Наръчници и призования
3. Принципи на свещеничеството


„3. Принципи на свещеничеството“, Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (2020).

„3. Принципи на свещеничеството“, Общ наръчник.

3.

Принципи на свещеничеството

3.0

Въведение

Свещеничеството е властта и силата на Бог. То винаги е съществувало и ще продължи да съществува без край (вж. Алма 13:7–8, Учение и завети 84:17–18). Чрез свещеничеството Небесният Отец извършва Своето дело „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Бог дава власт и сила на Своите синове и дъщери на земята, за да помагат за осъществяването на това дело (вж. глава 1).

3.1

Възстановяване на свещеничеството

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е единствената организация на земята, на която е дадена властта на свещеничеството. Пророкът Джозеф Смит получава Аароновото свещеничество и ключовете му от Йоан Кръстител (вж. Учение и завети 13:1). Той получава Мелхиседековото свещеничество и ключовете му от апостолите Петър, Яков и Йоан (вж. Учение и завети 27:12–13).

В храма Къртлънд Моисей, Илияс и Илия се явяват на Джозеф Смит и му дават допълнителна власт, необходима за осъществяването на Божието дело в последните дни (вж. Учение и завети 110:11–16).

  • Моисей предава ключовете за събирането на Израил (вж. Ръководство към Писанията, „Израил“).

  • Илияс предава диспенсацията на Евангелието на Авраам. Това включва възстановяването на завета на Авраам (вж. Авраам 2:9–11; Ръководство към Писанията, „Завет на Авраам“).

  • Илия предава ключовете на силата за запечатване (вж. Ръководство към Писанията, „Запечатвам, запечатване“). Тези ключове осигуряват властта, която позволява извършваните на земята обреди да имат обвързваща сила в следващия живот (вж. Учение и завети 128:9–10).

Днес всеки член на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли е носител на всички тези ключове на свещеничеството. Единствено президентът на Църквата, който е и старшият апостол, е упълномощен да упражнява всички тези ключове. Тези ръководители призовават и упълномощават други членове на Църквата да упражняват властта и силата на Божието свещеничество, за да помагат в делото на спасение и възвисяване.

За информация относно ключовете на свещеничеството, вж. 3.4.1.

3.2

Благословии на свещеничеството

Чрез завети и свещенически обреди Бог прави достъпни за Своите чеда големи благословии. Тези благословии включват:

  • Кръщение и членство в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

  • Дара на Светия Дух.

  • Вземане от причастието.

  • Сила и власт да се служи в църковни призования и отговорности.

  • Получаване на патриархални благословии и други свещенически благословии за изцеление, утеха и напътствие.

  • Надаряване с Божията сила в храма.

  • Запечатване към членовете на семейството за вечността.

  • Обещание за вечен живот.

Божиите чеда могат да получават тези благословии на свещеничеството и да имат голяма радост, когато живеят според Евангелието на Исус Христос.

3.3

Мелхиседековото свещеничество и Аароновото свещеничество

Свещеничеството в Църквата е в две части – Мелхиседеково свещеничество и Аароново свещеничество (вж. Учение и завети 107:1).

3.3.1

Мелхиседеково свещеничество

Мелхиседековото свещеничество е „светото свещеничество според реда на Сина Божий“ (Учение и завети 107:3). То е силата, чрез която синовете и дъщерите на Бог могат да стават като Него (вж. Учение и завети 84:19–21, 132:19–20).

„Мелхиседековото свещеничество държи правото на председателството“. През всичките векове на света то „има сила и власт над всички служби в църквата да ръководи в духовните неща“ (Учение и завети 107:8). Чрез тази власт ръководителите в Църквата направляват и отслужват всички духовни дела на Църквата (вж. Учение и завети 107:18). „Всички други власти или служби в църквата са допълнения към това свещеничество“ (Учение и завети 107:5).

Президентът на Църквата е председателстващият висш свещеник над Мелхиседековото свещеничество (вж. Учение и завети 107:65–67). Президентът на кол е председателстващият висш свещеник в кола (вж. Учение и завети 107:8, 10; вж. също глава 5). Епископът е председателстващият висш свещеник в района (вж. Учение и завети 107:17, вж. също глава 6).

За информация относно сановете и отговорностите на Мелхсидековото свещеничество, вж. 8.1.1.

3.3.2

Аароново свещеничество

Аароновото свещеничество е „едно допълнение към… Мелхиседековото свещеничество“ (Учение и завети 107:14). То включва ключовете за:

  • Служението на ангелите.

  • Евангелието на покаянието.

  • Отслужването на материалните обреди, включително кръщението за опрощение на греховете.

(Вж. Учение и завети 13:1, 84:26–27, 107:20.)

Епископът е президент на Аароновото свещеничество в района (вж. Учение и завети 107:15).

За информация относно сановете и отговорностите на Аароновото свещеничество, вж. 10.1.3.

3.4

Власт на свещеничеството

Властта на свещеничеството е упълномощаването да се представлява Бог и да се действа в Негово име. В Църквата цялата власт на свещеничеството се упражнява под ръководството на носители на свещенически ключове.

Достойните членове на Църквата от мъжки пол получават властта на свещеничеството чрез предаване на свещеничеството и ръкополагане в свещенически санове. Всички членове на Църквата могат да упражняват делегираната им власт, когато бъдат отделени или когато им бъде възложена отговорност да помагат в осъществяването на Божието дело. Членовете носят отговорност пред Бог и тези, които Той е поставил да председателстват, за начина, по който упражняват Неговата власт (вж. 3.4.4).

3.4.1

Ключове на свещеничеството

Ключовете на свещеничеството са властта да се ръководи упражняването на свещеничеството за ползата на Божиите чеда. Упражняването на цялата власт на свещеничеството в Църквата се ръководи от носителите на свещенически ключове (вж. Учение и завети 65:2).

3.4.1.1

Носители на свещенически ключове

Исус Христос е носител на всички ключове на свещеничеството. Под Негово ръководство свещеническите ключове се дават на мъже, които да ги упражняват в определени призования с цел осъществяване на Божието дело, както е обяснено по-долу.

На всеки от апостолите Си Господ е дал всички ключове, отнасящи се до Божието царство на земята. Старшият жив апостол, президентът на Църквата, е единственият човек на земята, който е упълномощен да упражнява всички тези ключове на свещеничеството (вж. Учение и завети 81:1–2; 107:64–67, 91–92; 132:7).

Под напътствията на президента на Църквата, на свещеническите ръководители се дават ключове, за да могат да председателстват в обхвата на своите отговорности. Тези ръководители включват:

  • Президенти на кол и окръг.

  • Епископи и президенти на клон.

  • Президенти на кворуми на свещеничеството на Мелхиседек и Аарон.

  • Президенти на храм.

  • Президенти на мисия и центрове за обучение на мисионери.

  • Президенти на центрове към исторически места на Църквата.

Тези ръководители получават свещенически ключове, когато биват отделени в призования.

На други хора не се дават ключове на свещеничеството, в това число на съветници на местни свещенически ръководители и президенти на църковни организации. Вместо това на тези ръководители се дава делегирана власт, когато биват отделяни и когато получават отговорности под напътствията на носители на свещенически ключове. Президентите на църковни организации председателстват под напътствията на носители на свещенически ключове (вж. 4.2.4).

3.4.1.2

Ред в Божието дело

Свещеническите ключове осигуряват ред в осъществяването на делото на спасение и възвисяване (вж. Учение и завети 42:11, 132:8). Носителите на свещенически ключове ръководят Господното дело в обхвата на своите отговорности. Те правят това с обич и в праведност. Тази власт за председателстване е приложима единствено за конкретните отговорности, свързани с призованието на съответния ръководител. Когато свещеническите ръководители биват освободени от своите призования, те вече не са носители на съответните ключове.

Всички, които служат в Църквата, биват отделени или им се възлага отговорност под напътствията на носител на свещенически ключове. Когато членовете биват отделени или им се възлага отговорност, те биват упълномощени от Бог да служат в Неговото дело.

3.4.2

Предаване на свещеничеството и ръкополагане в него

Под напътствията на носители на свещенически ключове, Аароновото и Мелхиседековото свещеничество се предават на достойни членове на Църквата от мъжки пол (вж. Учение и завети 84:14–17). След като бъде предадено съответното свещеничество, се прави ръкополагане в сан на това свещеничество, например дякон или старейшина. Носителят на свещеничеството упражнява свещеничеството съгласно правата и задълженията на този сан (вж. Учение и завети 107:99).

Всеки мъж в Църквата на Исус Христос следва да се стреми да бъде достоен да приеме и упражнява Мелхиседековото свещеничество в служба на другите. Когато един мъж приеме това свещеничество, той сключва завет да изпълнява свещеническите си задължения с вярност. Той също така получава от Бог клетва (или обещание) за вечни благословии (вж. Учение и завети 84:33–44; вж. също Ръководство към Писанията, „Клетва и завет на свещеничеството“).

За повече информация относно предаването на свещеничеството и ръкополагането в него, вж. 8.6.2, 10.6, 18.10 и 38.2.5.

3.4.3

Делегиране на властта на свещеничеството за служба в Църквата

Властта на свещеничеството за служба в Църквата се делегира на членовете по следните начини:

  • Чрез отделяне в църковно призование

  • Чрез възлагане на отговорност от председателстващи църковни ръководители

3.4.3.1

Отделяне

Когато мъже и жени биват отделени под напътствията на носители на свещенически ключове, на тях им се дава власт от Бог да действат в съответното призование. Когато бъдат освободени от призованието, те вече нямат свързаната с него власт.

Някои призования са свързани със санове и кворуми на свещеничеството. Например мъж, който е носител на Мелхиседековото свещеничество, може да бъде призован като президент на кворума на старейшините. Когато той бъде отделен от президента на кол, му се дават свещенически ключове, власт и отговорност да ръководи работата на кворума на старейшините (вж. 3.4.1).

Много други призования не са свързани със санове и кворуми на свещеничеството. Но на всички отделени да служат членове се дава божествена власт и отговорност да работят в своите призования. Например:

  • На жена, която е призована и отделена от епископа като президентка на Обществото за взаимопомощ в района, се дава властта да ръководи работата на Обществото за взаимопомощ в този район.

  • На мъж или жена, призован/а и отделен/а от член на епископството като учител в Неделното училище за деца, се дава власт да преподава на децата в Неделното училище за деца в района.

Всички, които са призовани и отделени, служат под напътствията на тези, които председателстват над тях (вж. 3.4.1.2).

За повече информация относно отделянето на членове в призования в Църквата, вж. 18.11.

3.4.3.2

Възлагане на отговорност

Председателстващите църковни ръководители могат да делегират власт чрез възлагане на отговорности. Когато мъжете и жените получават тези отговорности, на тях им се дава власт от Бог да действат в тези отговорности. Например:

  • Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли делегират власт на седемдесетници, на които е възложена отговорността да ръководят делата на Църквата в области и да председателстват по време на конференции на кол.

  • Президентите на мисия делегират власт на мъже и жени мисионери, на които е възложена отговорност да ръководят и обучават други мисионери.

  • На членовете на Църквата се делегира власт да служат като служещи братя и служещи сестри. Това се случва, когато под напътствието на епископа президентът на кворума на старейшините или президентката на Обществото за взаимопомощ им възложи тази отговорност.

Делегираната чрез възлагане на отговорности власт се ограничава само до конкретните отговорности и тяхната продължителност.

За повече информация относно възлагането на отговорности чрез делегиране, вж. 4.2.6.

3.4.4

Праведно упражняване на властта на свещеничеството

Ръководителите и членовете на Църквата упражняват предадената или делегирана власт на свещеничеството, за да благославят другите.

Тази власт може да се упражнява единствено в праведност (вж. Учение и завети 121:36). Тя се упражнява чрез убеждаване, дълготърпение, благост, кротост, обич и доброта (вж. Учение и завети 121:41–42). Ръководителите се съветват с другите в дух на единство и търсят Господната воля чрез откровение (вж. Учение и завети 41:2). За повече информация относно съветването с другите, вж. 4.2.5.

Тези, които упражняват властта на свещеничеството, не налагат своята воля на другите. Те не използват тази власт с егоистични цели. Ако човек я упражнява неправедно, „небесата се оттеглят, (и) Господният Дух се наскърбява“ (Учение и завети 121:37).

Някои църковни призования включват отговорност да се председателства. За повече информация относно председателстването, вж. 4.2.4.

3.5

Сила на свещеничеството

Силата на свещеничеството е силата, чрез която Бог благославя Своите чеда. Силата на свещеничеството на Бог се получават от всички членове на Църквата, жени и мъже, когато те спазват сключените с Него завети. Членовете сключват завети чрез приемане на свещенически обреди. (Вж. Учение и завети 84:19–20.)

Благословиите на силата на свещеничеството, които членовете могат да получават, включват:

  • Напътствия за живота им.

  • Вдъхновение да знаят как да служат на членовете на семействата си и на другите.

  • Сила да устояват и да преодоляват трудностите.

  • Дарове на Духа да увеличават способностите си.

  • Откровения да знаят как да изпълняват работата, за която са ръкоположени, отделени или им е възложена отговорност.

  • Помощ и сила да стават по-подобни на Исус Христос и Небесния Отец.

3.5.1

Завети

Заветът е свято обещание между Бог и Неговите чеда. Бог определя условията на завета, а Неговите чеда се съгласяват да спазват тези условия. Бог обещава да благославя Своите чеда, когато те спазват завета.

Членовете сключват завети с Бог чрез приемане на обредите на спасение и възвисяване (вж. 18.1). Всички, които устоят до края в спазването на сключените от тях завети, ще получат вечен живот (вж. 2 Нефи 31:17–20, Учение и завети 14:7). Устояването до края включва упражняване на вяра в Небесния Отец и Исус Христос и всекидневно покаяние.

Родители, църковни ръководители и други помагат на отделните хора да се подготвят да сключват завети чрез приемане на обредите на Евангелието. Те се уверяват, че хората разбират заветите, които ще сключат. След като някой сключи завет, те му помагат да го спазва. (Вж. Мосия 18:8–11, 23–26.)

3.5.2

Обреди

Обредът е свято действие, извършено чрез властта на свещеничеството. Обредите винаги са били част от Евангелието на Исус Христос. Първите обреди на земята са били извършвани в дните на Адам и Ева (вж. Битие 1:28, Моисей 6:64–65).

При много от обредите отделните членове сключват завети с Бог. Примерите включват кръщението, причастието, надаряването и обредът на запечатване в брак. При други обреди, като например патриархални благословии или благославяне на болни, членовете не сключват завети, но получават напътствия и сила да спазват заветите.

Обредите имат символично значение, което насочва хората към Небесния Отец и Исус Христос. При обредите, които включват завети, символите помагат на хората да разберат направените от тях обещания и благословиите, които получават чрез своята вярност.

Всеки обред позволява на отделните хора да получават изобилни духовни благословии. Господ е разкрил: „В… обреди(те на свещеничеството) е видна силата на божествеността“ (Учение и завети 84:20). Обредите на спасение и възвисяване са необходими за вечен живот. За повече информация, вж. 18.1.

Живите хора приемат обредите на спасение и възвисяване сами за себе си. Където е възможно, те се връщат в храма, за да извършват тези обреди за починалите като заместници. За повече информация относно извършването на обреди за починалите, вж. глава 28.

3.6

Свещеничеството и дома

Всички членове на Църквата, които спазват сключените от тях завети – жени, мъже и деца – биват благославяни със силата на Божието свещеничество в домовете си, за да могат те и семействата им да бъдат укрепвани (вж. 3.5). Тази сила ще помага на членовете да осъществяват Божието дело на спасение и възвисяване за себе си и семействата си (вж. 2.2).

Мъжете, които са носители на Мелхиседековото свещеничество, могат да дават свещенически благословии за напътствие, изцеление и утеха на членове на семейството си. Когато е необходимо, членовете на Църквата могат също да искат тези благословии от свои близки, служещи братя или местни ръководители на Църквата. За повече информация относно свещеническите благословии, вж. 18.13 и 18.14.

За информация относно председателстването в семейството, вж. 2.1.3.