Усмивка на одобрение

Франклин Ромеро

Манаби, Еквадор

Една вечер проведохме дейност, за която се бяхме подготвяли в продължение на часове. След дейността един млад проучвател ми каза довиждане, но няколко минути по-късно се върна и попита: „Епископе, кога трябва пак да дойда?“. Казах му в неделя, а момчето бързо попита: „Няма ли друга дейност?“. Той беше прекарал толкова добре с младежите от нашия район, че искаше отново да дойде.

Също разговарях с една двойка, които бяха дошли на дейността и ги попитах какви са впечатленията им. Съпругът каза: „Откакто дойдохме, чувстваме мир и спокойствие“. Думите му бяха потвърдени от неговата съпруга с кимване. Бях изненадан от това, защото при пристигането им много хора говореха и вдигаха шум. Но той продължи, погледна и попита: „Това е Светият Дух, нали?“. Изненадан, можах само да потвърдя.

Трябваше да свършим много неща, за да се подготвим за тази дейност, така че, когато всичко приключи, исках само да се прибера у дома и да си легна. Заради умората нямах възможност да помисля върху разговорите с проучвателите. Когато се прибрах, се помолих и си легнах, но не можех да заспя; представих си как Господ се усмихва. Беше усмивка на одобрение. Тогава започнах да си спомням прекрасните неща, които се случиха по време на дейността.

Осъзнах, че усърдието и обичта на членовете на района бяха направили така, че сърцата на тези проучватели да бъдат докоснати. Осъзнах, че усмивката на одобрение дойде в резултат на нашите усилия. Нямаше как да не се разплача и бях много благодарен за успеха, който Господ ни беше дал. Даде ни усмивка на одобрение. Свидетелствам, че Господните слова са истина – когато доведем и една душа при Него, огромна ще бъде радостта ни в царството на нашия Отец (вж. У. и З. 18:15).