Как скръбта по Бога ни помага да се покайваме?

Изображение

Исус прегръща мъж

Снимка от Марк Мейбри

Апостол Павел учи, че „скръбта по Бога докарва спасително покаяние (…) но светската скръб докарва смърт“ (2 Коринтяните 7:10). Когато вършим грехове, може да изпитваме светска скръб, срам и обезсърчаване. При все това, когато се обръщаме към Спасителя, за да се покайваме, ние Го каним да променя сърцата ни и да превръща скръбта ни в радост (вж. Алма 36:18–20).

Скръб по Бога и истинско покаяние

Когато изпитваме скръб по Бога, ние признаваме недостатъците си и желаем да се справяме по-добре. Имаме надежда за бъдещето и усещаме любовта на Спасителя към нас.

Обмислете следните въпроси, докато изучавате 2 Коринтяните 7:

Какво означава „наскърбяването (ни да) доведе до покаяние“ (стих 9)?
Какви действия предприемаме, когато изпитваме скръб по Бога (вж. стихове 10–11)?

Светската скръб в сравнение със скръбта по Бога

„Светската скръб ни разяжда, убива надеждата и ни убеждава да се отдаваме все повече на изкушенията.

Скръбта по Бога води до обръщане във вярата и промяна в сърцето. Тя ни кара да мразим греха и да обичаме доброто. Тя ни дава сили да се изправим и да вървим в светлината на Христовата любов. Истинското покаяние означава промяна, а не тормоз или изтезание. Да, прочувственото съжаление и истинското разкаяние за непослушанието са често болезнени, (но важни стъпки в свещения процес на покаянието). Но когато вината води до самонамразване или ни възпира отново да се изправим, тя по-скоро възпрепятства нашето покаяние, отколкото да го подбужда.“

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли, „Сега можете да се справите!“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 56.