Призоваването на първоначалните апостоли на Възстановяването

На 8 февруари 1835 г. Джозеф Смит моли братята Бригъм и Джозеф Йънг да му пеят. Тогава Пророкът получава откровение, че е настъпил моментът дванадесетте апостоли да бъдат призовани¹.

Джозеф Смит иска от Бригъм да изпрати съобщение, че през следващата неделя ще се проведе конференция. Той казва на Бригъм, че той ще бъде един от дванадесетте².

Шест дни по-късно светиите се събират. Джозеф Смит казва, че една от основните цели на събранието е тримата свидетели за Книгата на Мормон – Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис – „да изберат дванадесет мъже сред Църквата да бъдат апостоли“³. Оливър и Дейвид са получили тази задача още през юни 1829 г., но въпреки че са „търсили волята Господна чрез пост и молитва“, за да открият Дванадесетте, моментът за това още не бил настъпил⁴. Тогава Джозеф казва, че времето е дошло.

Дванадесетте (в реда, в който са били представени на събранието) са Лаймън Джонсън, възраст 23; Бригъм Йънг, 33; Хибър Ч. Кимбъл, 33; Орсън Хайд, 30; Дейвид У. Патън, 35; Люк Джонсън, 27; Уилям Е. Маклелин, 29; Джон Ф. Бойнтън, 23; Орсън Прат, 23; Уилям Смит, 23; Томас Б. Марш, 34 и Парли П. Прат, 27. Всички те преди това са служили на мисии. Осем от тях са придружили Джозеф Смит на експедицията „Сионов лагер“ през предходното лято⁵.

След тяхното назначение, всеки от апостолите е ръкоположен⁶. Техните благословии за ръкополагане са изпълнени с обещания за успех като мисионери. Хибър Ч. Кимбъл по-късно си спомня: „(благословиите) предсказаха много предстоящи събития, че ще имаме силата да изцеляваме болни, да изгонваме дяволи, да вдигаме мъртвите, да даваме зрение на слепите, … да преместваме планини и как всички неща ще ни се подчиняват в името на Исус Христос“⁷.

Оливър Каудъри също така описва предстоящите им трудности: „Бъдете подготвени по всяко време да жертвате – дори живота си да дадете, ако Бог поиска това, за напредъка и изграждането на Неговата кауза“. Оливър насърчава апостолите да търсят лично знание от Исус Христос, за да могат да свидетелстват за Неговото съществуване със сигурност: „Никога не се отказвайте да полагате усилия, докато не видите Бог, лице в лице“⁸.

В началото на май 1835 г. апостолите предприемат мисии с цел проповядване и тяхното ръководство на Църквата благославя много членове.

Бележки

1. Вж. „History, 1838–1856 (Manuscript History of the Church), том B-1 (1 September 1834–2 November 1838)“, приложение, бележка A, страница 1, josephsmithpapers.org.

2. Вж. Joseph Young, History of the Organization of the Seventies, 1878 г., с. 1.

3. „Minutes, Discourses, and Blessings, 14–15 February 1835“, в The Joseph Smith Papers, Documents, том 4: April 1834–September 1835, с. 224–228.

4. „Minutes and Blessings, 21 February 1835“, в The Joseph Smith Papers, Documents, том 4: April 1834–September 1835, с. 242, 243.

5. Четиримата, които не участват в похода, са Дейвид У. Патън, Томас Б. Марш, Уилям Е. Маклелин и Джон Ф. Бойнтън.

6. Само деветима от дванадесетте присъстват на проведеното на 14 февруари 1835 г. събрание. Парли П. Прат е ръкоположен на 21 февруари, а Томас Б. Марш и Орсън Прат са ръкоположени на 26 април 1835 г.

7. „Extracts from H. C. Kimball’s Journal,“ Times and Seasons, 15 април 1845 г., с. 868.

8. „Minutes and Blessings, 21 February 1835“, в The Joseph Smith Papers, Documents, том 4: April 1834–September 1835, с. 244.