Да живееш с истинско намерение
От Рандъл Л. Рид
Служил като втори съветник в общото президентство на Младите мъже от 2013 до 2015 г.
Из световното послание за пълнолетни младежи „Living with Purpose: The Importance of Real Intent“, изнесено в Университета Бригъм Йънг–Айдахо на 11 януари 2015 г. За пълния текст, отидете на devotionals.lds.org.
Истинското намерение означава да вършиш правилното нещо поради правилните причини.
Снимка: Jupiterimages/Stockbyte/Thinkstock
Научих колко важно е истинското намерение, когато бях млад ученик в Семинара. Нашият учител ни покани да прочетем Книгата на Мормон. За да следим напредъка си, той създаде една таблица с имената ни от едната страна и книгите от Книгата на Мормон от горната. Всеки път, когато прочетяхме някоя от книгите, той поставяше звезда до името.
В началото не полагах много усилия при четенето и скоро открих, че все повече изоставам. Предизвикан от чувството на срам и вродения ми състезателен дух, аз започнах да чета. Всеки път като получех звезда, се чувствах добре. А колкото повече звезди получавах, толкова по-мотивиран бях – между часовете, след училище, през всяка свободна минута.
Щеше да е чудесна история, ако ви кажех, че в резултат на усилията си приключих първи в класа, обаче не беше така. И щеше да е добре, ако ви кажех, че получих нещо по-добро от първото място – свидетелство за Книгата на Мормон. Обаче и това не се случи. Не получих свидетелство. Получих само звезди. Получих звезди, защото това беше причината да чета. По думите на Мороний, това бе „истинското (ми) намерение“.
Мороний е пределно ясен, когато обяснява как да разберем дали Книгата на Мормон е истинна: „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“ (Мороний 10:4; курсив добавен).
Правилните причини
Като си припомням това, виждам, че Господ бе съвсем справедлив с мен. Защо трябваше да очаквам да намеря нещо различно от това, към което се стремях? Истинското намерение означава да вършиш правилното нещо поради правилните причини; четях правилната книга поради неправилни причини.
Години по-късно все пак прочетох Книгата на Мормон с истинско намерение. Сега знам, че Книгата на Мормон изпълнява божествената си цел да свидетелства за живота и мисията на Исус Христос, защото съм я чел с истинско намерение.
Урокът, който научих за истинското намерение и Книгата на Мормон, се отнася за всички нас във всички аспекти на живота ни. Твърде често ние пасивно следваме модели и навици, които са развити през годините – просто се носим по течението, без да обмисляме внимателно накъде ни носи то. Живот с истинско намерение добавя цел в живота ни и може да промени всичко. Да живееш с истинско намерение означава да разбираш причината – мотивите, подтикващи действията ни. Сократ казва: „Не си струва да живееш необмислен живот“1. Така че, помислете как прекарвате времето си и се запитвайте редовно: „Защо?“ Това ще ви помогне да развиете способността да виждате отвъд дадения момент. Много по-добре е да гледате напред и да се запитвате: „Защо да направя това?“ вместо да погледнете назад и да кажете: „Защо ми трябваше да правя това?“
Фото илюстрация: Сергей Нивенс/iStock/Thinkstock
Какво иска Господ да правите?
Когато бях млад мъж, реших да не ходя на мисия. След една година в колежа и една година в армията, аз имах добра работа в една местна болница като рентгенов техник. Животът изглежда вървеше добре, а мисията не изглеждаше необходима.
Един ден д-р Джеймс Пингрий, хирург в болницата, ме покани на обяд. По време на разговора ни той откри, че не планирам да отида на мисия и ме попита защо. Казах му, че съм малко по-голям и вероятно беше твърде късно. Той ми каза, че това не е много добра причина, казвайки, че той бе отишъл на мисията си след като завършил медицина в университета. После ми свидетелства колко важна е била мисията за него.
Свидетелството му имаше значителен ефект върху мен. То ме накара да се моля така, както никога преди – с истинско намерение. Можех да измисля много причини да не отида на мисия: Бях срамежлив. Имах работа, която харесвах. Имах възможност за стипендия, която вероятно нямаше да се предлага след мисия. Най-важното, имах приятелка, която ме бе чакала, докато бях в армията и знаех, че тя нямаше да ме чака още две години! Молих се да получа потвърждение, че причините ми са валидни и че съм прав.
За мое разочарование, не можах да получа лесния отговор да или не, за който се надявах. Тогава ми дойде една мисъл: „Какво иска Господ да направиш?“ Трябваше да призная, че Той искаше да отслужа мисия и това стана повратен момент в живота ми. Щях ли да направя това, което исках или щях да спазя волята на Господ? Това е един въпрос, който е добре често да си задаваме.
За щастие избрах да отслужа мисия и бях назначен да се трудя в мисия Мексико Север.
Вечни последствия
Тридесет и пет години по-късно синът ми ме насърчи да посетя Мексико с него. Надявахме се да намерим някои от хората, които бях учил. Посетихме едно събрание за причастие в малкия град, в който започнах мисията си, но не разпознах никого. След събранието говорихме с един от членовете и го попитахме дали знае някой от списъка ми с хора, които бях учил преди толкова много години. Прегледахме целия списък без никакъв успех, докато не стигнахме до последното име: Леонор Лопес де Енрикес.
„О да“, каза той. „Това семейство е в друг район, но те посещават църква в тази сграда. Тяхното събрание за причастие е след нашето“.
Не трябваше да чакаме дълго преди Леонор да влезе в сградата. Макар сега тя да беше на около 75 години аз я разпознах веднага и тя ме разпозна. Имахме дълга и изпълнена със сълзи прегръдка.
„Молихме се от 35 години да се върнеш, за да ти благодарим за това че донесе Евангелието в семейството ми“, каза тя.
Когато и други членове на семейството влязоха в сградата, ние се прегърнахме и просълзихме. Скоро открихме, че епископът на този район бе един от синовете на Леонор, диригентката бе една от внучките, пианистът бе един от внуците, внуци бяха и няколко от младите мъже в Аароновото свещеничество. Една от дъщерите бе омъжена за съветник в коловото президентство. Друга дъщеря бе омъжена за епископа на съседен район. Повечето от децата на Леонор бяха отишли на мисии, а сега и внуците й също отслужваха мисии.
Научихме, че Леонор бе много по-добър мисионер от мен. Днес децата й с благодарност си припомнят за неуморните й усилия да им преподава Евангелието. Тя ги бе научила, че малките решения след време ще доведат до пълноценен, праведен и щастлив живот и те бяха преподали тези неща на други. Накратко, над 500 души бяха дошли в Църквата заради това прекрасно семейство.
И всичко това може да се проследи назад до един разговор по време на обяд. Често си мисля дали ако д-р Пингрий бе по-съсредоточен върху кариерата си или други светски неща, щеше да ме попита защо не планирам да отслужа мисия. Но той мислеше за другите и за продължаване на делото на Господ. Той посади едно семе, което бе пораснало, бе донесло много плод и продължава да се умножава изобилно (вж. Марка 4:20). Моята мисия ме научи на вечните последствия от едно решение да върша Господната воля.
Помнете вечната си цел
Често съм мислил за миналото и съм се чудил защо беше толкова трудно да взема решението да отида на мисия. Беше трудно, защото се разсеях; изгубих от погледа си моята вечна цел – истинската причина да сме тук.
Желанията ми и волята ми не бяха съгласувани с Господната воля, ако не беше така, решението щеше да е много по-лесно. А защо не бяха съгласувани? Ходех на църква и вземах от причастието в неделя, но не мислех за значението му. Молех се, но основно се носех по течението. Четях Писанията, но само понякога и без истинско намерение.
Насърчавам всички вас да водите съзнателен и целенасочен живот – дори и ако не сте правили това досега. Не се обезкуражавайте от мислите, за това какво вече сте направили или не сте направили. Позволете на Спасителя да ви помогне да започнете на чисто. Помнете какво е казал Той: „Винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с искрено чувство, на тях им биваше опрощавано“ (Мороний 6:8; курсив добавен).
Започнете сега. Водете целенасочен живот, разбирайки защо вършите това, което вършите, и къде ще ви отведе то. Като правите тези неща, ще откриете, че най-важната причина за всичко, което вършите, е че обичате Господ и признавате Неговата съвършена любов към вас. Пожелавам ви да намерите велика радост в търсенето ви на съвършенство и в разбирането и вършенето на Неговата воля.