Енос

Вярата в Исус Христос може да носи опрощение на греховете

Енос се моли

Чудили ли сте се някога как да получите опрощение на греховете си? Енос, син на Яков и внук на Лехий, се моли на Бог „в усърдна молитва“ (Енос 1:4) за опрощение на греховете си. Този урок има за цел да ви помогне да упражнявате вяра в Исус Христос и да се покайвате, за да получавате опрощение.

Помислете какво означава за вас прошката

Представете си, че имате приятел, който ви пита за покаянието и прошката. Помислете как бихте могли да отговорите на следните въпроси:

• Как ще разберете дали имате нуждаете да ви бъде простено за нещо?

• Как можете да получите прошка за греховете си?

• Как може някой да узнае дали му е простено, след като се е опитал да се покае?

Размишлявайте върху това какво бихте могли да кажете на своя приятел. Помислете за това, което знаете и сте преживели, търсейки прошка, както и за това, което бихте искали да разберете по-добре.

Докато изучавате разказа за Енос в този урок, потърсете какво прави той, за да получи опрощение на греховете си, и как това може да се отнася за вашия живот.

Прошката започва с дълбоко общуване между вас и Бог

Енос, син на Яков и внук на Лехий, се моли на Бог „в усърдна молитва“ за опрощение на греховете.

Прочетете Енос 1:1–8 и отбележете думи и изрази, които ви помагат да разберете по-добре как да търсите и да получавате прошка.

Отделянето на време за размисъл върху значимите изрази може да бъде полезно умение за изучаване на Писанията. То позволява на Светия Дух да ви вдъхновява с още по-дълбоко разбиране. За да размишлявате, може да помислите какво означава даден израз и да потърсите в Ръководство към Писанията думи, които бихте искали да разберете по-добре. Може да размишлявате защо Енос използва определен израз и дали някога сте изпитвали нещо подобно.

Изберете няколко от дадените по-долу изрази или други, които сте открили, и отделете време, за да обмислите какво можете да научите от тях.

• „Борбата, която имах пред Бога“ (стих 2)

• „Проникнаха дълбоко в сърцето ми“ (стих 3)

• „Душата ми зажадува“ (стих 4)

• „Усърдна молитва и жалба“ (стих 4)

• „Греховете ти са опростени“ (стих 5)

• „Вината ми беше премахната“ (стих 6)

• „Господи, как става това?“ (стих 7)

• „Поради вярата ти в Христа“ (стих 8)

1. Отговорете на следните въпроси:

   • Какви думи и изрази ви направиха впечатление? Защо?

   • Какво научихте, докато размишлявахте върху тези изрази?

   • На какво смятате, че ви учи Бог чрез преживяването на Енос?

Един важен принцип, който научаваме в Енос, е, че когато се покайваме и упражняваме вярата си в Исус Христос, греховете ни могат да бъдат опростени и можем да бъдем изцелени. Бихте могли да запишете този принцип в дневника си за изучаване на Писанията.

Прочетете следното изказване на старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли.

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф

След като сме се покаяли истински, Христос ще отнеме бремето на вината за нашите грехове. Ние можем да узнаем за себе си, че сме получили опрощение и че сме били очистени. Светият Дух ще ни потвърди това, Той ни освещава. Няма по-голямо свидетелство за опрощението. (Дитер Ф. Ухтдорф, „Точката на безопасно завръщане“, Лиахона, май 2007 г., с. 101)

• Какво мислите, че ще се случи, ако някой се опитва да търси опрощение, без да се покайва и да упражнява вяра в Исус Христос? Защо?

• Кои са някои от начините, по които Енос се опитва да се покае и да упражнява вяра в Исус Христос?

• Какво според вас означава да бъдем изцелени?

Може да е полезно да проверите на кои въпроси от ситуацията в началото на урока можете да отговорите, като използвате разказа за Енос.

Можем да имаме преживявания като тези на Енос в наши дни

Повечето хора не получават опрощение по такъв мигновен или драматичен начин, както Енос. Въпреки това, когато се стремим да упражняваме вяра в Исус Христос и да се покайваме, също като Енос, можем да получаваме прошка и да бъдем изцелявани.

Размишлявайте върху усилията си да упражнявате вяра в Исус Христос и да се покайвате. Докато правите това, имайте предвид следното:

• Размишлявайте върху това какво знаете за Исус Христос и желанието Му да ви прощава и помага. Според вас какво Той желае да правите, за да упражнявате вяра в Него и да се покайвате?

• Помислете за последния път, в който според вас сте упражнили вяра в Исус Христос и сте се покаяли. Наскоро ли беше? Ако да или не, защо?

• Опитайте се да планирате време, за да се молите с по-голяма вяра в Исус Христос. Как можете да подхождате към молитвата си по различен начин от обикновено? Как можете да показвате, че желаете Господната прошка подобно на Енос?

Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?

Какво друго трябва да знаем за вярата в Исус Христос?

Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство споделя:

Президент Далин Х. Оукс

Вярата в Господ представлява упование в Господ. Не можем да имаме истинска вяра в Господ, без също така да имаме пълно доверие в Господната воля и време. В следствие на това, нашата вяра, независимо колко е силна, не може да доведе до резултат, противен на волята на Онзи, в Когото вярваме. Помнете това, когато вашите молитви не получават отговор по начина, по който искате, или в момента, в който желаете. Упражняването на вяра в Господ Исус Христос е винаги подвластно на небесния ред, на добротата, волята, мъдростта и времето на Господ. Когато имаме този вид вяра и доверие в Господ, ние разполагаме с истинска сигурност и спокойствие в нашия живот. (Далин Х. Оукс, „The Atonement and Faith“, обръщение на семинар за нови президенти на мисия, юни 2001 г.)

Какво можем да правим, за да бъдат молитвите ни по-добри?

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли казва:

Старейшина Дейвид А. Беднар

Целта на нашите молитви не трябва да бъде да представим списък с желания или поредица от искания, а да осигурим за себе си и за околните благословиите, които Бог има голямо желание да ни даде, според Неговата воля и време. Всяка искрена молитва бива чута и получава отговор от нашия Небесен Отец, но може да не получим отговорите, които очакваме или те да не дойдат, когато ги искаме, или по очаквания от нас начин. (…)

Молитвата е привилегия и най-искрено желание на душата. Ние можем да преминем отвъд рутинните молитви на изброяване, отправяйки съдържателни молитви, като искаме с вяра и действаме, устояваме на изпитанието на нашата вяра и смирено заявим и приемем, „обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“. (Дейвид А. Беднар, „Искайте с вяра“, Лиахона, май 2008 г., с. 97)