спомня за Спасителя. Имайте готовност да споделите с класа това, което сте научили.
Раздел 3
Как мога да знам дали съм наистина достоен да взема от причастието?
Апостол Павел насърчава членовете на Църквата да „изпитват“ себе си (1 Коринтяните 11:28) преди да вземат от причастието. След това предупреждава: „Защото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си“ (1 Коринтяните 11:29, вж. също стихове 27–28, 3 Нефи 18:28–29). Осъждането представлява ограничаване на развитието (вж. Ръководство към Писанията, „Осъждане“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org).
Старейшина Джон Х. Гробърг, докато служи като седемдесетник, предлага следните напътствия за оценка на личното достойнство:
Изображение
Старейшина Джон Х. Гробърг
„Ако желаем да се усъвършенстваме (което е да се покаем) и не сме под свещеническа забрана, тогава, според мен, сме достойни. Ако обаче нямаме желание да се усъвършенстваме, ако нямаме намерение да следваме напътствията на Духа, трябва да се запитаме: „Достойни ли сме да вземаме от причастието или се подиграваме със същинската цел на причастието, която е да действа като катализатор за лично покаяние и усъвършенстване?“ („The Beauty and Importance of the Sacrament“, Ensign, май 1989 г., с. 38).
Във видеото „Sacrament Meeting“ (от 6:40 до 7:30), старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли предлага важни напътствия относно достойнството при вземане от причастието.
Изображение
икона, действайте
Действайте
Докато се подготвяте да вземате от причастието, мислете какво можете да правите, за да имате най-голяма полза от това свято преживяване. Бихте могли да започнете подготовката си чрез преглед на живота си. Ако се чувствате недостойни да вземете от причастието, насрочете си среща с вашия епископ или президент на клон и споделете с него тревогите си.
