„Изцелена в храма“, Лиахона, септ 2023 г.
Гласове на светии от последните дни
Изцелена в храма
В храма изпитах дълбоко уверение, че Господ ме обича и знае за моите трудности.
Снимката е предоставена от авторката, фонът е снимка на храма Дърбан Южна Африка от Матю Рейър
Първият ни син беше мъртвороден през 2017 г. Девет месеца преди освещаването на храма Дърбан Южна Африка през 2020 г. вторият ни син също беше мъртвороден.
Тогава се чувствах като Ана от Стария завет. „Преогорчена в духа си, се моле(х) на Господа и плаче(х) много“ (1 Царете 1:10).
Чувствах се безпомощна и ядосана, болката ми беше мъчителна. Изпитвах емоционални, физически и духовни трудности. За мен да се държа за железния прът беше като да се държа за връв, която постепенно се изплъзва от ръцете ми. Наистина горях „в пещта на скръбта“ (Исайя 48:10).
Толкова съм благодарна, че получих помощ и изцеление от близките си, от Писанията и чрез молитва. Получих помощ и от съветници. Но връхната точка на изцелението ми беше в храма.
Когато започнах да служа в храма, започнах да усещам, че ме изпълва все повече светлина. Там се чувствах у дома. Изпитвах и дълбоко уверение, че Господ ме обича и знае за моите трудности.
Докато продължавах да служа в дома Господен, започнах да гледам на имената на своите предци по по-различен начин. Те не бяха просто имена. Например осъзнах, че една от моите предшественички е била дъщеря, майка, баба, леля, сестра и племенница. Смъртта ѝ трябва да е била тежко изпитание за живите ѝ роднини. Но благословиите, предложени на тази моя предшественица в храма посредством свещени обреди чрез заместник, представляват велика и сладка радост, надминаваща всяка болка, която може да са изпитали живите ѝ роднини при смъртта ѝ.
Това разбиране беше благословия за мен, докато мислех за скъпоценните ни момченца, за вечната природа на нашите духове и за плана на спасение на нашия Небесен Отец. Загубата на нашите момченца ме подтиква да правя всичко по силите си, за да живея според Евангелието.
Някои дни все още са по-трудни от други. Но това да се придържам към заветните си обещания прави тези дни по-лесни.
Ако използвам думите на президент Ръсел М. Нелсън: „Наш(ите) (синове) много ни липсва(т). Но благодарение на възстановеното Евангелие на Исус Христос ние не се тревожим за (тях). Докато продължаваме да почитаме сключените с Бог завети, ние живеем в очакване да бъдем отново с (тях)“1.