„Урок 18 Материали за подготовка на класа: Жените-светии от последните дни и Обществото за взаимопомощ“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 18 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Урок 18 Материали за подготовка на класа
Жените-светии от последните дни и Обществото за взаимопомощ
Когато говори за Обществото за взаимопомощ, Пророкът Джозеф Смит заявява, че организирането на Църквата не е било съвършено, докато жените не са били организирани по този начин (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 481). Помислете за посланието, което това изказване отправя към света, относно мястото на жените в Църквата на Господ. Докато изучавате тези материали, размишлявайте по какъв начин работата на жените-светии от последните дни и Обществото за взаимопомощ е от съществена важност за възстановената Църква на Исус Христос.
Раздел 1
По какъв начин жените-светии от последните дни изграждат Божието царство?
Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли веднъж казва: „Най-големият защитник на жената и на женствеността в света е Исус Христос“ (в Daughters in My Kingdom [2011], 3).
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Нашите сестри винаги са били съществена и неразделна част от Господното дело. Верните жени неустрашимо са се трудили в делото на истината и праведността отпреди основаването на този свят. … В нашата диспенсация има много героини. (M. Russell Ballard, “Women of Righteousness,” Ensign, Apr. 2002, 69)
Ема Смит (съпругата на Пророка Джозеф Смит) служи като пример за жена-светия от последните дни, която е изпълнила важна роля във Възстановяването. В откровение към Джозеф Смит, Господ нарича Ема „една избрана жена“ (Учение и завети 25:3). Докато четете части от това откровение, бихте могли да отбелязвате отговорностите и съветите, които Господ дава на Ема. Обърнете внимание на стих 16, където Господ заявява, че съветите, които Той дава на Ема, се отнасят и за всички нас.
Изучавайте, докато се подготвяте за урока
Прочетете Учение и завети 25:5–7, 10–11, 13, 15–16.
Ема и Джозеф преминават през големи изпитания по време на своето време заедно. Също така те взаимно се утешават и споделят големи радости. Вярна на своето призование, Ема е голяма опора на Джозеф, насърчавайки и утешавайки го през времена на гонения и мъчителни изпитания. Спомняйки си за случай, когато Ема го посещава, докато той се укрива от опасност, Пророкът пише: „Тя отново е тук, при поредната беда – безстрашна, несломима, непоколебима, неизменна, предана – Ема“ (“Journal, December 1841–December 1842,” 135, josephsmithpapers.org).
Ема служи за известно време като писар на Джозеф, помагайки му с превода на Книгата на Мормон. През целия си живот тя смело свидетелства за Книгата на Мормон. Малко преди да почине, тя казва на сина си: „Вярвам в божествената истинност на Книгата на Мормон – ни най-малко не се съмнявам в нея“ (Ема Смит, цитирана в “Last Testimony of Sister Emma,” Saints’ Herald, Oct. 1, 1879, 290). Подчинявайки се на Господната заповед, Ема съставя първата книга с химни на Църквата.
Ема учи чрез своя пример: „В Ню Йорк тя шие дрехи за мисионери, призовани да проповядват Евангелието. В Къртлънд работи с други жени да събира одеяла, храна и облекло, които участниците в Сионов лагер да отнесат на страдащите светии в Мисури. Тя помага да се готви храна (и) да се шият… (дрехи) на строителите на храма Къртлънд. Взема толкова много работници като пансионери, че тя и Джозеф трябва да спят на пода. В ранните дни на Наву тя посвещава много от времето и вниманието си на грижи за многобройните жертви на маларията, лагеруващи около дома ѝ по бреговете на река Мисисипи. В тези и други неща тя е пример за служба на много сестри по нейно време“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 480).
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Помислете за една жена за пример, която познавате и която използва своето влияние, право на глас и способности, за да допринася по пълноценен начин за изграждането на Божието царство. По какъв начин тя изгражда Божието царство в наши дни?
Раздел 2
С какво се отличава организацията на Обществото за взаимопомощ?
През пролетта на 1842 г. светиите изпитват затруднения да построят храма Наву поради своята бедност. Много от сестрите желаят да вършат повече, за да помагат. Група сестри, ръководени от Сара Кимбъл и Маргарет Кук, се събират, за да напишат устав и правила за нов женски клуб, който да се занимава с шиене на дрехи за строителите на храма. Когато се допитват до Пророка Джозеф Смит, той им казва, че техният устав е „най-добри(ят), ко(й)то някога е виждал“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 479). „Но – казва той, – не това е нещото, от което се нуждаете. Кажи на сестрите, че приношението им е прието от Господ и Той има за тях нещо по-добро. … Каня ги да се срещнат с мен и неколцина от братята… и аз ще организирам жените под ръководството на свещеничеството по образец на свещеничеството“ (в Daughters in My Kingdom, 12). Илайза Р. Сноу разказва, че Джозеф Смит е учил Обществото за взаимопомощ, че „същата организация е съществувала в Църквата в древността“ (в Daughters in My Kingdom, 7).
Сестра Джули Б. Бек, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи какво означава Обществото да бъде организирано по образец на свещеничеството:
Обществото за взаимопомощ е уникално, защото е организирано по „образец на свещеничеството“ (Джозеф Смит, цитиран в Sarah M. Kimball, “Auto-biography,” Woman’s Exponent, Sept. 1, 1883, 51). … Ние действаме по начина на свещеничеството – което ще рече, че търсим, получаваме и действаме според откровение, вземаме решения в съвети и се грижим за отделните хора един по един. Наша е и целта на свещеничеството да се подготвяме за благословиите на вечния живот, като сключваме и спазваме завети. Така, подобно на нашите братя, които носят свещеничеството, нашето дело е дело на спасяване, служба и превръщането ни в свят народ. (Джули Б. Бек, „Обществото за взаимопомощ: едно свято дело“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 111)
Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство допълнително подчертава, че делото на Обществото за взаимопомощ се върши със свещеническа власт:
В една реч към Обществото за взаимопомощ, президент Джозеф Фийлдинг Смит, по това време президент на Кворума на дванадесетте апостоли, казва следното: „Въпреки че… сестрите не (са ръкоположени в) свещеничеството, … това не означава, че Господ не им е дал власт. … Вие можете да говорите с власт, защото Господ ви е дал власт“. Той казва също, че на Обществото за взаимопомощ „е дадена сила и власт, за да върши страшно много неща. Работата, която (жените в него) вършат, се извършва с божествена власт“ (“Relief Society–An Aid to the Priesthood,” Relief Society Magazine, Jan. 1959, 4–5). …
… Всеки, който действа в някой сан или някое призование, получено от някого, който има свещеническите ключове, упражнява свещеническа власт при изпълнението на възложените му задължения. (Далин Х. Оукс, „Ключовете и властта на свещеничеството“, Лиахона, май 2014 г., с. 50–51)
Раздел 3
По какъв начин жените и Обществото за взаимопомощ помагат за постигане целите на Бог и Неговата Църква?
Първото събрание на Обществото за взаимопомощ се провежда на 17 март 1842 г. в горната стая на магазина на Джозеф Смит, изграден от червени тухли, в Наву, Илинойс. Ема е избрана и подкрепена за президентка на новата организация. Джозеф става и пояснява, че това е изпълнение на изявеното от Господ, че Ема е „една избрана жена, която (Той е) призовал“ (Учение и завети 25:3). Малко по-късно Пророкът казва: „Това Общество ще получи напътствие според реда, установен от Бог, чрез посредничеството на определените да водят – и сега аз ви предавам ключа в името на Бог, и това Общество ще се възрадва, и от този момент знание и разум ще се леят“ (в Daughters in My Kingdom, 14–15).
Сестра Ема Смит заявява, че заедно жените на Църквата ще направят „нещо изключително“ (“Joseph Smith’s Teachings about Priesthood, Temple, and Women,” Gospel Topics, topics.ChurchofJesusChrist.org). Докато изучавате дадените по-долу изказвания, бихте могли да отбелязвате нещата, които ви правят впечатление относно целите и мисията на Обществото за взаимопомощ.
Зина Д. Х. Йънг, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, припомня:
Обществото за взаимопомощ… първоначално е създадено… да раздава материални благословии на бедните и нуждаещите се, да насърчава слабите, да обуздава вършещите неправда, за да може жените да се развиват по-добре и да упражняват съчувствието и милосърдието си, за да може да имат възможност да получат духовна сила и мощ за постигане на по-голямо добро в делото по изкуплението на човечеството. (“First General Conference of the Relief Society,” Woman’s Exponent, Apr. 15, 1889, 172)
Сестра Бек учи:
Джозеф Смит казва, че жените на тази Църква са организирани да се грижат за „подпомагане на бедните, мизерстващите, вдовиците и сираците, както и за упражняване на всякакви благоволни функции“ (в History of the Church, 4:567) и „не само да помагат на бедните, но да спасяват души“ (в History of the Church, 5:25). Това усилие в оказване на помощ допълнително се определя от старейшина Джон А. Уидсоу като „спасение от бедност, спасение от болест, спасение от съмнение, спасение от невежество, спасение от всичко, което помрачава… радостта и развитието“. … (Evidences and Reconciliations, arr. G. Homer Durham, 3 vols. in 1 (1960), 308)
… Чрез Обществото за взаимопомощ ние прилагаме на практика отдадеността си към Христос. Научаваме онова, което Той желае да научим, правим онова, което Той желае да направим и ставаме такива, каквито Той желае да станем. (Джули Б. Бек, „Това, което жените светии от последните дни правят най-добре: да стоят силни и непоколебими“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 111, 109)
Президент Спенсър У. Кимбъл обяснява защо и мъжете, и жените трябва да разбират целите и силата на Обществото за взаимопомощ:
В тази организация (Обществото за взаимопомощ) има сила, която все още не е напълно усвоена за укрепване домовете на Сион и изграждане на царството Божие – нито пък това ще стане, докато и сестрите, и свещеничеството (братята) не възприемат визията за Обществото за взаимопомощ. (Спенсър У. Кимбъл, цитиран в Daughters in My Kingdom, 142; курсив добавен)
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Какво могат да правят и жените, и мъжете, за да възприемат визията за Обществото за взаимопомощ и да работят заедно за постигане на неговите цели?