Послание от Областното президентство
Служение – призив от Господ и от пророка
Братя и сестри, къде се намирахте, когато чухте за първи път президент Ръсел М. Нелсън да ни съобщава, че програмата за домашно обучение и обучение при посещение се прекратява? Чрез Своя пророк, Господ ни съобщи за един по-нов, по-висш и по-свят начин за служение. Когато започнем да служим по този начин, ще се отварят врати и хора ще бъдат благославяни. (Реч на президент Ръсел М. Нелсън на събрание за обучение на ръководители към общата конференция, 29 март 2018 г.) Замисляли ли сте се над това? Какво очаква Господ от вас и мен?
Спасителят учи: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг“ (Йоан 13:34, курсив добавен). Това е заповед, но в същото време и покана. Това е покана да станем като Него. Докато не положим усилия да обичаме като Него, ние не можем наистина да станем учениците, които Той иска да бъдем. Целта на тази покана е да ни помага да не мислим само за себе си, а и за другите. Като обръщаме внимание на околните, за да им помагаме, да ги обичаме и да им служим, ние правим точно това, което би правил и Спасителят. Като вършим тези неща с чиста любов, ние развиваме подобни на Христовите качества, от които се нуждаем.
Президент Нелсън добавя, че служещите братя и сестри чрез молитва ще търсят откровение от Господ, докато се опитват да откриват нуждите на членовете. След което те ще откликват на тези нужди, според напътствията и насоките на Духа. Тяхното служение ще бъде изпълнено с вдъхновени грижи и любящи усилия да повдигат и усилват. Кого ще посещавате? Как можете да им помагате? Не е нужно да чакате това да ви бъде възлагано. Обръщайте се към Господ и в молитва Го питайте как можете да бъдете инструмент в Неговите ръце да благославяте другите. Той ще ви дава приятни впечатления, докато размишлявате какво можете да правите, за да благославяте хората, на които служите.
Понякога можем да си мислим, че не трябва да се бъркаме в нечий живот или че не е наша работа това, което правят. Но помнете, точният отговор на въпроса „Пазач ли съм аз на брат си?“ е „Да“. Всички ние сме братя и сестри и трябва да си помагаме. Тази нова програма за служение ни позволява да помагаме по най-различни начини. Ние можем (и трябва) да посещаваме хората понякога, а понякога се налага да им се обаждаме и питаме как са, да им казваме, че ни липсват, когато не идват на събранията, или просто да им изпращаме текстово съобщение с насърчение, ако се чувстват сломени. Питайте редовно Господ какво можете да правите. Помагайте на онези, на които служите да чувстват Духа в живота си. Станете инструмент за благославяне на другите. Когато изгубваме себе си в служба на Бог, ние ще намираме себе си и ще получаваме радост и мир, като предоставяме тези благословии и на другите.
Трябва да се питаме: „Служа ли така, както Спасителят би искал да го правя?“, „Какво още мога да правя, за да докосвам сърцата на хората, на които служа?“. Отговорите ще идват чрез Светия Дух, ако сме напълно искрени. Нека всеки от нас изгражда Господната Църква, като се присъединява към усилията да си помагаме взаимно да се доближаваме към Господ.