Пътуването ми с молитва до Ротума
Джон К. Муарор, Нови Южен Уелс, Австралия
(Авторът е починал.)
Илюстрация: Алън Гарнс
„Westerland замина вчера“, каза снаха ми, когато ни посрещна на Международно летище Нади във Фиджи.
Бях разочарован от новината. MV Westerland бе корабът, който трябваше да ни закара да видим по-големия ми брат на остров Ротума. Ротума е на приблизително 375 мили (600 км) северозападно от Вити Леву, най-големият от островите Фиджи. Ако изпуснеш кораба, вероятно ще трябва да чакаш дни или дори седмици до следващия.
Преди година бях отишъл в Ротума, за да помогна на брат ми да ремонтира къщата на нашата баба и го оставих поради проблем с работата. Сега исках да го видя лично и да му кажа колко съжалявам.
Седмица преди съпругата ми, Аката, и аз да отлетим от Австралия до Фиджи, племенницата ми каза, че Westerland ще отплава за Ротума ден преди планираното ни пристигане. Аз веднага се обадих на корабния офис и помолих хората там да задържат пътуването с два дни.
„Не можем, дори и да искахме“, бе отговорът. „Съветът на остров Ротума се подготвя за тържество за добре дошли и корабът трябва да тръгне по план“.
През ума ми премина мисъл и аз реших да постя и се моля.
„Скъпи Небесни Отче“, молих се аз, „много бих искал да хвана този кораб за Ротума. Мисля, че те не могат да задържат тръгването с още ден или два, но Ти имаш силата да го направиш. Би ли премахнал само един болт някъде по кораба, за да може да възпрепятства тръгването, така че да мога да се кача на борда? Трябва да отида в Ротума и да се помиря с брат ми“.
След като чухме разочароващата новина, ние отидохме до пристанището от другата страна на острова. Там обаче научихме, че корабът е претърпял проблеми с двигателя и още не е тръгнал. Небесният Отец бе отговорил на молитвата ми! Както се оказа, целият двигател, а не само един болт, трябвало да бъде свален, за да се поправи голям теч на масло.
Когато корабът най-накрая отплава, седмица по-късно, аз бях на борда му. Когато пристигнах в Ротума, прегърнах брат си и му се извиних и оправихме отношенията си. Определено бе ден на радост.
Завинаги ще съм благодарен за това чудесно духовно преживяване и за възстановеното Евангелие на Исус Христос. То е свидетелство, че днес все още се случват чудеса, че Небесният Отец е жив и отговаря на искрените ни молитви, че молитвата и постът вървят ръка за ръка и че Евангелието е истинно – дори и в едно малко селце на малкия остров Ротума.