Книги и уроци
Глава 30: Милосърдие

Глава 30

Милосърдие

Изображение
The Good Samaritan holding up a wounded man's head and giving him a drink. A donkey is in the background.

Какво е милосърдие?

  • Как бихте определили милосърдието?

Животът на Спасителя отразява Неговата чиста любов към цялото човечество. Той дори дал живота Си за нас. Милосърдието е чистата любов, която нашият Спасител Исус Христос изпитва. Той ни е дал заповед да се обичаме един друг така, както Той ни обича. Писанията ни казват, че милосърдието произлиза от едно чисто сърце (вж. 1 Тимотея 1:5). Ние изпитваме чиста любов, когато от сърце показваме искрена загриженост и съчувствие към всички наши братя и сестри.

Милосърдието е най-висшата добродетел

Пророк Мормон ни казва, “Затова дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат, а милосърдието е чистата любов Христова и устоява навеки” (Мороний 7:46–47; вж. и 1 Коринтяните 13; 2 Нефи 26:30; Мороний 7:44–45, 48).

Спасителят ни е дал Своя живот за пример, който да следваме. Той е Божият Син. Той изпитвал съвършена любов и ни е показал как да обичаме. Чрез Своя пример ни е показал, че нашите духовни и физически нужди не са по-важни от тези на нашите ближни. Преди да даде живота Си за нас, Той казва:

“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си” (Иоана 15:12–13).

Говорейки на Господ, Мороний казва:

“аз си спомням, че Ти каза, че си възлюбил света тъй, че да отдадеш живота Си за света. …

И сега, аз знам, че тази любов, която Ти си имал към чедата човешки, е милосърдието; ето защо, ако човеците нямат милосърдие, те не могат да наследят онова място, което си приготвил в обиталищата на Твоя Отец” (Етер 12:33–34).

Може и да не е необходимо да дадем живота си, както е направил Спасителят. Но можем да имаме милосърдие, ако Го поставим в центъра на живота си и следваме Неговия пример и учения. Подобно на Спасителя, ние също можем да благославяме живота на нашите братя и сестри тук на земята.

  • Защо милосърдието е най-висшата добродетел?

Милосърдието включва помощ за болните, страдащите и бедните

Спасителят ни е дал много учения под формата на истории и притчи. Притчата за добрия самарянин ни учи, че ние трябва да даваме на нуждаещите се, независимо от това дали те са наши приятели или не (вж. Лука 10:30–37; вж. и Джеймз Е. Талмидж, Jesus the Christ, 3-то изд., 1916 г., стр. 430 432). В тази притча Спасителят разказва за един човек, който пътувал до друг град. По пътя бил нападнат от разбойници. Те го били, откраднали дрехите и парите му и го оставили полумъртъв. Един свещеник минал оттам, видял го и отминал. После минал и един левит, погледнал го и отминал. Но един самарянин, който като такъв бил презиран от юдеите, се приближил и когато видял човека, се смилил над него (вж. картината в тази глава). Добрият самарянин коленичил до него, превързал раните му и го отвел с магаре до една страноприемница. Платил на съдържателя, за да се грижи за него до оздравяването му.

Исус ни учи, че трябва да даваме храна на гладните, подслон на бездомните и облекло на бедните. Когато посещаваме болните и тези, които са в затвора, то е все едно, че правим това за Него самия. Той обещава, че ако правим така, ние ще наследим царството Му. (Вж. Maтея 25:34–46.)

Не следва да се опитваме да решим дали човекът наистина заслужава помощта ни или не (вж. Мосия 4:16–24). Ако първо сме се погрижили за нуждите на семейството си, тогава следва да помогнем на всички, които имат нужда от помощ. По този начин ще бъдем като нашия Отец в Небесата, Който кара дъжда да вали както върху праведните, така и върху неправедните (вж. Maтея 5:44–45).

Президент Томас С. Монсън ни напомня, че има хора, които се нуждаят от нещо повече от материални неща:

“Нека си зададем въпросите: “Дали съм сторил нещо добро в света днес? Дали съм помогнал на някого в нужда?” (Hymns, no. 223). Каква формула за щастие! Каква рецепта за удовлетворение, за вътрешен мир -- да сме предизвикали благодарност у друго човешко същество.

Възможностите ни да дадем от себе си са наистина неограничени, но и нетрайни. Има сърца, които да зарадваме. Има мили думи, които да кажем. Има дарове, които да бъдат дадени. Има дела, които да бъдат свършени. Има души, които да бъдат спасени” (в Conference Report, окт. 2001 г., стр. 72; или Ensign, ноем. 2001г., стр. 60).

  • В притчата за добрия самарянин, как бихте описали хората, които подминали пострадалия мъж? Как бихте описали самарянина? По какъв начин можем да прилагаме посланието на тази притча в живота си?

Милосърдието идва от сърцето

  • Как можем да обичаме хората въпреки техните грехове и недостатъци?

Дори когато даваме на нуждаещите си, ако не изпитваме състрадание към тях, ние нямаме милосърдие (вж. 1 Иоаново 3:16–17). Апостол Павел ни учи, че когато имаме милосърдие, ние сме изпълнени с добри чувства към всички хора. Ние сме търпеливи и добри. Не се хвалим, не сме горделиви, егоистични или груби. Когато имаме милосърдие, ние не си спомняме и не се радваме на злото, което са направили други хора. Нито пък вършим добро само защото това е в наша полза. Вместо това ние споделяме радостта на тези, които живеят с истината. Когато имаме милосърдие, ние сме почтени, вярваме в най-доброто у другите и сме добри към тях. Писанията учат, че “любовта никога не отпада”. (Вж. 1 Коринтяните 13:4–8.)

Спасителят е наш пример за това какво да чувстваме и как да се отнасяме към другите. Той презирал нечестието, но обичал прегрешилите въпреки техните грехове. Изпитвал състрадание към децата, възрастните, бедните и нуждаещите се. Толкова голяма била Неговата любов, че Той могъл да помоли нашия Небесен Отец да прости на войниците, които забивали пирони в ръцете и краката Му (вж. Лука 23:34). Той ни учи, че ако не простим на другите, нашият Отец в Небесата няма да прости на нас (вж. Maтея 18:33–35). Той казва: “Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си, (благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят) и се молете за тия, които ви гонят. … Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада?” (Матея 5:44, 46). Трябва да се научим да чувстваме към другите това, което е чувствал Исус.

Развиване на добродетелта милосърдие

  • Как можем да станем по-милосърдни?

Един от начините, по които можем да станем по-милосърдни, е да изучаваме живота на Исус Христос и да спазваме Неговите заповеди. Можем да учим какво е правил Той в определени ситуации и да правим същото, когато сме в подобно положение.

На второ място, може да се молим, когато имаме немилосърдни чувства, за да бъдат те премахнати и така да имаме повече милосърдие. Мормон ни увещава, “молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов (милосърдието), с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос” (Мороний 7:48).

Трети начин е да се научим да обичаме себе си, което означава да вникнем в нашата истинска ценност като деца на нашия Небесен Отец. Спасителят учи, че трябва да обичаме своите ближни така, както обичаме себе си (вж. Maтея 22:39). За да обичаме себе си, ние трябва да се уважаваме и да вярваме на себе си. Това означава, че трябва да се подчиняваме на принципите на Евангелието. Трябва да се покайваме за всяка своя погрешна постъпка. Трябва да си прощаваме, след като сме се покаяли. Ще заобичаме себе си в по-голяма степен само когато можем да почувстваме дълбоката, утешителна убеденост, че Спасителят наистина ни обича.

Четвърто, можем да избягваме да мислим, че сме по-добри от останалите хора. Ще бъдем търпеливи към грешките им. Джозеф Смит казва, “Колкото повече се доближаваме до нашия Небесен Отец, толкова по-склонни сме да погледнем с милост погиващите души; чувстваме, че искаме да ги вземем на раменете си и да хвърлим греховете им зад гърба си” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 457–458).

В Книгата на Мормон четем за Енос, един млад човек, който искал да разбере дали греховете му са простени. Той ни разказва:

“И душата ми зажадува; и аз коленичих пред моя Създател и Го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата.

И тогава дойде глас към мене, казвайки: Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен” (Енос 1:4–5).

Господ обяснил на Енос, че поради неговата вяра в Христа греховете му са опростени. Когато Енос чул тези думи, той престанал да се безпокои за себе си. Знаел, че Господ го обича и че ще го благослови. Вместо това започнал да се безпокои за благосъстоянието на своите приятели и роднини, нефитите. За тях той излял цялата си душа пред Бог. Господ отговорил и казал, че те щели да бъдат благословени според верността си в спазването на заповедите, които вече са им били дадени. Любовта на Енос още повече се увеличила след тези думи и той се молил с голяма вътрешна борба за ламанитите, които били врагове на нефитите. Господ удовлетворил желанията му и той прекарал остатъка от живота си, полагайки усилия да спасява душите на нефитите и на ламанитите. (Вж. Енос 1:6–26.)

Енос бил толкова благодарен за Господната любов и прошка, че на драго сърце прекарал остатъка от живота си, като помагал на другите да получат същия този дар. Енос станал наистина милосърден. Ние също можем да направим това. Всъщност, ние трябва да го направим, за да наследим мястото, приготвено за нас в царството на нашия Отец.

Допълнителни стихове