Послание на Първото президентство
Да станем истински ученици
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
На всяко събрание за причастие имаме привилегията да обещаем на Небесния Отец, че винаги ще помним Спасителя и ще спазваме Неговите заповеди, за да може Светият Дух да бъде с нас (вж. Мороний 4:3, 5:2; У. и З. 20:77, 79). Когато взимаме върху си Неговото име, това да Го помним е нещо естествено. Правим това по много начини, особено когато служим на околните в Негово име, четем светите Му слова и се молим да знаем това, което Той желае да правим.
Това ми се случи, докато извършвах кръщението на един млад мъж. Знаех, че бях призован от упълномощени от Спасителя служители да бъда мисионер и да проповядвам Неговото Евангелие и да свидетелствам за Него и Неговата истинна Църква. Моят колега и аз бяхме обещали на младия мъж, че ще бъде пречистен чрез силата на Единението на Исус Христос, когато се покае с вяра в Спасителя и е кръстен от един от Неговите упълномощени служители.
Когато вдигнах младия мъж от водата в басейна за кръщение, той прошепна в ухото ми: „Чист съм, чист съм“. В онзи момент си спомних за кръщението на Спасителя от Йоан Кръстител в река Йордан. И най-важното, спомних си, че извършвах спасителното дело на възкресения и жив Спасител – подпомаган от Светия Дух, така както е бил Йоан.
За мен и всеки от нас, да помним Спасителя може да бъде повече от това да разчитаме на спомена за нашето познание или за преживявания с Него. Можем да правим ежедневни избори, които ни приближават към Него в настоящето.
Най-простият такъв избор е да четем Писанията. Когато правим това, можем да придобиваме чувството, че сме близо до Него. За мен тази близост идва най-често, когато чета Книгата на Мормон. През първите няколко минути на моето четене на 2 Нефи чувам в ума си как гласовете на Нефи и Лехий описват Спасителя, сякаш са Го познавали лично. Обзема ме чувство на близост.
За вас ще има други откъси от Писанията, които по особен начин ще ви привличат към Него. Но където и когато четете Божието слово, със смирено и истинско намерение да помните Спасителя, ще увеличавате желанието си да вземате върху си Неговото име във всекидневния си живот.
Това желание ще променя начина, по който служите в Господната Църква. Ще се молите на Небесния Отец за помощ да служите по-усърдно в призование, което може да ви изглежда незначително. Помощта, за която ще се молите, е способността да забравите себе си и да се съсредоточавате повече върху хората, на които сте призовани да служите.
Чувствал съм Неговата ръка и Неговата близост в моята служба с нашите деца, когато съм се молил да узная как да им помагам да намерят мира, който само Евангелието дава. В такива моменти ме е било по-малко грижа да ме видят като успял родител – най-важен за мен бе успехът и благосъстоянието на децата ми.
Желанието да дадем на хората, на които служим, това, което Спасителят би дал, води до молитви, представляващи умоляване на Небесния Отец, наистина в името на Исус Христос. Когато се молим по този начин – в името на Спасителя, с вяра в Него – Отец отговаря. Той изпраща Светия Дух да ни води, утешава и насърчава. Тъй като Духът винаги дава свидетелство за Спасителя (вж. 3 Нефи 11:32, 36, 28:11; Етер 12:41), нашата способност да обичаме Господ с цялото си сърце, ум и сила нараства (вж. Марк 12:30; Лука 10:27; У. и З. 59:5).
Благословията всекидневно и ясно да Го помним ще ни се дава бавно и постепенно, когато Му служим, угощаваме се със словото Му и се молим с вяра в Неговото име. И това да Го помним ще ни оформя в истински ученици на Господ Исус Христос в Неговото царство на тази земя – а по-късно с Неговия Отец в славния свят, който предстои.