Защото Бог толкова ни възлюби
Бог толкова ни възлюби, че прати Своя Единороден Син – не за да ни съди, а за да ни спаси.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Когато за пръв път забелязах този стих, не бях на църква или на семейна домашна вечер. Гледах спортно събитие по телевизията. Без значение коя програма и спорт гледах, все се намираше човек, който да държи табела с надпис „Йоан 3:16“.
Хареса ми също и стих 17: „Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“.
Бог изпраща Исус Христос, Своя Единороден Син в плътта, да жертва живота Си за всеки един от нас. Небесният Отец прави това, защото ни обича и има план за всеки от нас да се завърнем отново да живеем с Него.
Но този план не е някаква обща, всеобхватна схема на случаен принцип. Планът е лично ориентиран, предоставен ни от един любящ Небесен Отец, Който ни познава лично по сърце, по име и знае какво трябва да прави всеки от нас. Защо да вярваме в това? Защото на това ни учат Светите писания.
Моисей многократно чува Небесния Отец да се обръща към него с думите „Моисее, сине Мой“ (вж. Моисей 1:6, вж. също стихове 7, 40). Авраам научава, че е Божий син, избран да изпълни своята мисия още преди да се роди (вж. Авраам 3:12, 23). Бог превръща Естир във влиятелна личност, за да може тя да спаси своя народ (вж. Естир 4). Бог също възлага на една млада слугиня да свидетелства за един жив пророк, за да може Нееман да бъде изцелен (вж. 4 Царе 5:1–15).
Особено съм очарован от добрия мъж, нисък на ръст, който се качва на едно дърво, за да види Исус. Спасителят знае, че човекът е там, спира, поглежда към клоните на дървото и казва следните слова: „Закхей, … слез бързо“ (Лука 19:5). И да не забравяме 14-годишното момче, което влиза в една горичка и научава колко личен е планът на Бог: „(Джозеф,) Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“ (Джозеф Смит – История 1:17).
Братя и сестри, ние сме фокуса на плана на Небесния Отец и причината за мисията на нашия Спасител. Всеки от нас, лично, е Тяхното дело и Тяхната слава.
Изучавайки Стария завет се убеждавам, че там най-ясно са изложени тези цели. Във всяка следваща глава откриваме примери колко лично се ангажират Небесният Отец и Йехова да участват в живота ни.
Наскоро изучавахме историята на Йосиф, любимият син на Яков. Още като млад, Йосиф е много облагодетелстван от Господ, но също е подложен на големи изпитания от страна на своите братя. Преди две седмици много от нас бяхме трогнати от начина, по който Йосиф прощава на братята си. В ръководството Следвайте Ме, елате с Мен, четем: „По много начини животът на Йосиф наподобява този на Исус Христос. Макар че нашите грехове Му причиняват голямо страдание, Спасителят предлага прошка, избавя всички ни от съдба много по-лоша от глад. Независимо дали се нуждаем да получим или да дадем прошка – в даден момент всички имаме нужда да направим и двете – примерът на Йосиф ни насочва към Спасителя, истинският източник на изцеление и помирение“1.
В този разказ ми харесва примерът на брата на Йосиф, Юда, който играе роля в плана на Бог лично за Йосиф. Когато Йосиф е предаден от своите братя, Юда ги убеждава да не убиват Йосиф, а да го продадат в робство (вж. Битие 37:26–27).
Много години по-късно, Юда и неговите братя трябва да заведат най-малкия си брат, Вениамин, в Египет. Отначало баща им е против това. Но Юда му обещава, че ще върне Вениамин невредим у дома.
В Египет обещанието на Юда е подложено на изпитание. Младият Вениамин е погрешно обвинен в престъпление. Юда, верен на своето обещание, предлага да бъде хвърлен в затвора на мястото на Вениамин. „Защото – казва той, – как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене?“ (вж. Битие 44:33–34). Юда е решен да спази обещанието си и да върне Вениамин невредим вкъщи. Някога изпитвате ли към другите чувства, подобни на чувствата, които Юда изпитвал към Вениамин?
Не изпитват ли родителите същите чувства към своите деца? Какви чувства изпитват мисионерите към хората, на които служат? Какво е отношението на ръководителите на младежите и на Неделното училище за деца към онези, които обичат и на които преподават?
Без значение кои сте и какви са сегашните ви обстоятелства, винаги има някой, който изпитва същите чувства към вас. Има някой, които желае да се завърнете при Небесния Отец заедно с него.
Благодарен съм на хората, които никога не се отказват от нас, продължават да изливат душите си в молитва за нас, продължават да ни учат и ни помагат да се подготвим да се завърнем у дома при нашия Отец в небесата.
Наскоро скъп мой приятел прекара 233 дни в болница с COVID-19. През това време той бил посетен във видение от своя починал баща, който го помолил да предаде послание на неговите внуци. Дори и отвъд завесата, този добър дядо копнеел да помогне на своите внуци да се завърнат в небесния им дом.
Все по-често, Христовите ученици си спомнят за „Вениаминовците“ в техния живот. По целия свят, те се вслушват в ясния призив на живия Божий пророк, президент Ръсел М. Нелсън. Младите мъже и жени вземат дейно участие в Господния батальон от младежи. Отделните членове и семействата помагат в дух на служение – проявяват обич, споделят и канят своите приятели и съседи да дойдат в Христа. Младежи и възрастни помнят своите завети и се стремят да ги спазват – като посещават Божиите храмове, намират имената на починали свои роднини и извършват обреди за тях.
Защо планът на Небесния Отец лично за всеки от нас включва подпомагане на други хора да се завърнат при Него? Защото това е начинът, по който ставаме подобни на Исус Христос. В крайна сметка, разказът за Юда и Вениамин ни учи за жертвата на Спасителя за нас. Чрез Своето Единение, Той е жертвал Своя живот, за да можем да се завърнем у дома. Словата на Юда изразяват любовта на Спасителя: „Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене?“. Като хора, които работят за събирането на Израил, тези слова могат да бъдат и наши.
Старият завет съдържа много истории за чудеса и нежни милости, които са отличителната черта на плана на Небесния Отец. В 4 Царе 4, изразът „и един ден“ се използва три пъти, което за мен подчертава, че важните събития се случват в избраното от Бог време, и нито една подробност не е твърде незначителна за Него.
Моят нов приятел, Пол, свидетелства за тази истина. Пол израснал в дом, където понякога имало грубост и нетолерантност към религията. Докато посещавал училище във военна база в Германия, той забелязал две сестри, които сякаш излъчвали духовна светлина. Когато ги попитал защо изглеждат различни, те отговорили, че са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Скоро Пол започнал да се среща с мисионери и бил поканен на църква. На следващата неделя, докато слизал от автобуса, той забелязал двама мъже, облечени с бели ризи и вратовръзки. Пол ги попитал дали са старейшини на Църквата. Те отговорили положително и Пол ги последвал.
По време на неделното събрание, един проповедник посочвал към хора в конгрегацията и ги канил да свидетелстват. В края на всяко свидетелство, един барабанист удрял за поздрав по барабан и конгрегацията възкликвала „Амин“.
Когато проповедникът посочил към Пол, той се изправил и казал: „Аз знам, че Джозеф Смит е бил пророк и Книгата на Мормон е истинна“. Нямало нито поздрав от барабана, нито възгласи „амин“. Тогава Пол разбрал, че е отишъл в грешната църква. Скоро Пол намерил правилното място и бил кръстен.
В деня на кръщението на Пол, непознат член на Църквата му казал: „Вие спасихте живота ми“. Няколко седмици по-рано, този човек решил да си потърси друга църква и присъствал на службата с барабана и възгласите „амин“. Когато човекът чул Пол да свидетелства за Джозеф Смит и Книгата на Мормон, той осъзнал, че Бог го познава, знае за неговите трудности и има план за него. Пол и този човек наистина преживели израза „и един ден“!
Ние също знаем, че Небесният Отец има план на щастие лично за всеки от нас. Благодарение на това, че Бог е изпратил Своя възлюбен Син за нас, чудесата, от които се нуждаем, ще „(се случват) (точно) в деня“, предназначен за изпълнението на Неговия план.
Свидетелствам, че през тази година можем да научим повече за Божия план за нас в Стария завет. Тази свещена книга учи за ролята на пророците в несигурни времена и за Божието влияние в един свят, който бил объркан и често размирен. В нея се разказва също за смирените вярващи, които с вяра очаквали идването на нашия Спасител, точно както ние очакваме и се подготвяме за Неговото Второ пришествие – Неговото отдавна пророкувано, славно завръщане.
Докато дойде този ден, може и да не съзрем с физическите си очи замисъла на Бог за всички аспекти в нашия живот (вж. Учение и завети 58:3). Но можем да се сещаме как отговаря Нефи, когато не е разбирал нещо: при все че не е разбирал значението на всички неща, той знаел, че Бог обича чедата Си (вж. 1 Нефи 11:17).
Това е моето свидетелство в тази красива неделна утрин. Нека го напишем на сърцата си и му позволим да изпълни душите ни с мир, надежда и вечна радост: Бог толкова ни възлюби, че прати Своя Единороден Син – не за да ни съди, а за да ни спаси. В името на Исус Христос, амин.