2011 г.
Често задавани въпроси за Книгата на Мормон
октомври 2011 г.


Често задавани въпроси за Книгата на Мормон

Било от страна на приятели, роднини, искрено заинтересовани или скептично настроени към нас хора, нас ще ни питат за Книгата на Мормон. Следват някои възможни отговори.

Какво представлява Книгата на Мормон и как може тя да се сравни с Библията?

Книгата на Мормон е книга с Писания подобна на Библията. Тя е още едно свидетелство за Исус Христос1. Библията се занимава главно с хора и учения в древен Израил. Книгата на Мормон съдържа Писания за няколко групи хора, които пътували до американския континент, включително едно семейство, което напуснало Ерусалим през 600 г. пр. Хр.. Тези хора също били потомци на дома Израилев. Така Книгата на Мормон е написана от хора от един и същ произход, но в различни части на света.

Подобно на Библията, Книгата на Мормон е повече от исторически разказ. Тя съдържа “пълнотата на Евангелието на Исус Христос” (У. и З. 20:9): ученията, принципите и пророчествата, които свидетелстват за Бог Отец и Неговия Син Исус Христос.

Пророкът Джозеф Смит обяснява, че Книгата на Мормон ни “казва, че нашият Спасител се явил на този (американския) континент след Своето възкресение; че Той установил тук Евангелието в неговата пълнота, богатство, сила и благослов; че те имали апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, същият ред, същото свещеничество, същите обреди, надарявания, власт и благословии, на които се радвали на източния континент; … че на последния от пророците, живял сред тях, било заповядано да напише съкращение на техните пророчества, история и прочее и да го скрие в земята, и че то щяло да се появи и да бъде обединено с Библията за изпълнение на Божиите цели в последните дни”2.

Членовете на Църквата изучават както Библията, така и Книгата на Мормон. Всъщност две от учебните години в програмата на нашето Неделно училище са посветени на изучаване на Библията. (За повече по тази тема, вж. стр. 16, 24 и 52 на това издание.)

Кой написал Книгата на Мормон?

Древни пророци като Нефи, Яков, Мормон и сина му Мороний са основните й автори. Мормон събрал и съкратил летописи, водени от пророци, относно тяхната история, пророчества и учения. Той също така описал някои свои преживявания. Мормон издълбал този летопис на листове метал – на цвят златни, които често се наричат златните плочи.

След смъртта на Мормон, Мороний завършил летописа и го заровил в един хълм, за да го запази за наши дни. През 1823 г. Мороний се явил като ангел на Джозеф Смит и му показал къде е заровен летописа. Четири години по-късно на Джозеф му било позволено да вземе плочите. Той превел “летописа чрез дара и силата Божии” от древния език, на който била написана, на английски3. След това публикувал и разпространил Книгата на Мормон. (За повече по тази тема, вж. стр. 22 и 72 на това издание.)

Какво станало с оригиналния летопис – златните плочи?

Джозеф Смит получил плочите през септември 1827 г. и те били в него до пролетта на 1829 г. Когато написва своята история през 1838 г., той обяснява какво се случило с плочите: “Когато, според както беше уговорено, пратеникът ги поиска, аз му ги предадох и той ги има в свое владение до ден днешен, който е вторият ден на май, хиляда осемстотин тридесет и осма година” (Джозеф Смит – История 1:60).

Кой друг видял златните плочи?

Освен Джозеф Смит, още няколко мъже и жени видели плочите и свидетелствали за тяхното съществуване. Единадесет избрани мъже, известни като Тримата очевидци и Осемте очевидци, записали своите свидетелства за това, че видели плочите и, в случая на Осемте очевидци, че ги държали в ръце. Техните свидетелства са включени в началото на всеки екземпляр на Книгата на Мормон.

Тези мъже са убедителни свидетели за Книгата на Мормон, може би най-вече защото някои от тях “за известно време били вражески настроени към Джозеф”, потвърждава старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. Въпреки това, “до момента на своята смърт свидетелствали, че са видели ангел и че са държали плочите в ръце. “Те ни бяха показани чрез силата Божия, а не на човек”, заявили те. “Ето защо, ние знаем със сигурност, че този труд е истинен”4.

Съществуват ли физически доказателства, че Книгата на Мормон е истинна?

Макар да не основаваме нашата вяра на физически доказателства, съществуват езиковедски, исторически и археологически доказателства, подкрепящи Книгата на Мормон. Например твърдението, че някога се е писало на метални плочи, е било осмивано в миналото; през изминалите десетилетия обаче са открити многобройни примери на Свети писания, издълбани върху метални плочи – някои от които скрити в каменни кутии.

Езиковеди са обръщали внимание, че думи и изрази от Книгата на Момон звучат странно на английски език, но са съвсем приемливи на еврейски и други езици, които следва да са били познати на хората в Книгата на Мормон – езици, които Джозеф Смит не познавал.

Но подобни доказателства не представляват основата на нашата убеденост в истинността на Книгата н Мормон. Това е въпрос на вяра и лично откровение.

Как мога да знам, че Книгата на Мормон е истинна?

Единственият сигурен начин да знаете сам за себе си е чрез силата на Светия Дух. Последната глава на Книгата на Мормон кани всеки, който я чете, размишлява върху нея и искрено желае да разбере дали тя е истинна, да попита Небесния Отец в името на Исус Христос. Хората, които подходят по този начин, чрез силата на Светия Дух ще разберат, че книгата е истинна (вж. Мороний 10:3–5). Милиони членове на Църквата са се молили и знаят чрез свидетелството на Светия Дух, че Книгата на Мормон е истинна. (За повече по тази тема, вж. стр. 4, 60 и 80 на това издание.)

Объркан съм от написаното в Откровението 22:18–19, където ни се казва да не добавяме нищо към словото Божие.

Едно от нашите ключови вярвания е, че Бог винаги е откривал волята Си на Неговите деца на земята и че винаги ще го прави. Ние вярваме, че Библията е словото Божие, но не вярваме, че тя съдържа цялото откровение, което Бог е дал или ще даде на Своите пророци. Дори днес Той продължава да открива Своята воля чрез живи пророци и апостоли, основата на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (вж. Ефесяните 2:20).

Когато апостол Иоан написал книгата Откровение, тя не била последната книга на Библията. Старият и Новият завет не са били събрани в една цяла книга от Писания – наречена сега Библия, до ІІІ век сл. Хр.

По същия начин Второзаконие 4:2 ни казва да не прибавяме към думите на Моисей. Ясно е, че този стих, написан в началото на Стария завет, не анулира останалата част от Библията. Нито Моисей, нито Иоан са говорили за сборник, който все още не е бил съставен; те предупреждавали хората да не променят истинните учения на Евангелието.

Книгата на Мормон, която съдържа пълнотата на Евангелието, не променя Божието слово, а го утвърждава. (За повече по тази тема, вж. стр. 24 и 39 на това издание.)

Чувал съм, че от първото издание на Книгата на Мормон са били правени промени на текста. Какво е било променяно и защо?

Отговорът на този въпрос се основава на основно разбиране на процеса на превод и публикация на Книгата на Мормон.

1. Когато Джозеф Смит превеждал златните плочи чрез силата Божия, той диктувал думите на писар. Писарите понякога допускали правописни и граматически грешки, докато записвали думите му. Например в 1 Нефи 7:20 думите “were sorrowful” (те се наскърбиха) били написани като “ware sarraful”. Писарите не били неграмотни, просто тогава английският правопис още не бил стандартизиран.

2. Първоначалният ръкопис на превода бил преписан, за да се направи нов ръкопис за печатаря. На този етап били поправени някои правописни и граматически грешки и била добавена пунктуация. Но също така се промъкнали нови грешки в преписването на някои думи.

3. Печатарят направил всичко възможно да набере текста правилно. Той обаче понякога направил допълнителни грешки. Например в Алма 57:25 прочел погрешно думата “joy” (радост) и вместо това набрал “foes”(врагове).

4. Пророкът Джозеф Смит прегледал внимателно първите три издания на Книгата на Мормон и продължил да изчиства и поправя текста. Но някои грешки били открити при по-късни издания. През 1981 г. най-накрая била поправена една грешка на печатаря в Алма 16:5, променяйки “whether” (дали) с “whither” (къде), като така текстът бил приведен в съответствие с първоначалния ръкопис, получен от диктовката на Пророка.

5. Останалите промени включват ново разделяне на глави и стихове, както и бележки под линия с препратки.

Споделете екземпляр

Независимо какви въпроси могат да имат хората за Книгата на Мормон, самата книга говори най-добре за себе си. Вие можете да свидетелствате за книгата, да споделите екземпляр и да поканите другите сами да се молят за нея. Ако човекът има искрено сърце и наистина желае да знае дали книгата е истинна, Господ “ще (му) изяви истината за (нея) чрез силата на Светия Дух” (Мороний 10:4).

Бележки

  1. Вж. например Бойд К. Пакър, “The Book of Mormon: Another Testament of Jesus Christ,” Liahona, ян. 2002 г., стр. 71.

  2. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 68.

  3. Учения: Джозеф Смит, стр. 64.

  4. Джефри Р. Холанд, “Сигурност за душата,” Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 90.

Фотоилюстрации Робърт Кейси