Послание на Първото Президентство, юли 2011 г.
Братко, поех ангажимент
Двама млади братя стояли на върха на една скала, надвесена над чистите води на синьо езеро. Това било популярно място за гмуркане и братята често говорели как ще скочат оттам – нещо, което били виждали да правя други хора.
Макар и двамата да искали да скочат, никой не желаел да бъде първи. Височината на скалата не била толкова голяма, но на двете момчета им се струвало, че тя се увеличава всеки път когато се накланяли напред – и куражът им бързо изчезвал.
Накрая един от братята стъпил на ръба на скалата и решително се придвижил напред. В този миг брат му прошепнал, “Може би трябва да почакаме до следващото лято”.
Но инерцията на първия брат вече го тласкала напред. “Братко”, отвърнал той, “вече поех ангажимент!”
Той с плясък се забил във водата и бързо изскочил на повърхността с победоносен вик. Вторият брат незабавно го последвал. По-късно и двамата се смеели над последните думи на първото момче преди скока във водата: “Братко, поех ангажимент”.
Ангажиментът е малко като гмуркането във водата. Или го има, или го няма. Или се движите напред, или стоите неподвижно. Няма средно положение. Всички ние се изправяме пред моменти на решения, които променят остатъка от живота ни. Като членове на Църквата трябва да се запитаме, “Ще се гмуркам ли или просто ще стоя на ръба? Ще пристъпя ли напред или само ще пробвам температурата на водата с пръсти?”
Някои грехове биват извършвани, защото ние прегрешаваме; други – защото не правим нищо. Да бъдем отдадени на Евангелието само донякъде може да доведе до неудовлетвореност, чувство за нещастие и вина. Това не би следвало да важи за нас, защото ние сме заветен народ. Ние сключваме завети с Господ, когато биваме кръстени и когато влизаме в дома Господен. Мъжете сключват завети с Господ, когато биват ръкоположени в свещеничеството. Нищо не може да бъде по-важно от спазване на заветите, които сме сключили с Господ. Нека помним отговора на Рахил и Лия на Яков в Стария завет. Той бил прост и директен и показвал ангажимент и отдаденост: “стори сега, каквото Бог ти е казал” (Битие 31:16).
Онези, които са само донякъде отдадени, може да очакват да получат само донякъде благословиите на свидетелството, радостта и мира. Небесните отвори може да се открият за тях само частично. Не е ли неразумно да си мислим, “Ще бъда отдаден 50 процента сега, а когато Христос се яви при Второто пришествие, ще мина на 100 процента”?
Предаността към нашите завети с Господ е плод на обръщането ни във вярата. Отдадеността към нашия Спасител и Неговата Църква изгражда характера ни и укрепва духа ни, тъй че когато се срещнем с Христос, Той ще ни прегърне и ще каже, “Хубаво, добри и верни слуго” (Матея 25:21).
Има разлика между намерение и действие. Онези, които само възнамеряват да поемат ангажимент, могат да намерят оправдания за бездействие на всеки ъгъл. Хората, които наистина са отдадени, посрещат предизвикателствата директно и си казват, “Да, това би било много добро основание за отлагане, но аз съм встъпил в завет, така че ще сторя това, за което съм се ангажирал”. Те изследват Писанията и искрено търсят напътствие от своя Отец в Небесата. Те приемат и увеличават призованията си в Църквата. Те посещават своите събрания. Те изпълняват своето домашно преподаване и обучение при посещение.
Една германска поговорка казва, “Обещанията са като пълна луна. Ако не бъдат спазени веднага, те намаляват от ден на ден.” Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние сме поели ангажимента да крачим по пътеката на ученичеството. Поели сме ангажимента да следваме примера на нашия Спасител. Представете си как ще бъде благословен и променен към по-добро светът, когато всички членове на Господната Църква живеят според пълния си потенциал – обърнати до дълбините на душите си и отдадени на изграждането на царството Божие.
В известен смисъл всеки от нас е изправен пред момент на вземане на решение, гледайки водата. Молитвата ми е да имаме вяра, да пристъпим напред, да се изправим смело пред страхове и съмнения и да си кажем, “Поех ангажимент!”
© 2011 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/10. Одобрено за превод: 6/10. Превод на First Presidency Message, July 2011. Bulgarian. 09767 112
Преподаване от това послание
“Един начин учениците да разберат евангелските принципи е да рисуват. Рисуването им позволява да изследват и проявяват своето разбиране и чувства за евангелските разкази и принципи” (Преподаването – няма по-велико призование 1999 г., стр. 166) . Обмислете да прочетете статията, да обсъдите принципа на ангажираността и после да помолите някой, който е склонен, да нарисува евангелска дейност, която демонстрира отдаденост. По-малките деца може да се нуждаят от подсказване какво да нарисуват.