Младежи
Всичко, което мога да дам
Безпокоях се как щях да плащам за нещата, които исках да свърша през лятото: класове, семинари, летни лагери и така нататък. Мислех си, че щях да заплача. После си спомних всичките неща, на които бях учена относно това да имам упование и вяра в Господ. Реших да оставя ситуацията в Господните ръце и да уповавам, че ако е волята Му, Той ще осигури начин.
Не след дълго майка ми намери един неосребрен чек от работата ми по-рано през годината а още на следващия ден получих по пощата малка парична награда за второто място в едно съревнование. За мен това бе едно голямо свидетелство, че Бог и жив и че Той ме обича, грижи се за мен и ще ми осигури нужното.
Бях толкова изпълнена с благодарност и любов към моя Небесен Отец и Спасител. Струваше ми се, че ще се пръсна от радост! Копнеех да покажа колко благодарна съм, да отдам възхвала на Бог по най-добрия възможен начин и да споделя това чувство. Други хора биха направили това с композиране на песен, написване на поема или рисуване на картина, но аз се чувствах неспособна да правя всички тези неща. Дадох си сметка, че единственото нещо, с което бих отдала подобаваща почит би бил моя живот – да бъда “на вярващите пример” (1 Тимотея 4:12), да отдам живота си на Христа. Това е всичко, което Той иска, и всичко, което аз мога да дам.