Да обичаме, да споделяме, да каним
Когато обичаме, споделяме и каним, ние участваме в това велико и славно дело, което подготвя земята за завръщането на нейния Месия.
Представете си заедно с мен за момент, че стоите на хълм в Галилея и ставате свидетели на чудото и славата на това как Възкресеният Спасител говори на Своите ученици. Колко е вдъхновяващо да си представим, че лично чуваме словата, които Той споделя с тях, Неговото тържествено поръчение: „Идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“1. Тези слова със сигурност биха дали сили, биха вдъхновили и докоснали всеки един от нас, както се случва с Неговите апостоли. Всъщност те посвещават остатъка от живота си на това дело.
Интересното е, че не само апостолите приемат словата на Исус присърце. Членове на ранната Църква, от най-новите до най-опитните, се включват в изпълнението на великото поръчение на Спасителя, като споделят благата вест на Евангелието с тези, които срещат и познават. Решителността им при споделянето на свидетелства за Исус Христос води до значително разрастване на Неговата новоустановена Църква2.
Като ученици на Христос, ние също сме поканени да се вслушаме в Неговото поръчение днес, все едно че сме били на онзи хълм в Галилея, когато Той за пръв път го е обявил. Това поръчение се дава през 1830 г., когато Джозеф Смит отделя брат си Самуел като един от ранните мисионери на Църквата на Исус Христос3. Оттогава повече от 1,5 милиона мисионери са пътували по целия свят, учейки всички народи и кръщавайки тези, които приемат благата вест на Възстановеното Евангелие.
Това е нашето учение. Нашето сърдечно желание.
От малките деца до най-възрастните сред нас, ние жадуваме за времето, когато ще можем да се вслушаме в призива на Спасителя и да споделяме Евангелието с народите по света. Сигурен съм, че вие, млади мъже и млади жени, сте усетили подобна вдъхваща сили покана от нашия пророк вчера, когато той ви покани да се подготвяте за пълновременна мисионерска служба, точно както Спасителят е призовал Своите апостоли.
Подобно на спринтьори на старта, ние очакваме с нетърпение официалната покана с подписа на пророка, отбелязваща началото на състезанието! Това желание е благородно и вдъхновяващо, но нека обмислим един въпрос: Защо всички не започнем сега?
Може би ще попитате: „Как мога да съм мисионер без табелка?“ Или ще си кажете: „Пълновременните мисионери биват отделени, за да вършат това дело. Бих искал да помогна, но може би по-късно, когато нещата в живота ми се поуталожат“.
Братя и сестри, нещата са много по-прости! Благодарни сме за това, че великото поръчение на Спасителя може да бъде осъществявано чрез прости, лесноразбираеми принципи, на които сме били учени от деца – да обичаме, да споделяме и да каним.
Да обичаме
Първото нещо, което можем да направим, е да обичаме подобно на Спасителя.
Сърцата ни са изпълнени с болка, поради човешкото страдание и напрежението, което виждаме по целия свят в тези бурни времена. Въпреки това, ние също така можем да бъдем вдъхновявани от многобройните изрази на състрадание и хуманитарните усилия, проявени от хора навсякъде в опитите им да помагат на отхвърлените – принудените да напуснат домовете си, отделените от семействата им или страдащите поради други форми на мъка и отчаяние.
Наскоро имаше репортаж в новините за това как група майки от Полша, поради загриженост към отчаяните бягащи семейства, оставили на перон на ж.п. гара напълно окомплектовани детски колички – подредени, готови и чакащи майки и деца бежанци, които ще се нуждаят от тях при пресичането на границата и слизането от влака. Сигурен съм, че нашият Небесен Отец се усмихва при подобни жестове на безкористно милосърдие, защото когато носим един другиму тегобите си, „изпълнява(ме) Христовия закон“4.
Всеки път, когато проявяваме Христова любов към своите ближни, ние проповядваме Евангелието, дори и без да изречем и дума.
Любовта към другите е красноречиво изпълнение на втората голяма заповед да обичаме ближните си5 – тя разкрива пречистващия процес, при който Светият Дух действа в душите ни. Когато проявяваме Христова любов към другите, може да стане така, че тези, които виждат добрите ни дела, „да прославят (нашия) Отец, Който е на небесата“6.
Ние правим това без да очакваме нищо в замяна.
Разбира се, ние се надяваме те да приемат нашата обич и нашето послание, но как реагират е извън нашия контрол.
Това, което със сигурност зависи от нас, е какво правим и кои сме.
Чрез Христова любов към другите, ние преподаваме славните и променящи живота аспекти на Евангелието на Христос и участваме по значим начин в изпълнението на Неговото велико поръчение.
Да споделяме
Второто нещо, което можем да правим, е да споделяме.
През първите месеци от пандемията от COVID-19 брат Уисан от Тайланд усетил подтик да сподели в социалните медии своите чувства и впечатления за това, което научава при изучаването на Книгата на Мормон. В една от своите особено лични публикации той споделил история за двама мисионери от Книгата на Мормон – Алма и Амулик.
Брат му Уинай, въпреки че имал твърди религиозни убеждения, бил докоснат от публикацията и отговорил с неочаквания въпрос: „Мога ли да получа тази книга на тайски?“
Уисан мъдро уредил екземпляр от Книгата на Мормон да бъде занесен от две сестри мисионерки, които започнали да учат брат му.
Уисан се включвал във виртуалните уроци, по време на които споделял чувствата си по отношение на Книгата на Мормон. Уинай се научил да се моли и да изучава, търсейки истината, да приема и да се вслушва в истини. След няколко месеца Уинай бил кръстен!
По-късно Уисан казал: „Имаме отговорност да бъдем оръдия в ръцете Божии и трябва винаги да сме готови Той да осъществява Своето дело по Своя начин чрез нас“. В тяхното семейство чудото се случило, тъй като Уисан просто споделил Евангелието по един обикновен и естествен начин.
Всички ние споделяме неща с другите. Често го правим. Споделяме какви филми и храна харесваме, забавни неща, които сме видели, места, които сме посетили, какво изкуство харесваме, вдъхновяващи за нас цитати.
Как към списъка с неща, които вече споделяме, можем просто да добавим какво ни харесва в Евангелието на Исус Христос?
Старейшина Ухтдорф обяснява: „Ако някой ви попита как прекарвате почивните дни, не се колебайте да говорите за своите преживявания в Църквата. Разкажете за малките деца, които са застанали пред всички и с желание са пели как се опитват да бъдат като Исус. Разкажете за групата младежи, които са отделяли време да помагат на възрастни хора в старчески домове да записват своите истории“7.
Целта на споделянето не е да „продадем“ Евангелието. Не е нужно да напишем проповед или да поправим нечии неправилни разбирания.
Когато става дума за мисионерска работа, Бог няма нужда да бъдете Негов шериф, обаче ви моли да споделяте за Него.
Като споделяме своите положителни свързани с Евангелието преживявания с другите, участваме в изпълнението на великото поръчение на Спасителя.
Да каним
Третото нещо, което можем да правим, е да каним.
Сестра Майра е новообърната във вярата от Еквадор. Радостта ѝ в Евангелието растяла значително след кръщението ѝ, когато тя канела приятели и близки чрез социалните медии. Много членове на семейството ѝ и нейни приятели, които видели публикациите ѝ, отговорили с въпроси. Майра се свързвала с тях, като често ги канела в дома си, за да се срещнат с мисионерите заедно.
Родителите на Майра, нейните братя и сестри, леля ѝ, двама братовчеди и няколко от приятелите ѝ били кръстени, тъй като тя смело ги поканила „да дойдат и да видят“, „да дойдат и да служат“ и „да дойдат и да се присъединят към нея“. Чрез нейните обикновени и естествени покани над 20 души са приели поканата ѝ да бъдат кръстени като членове на Църквата на Исус Христос. Това се е случило, тъй като сестра Майра просто канила други хора да вкусят от радостта, която тя изпитвала като член на Църквата.
Има стотици покани, които можем да отправяме към другите. Можем да ги каним да „дойдат и да видят“ събрание за причастие, дейност в района, онлайн видео, в което е обяснено Евангелието на Исус Христос. „Елате и вижте“ може да е покана да прочетат Книгата на Мормон или да посетят нов храм по време на отворените врати преди неговото освещаване. Понякога поканата трябва да е насочена навътре – да е покана към нас самите да виждаме и обръщаме внимание на възможностите около себе си и да действаме според тях.
В това дигитално време членовете често споделят послания чрез социалните медии. Има стотици, ако не и хиляди въздигащи неща, които можете да счетете за достойни за споделяне. Това съдържание включва покани към хората да „дойдат и да видят“, „да дойдат и да служат“ и „да дойдат и да се присъединят към нас“.
Когато каним другите да научат за Евангелието на Исус Христос, ние откликваме на призива на Спасителя да участваме в работата по Неговото поръчение.
Заключение
Мои възлюбени братя и сестри, днес говорихме за три прости неща – това са лесни неща, които всеки може да прави. Това са неща, които вие можете да правите! Може би вече ги правите, дори без напълно да осъзнавате, че е така!
Каня ви да обмислите начини, по които можете да обичате, да споделяте и да каните. Докато правите това, ще изпитвате радост от знанието, че се вслушвате в словата на нашия възлюбен Спасител.
Това, което ви увещавам да правите, не е нова програма. Вече сте чували за тези принципи. Това не е „следващото голямо нещо“, което Църквата иска от вас да правите. Тези три неща са просто израз на нашата същност като ученици на Исус Христос.
Не се изисква табелка с име или писмо.
Не е нужно официално призование.
Когато тези три неща станат естествена проява на нашата същност и на живота ни, те ще се превърнат в автоматичен и непринуден израз на искрена любов.
Подобно на онези ученици на Христос, които се събират, за да бъдат учени от Него в Галилея преди 2 000 години, ние също можем да приемем поръчението на Спасителя и да отидем в света, за да проповядваме Евангелието.
Когато обичаме, споделяме и каним, ние участваме в това велико и славно дело, което подготвя земята за завръщането на нейния Месия.
Моля се да се вслушваме в призива на Спасителя и да се стремим да участваме в Негово велико поръчение, в името на Исус Христос, амин.