За да може той също да стане силен
Моля се да изпълняваме своето призование да повдигаме другите и да ги подготвяме за тяхното славно служение.
Чувствам се благословен да бъда на тази сесия с носители на Божието свещеничество. Отдадеността, вярата и безкористната служба на тази група мъже и момчета е едно съвременно чудо. Тази вечер говоря на носители на свещеничеството, възрастни и по-млади, обединени в искрена служба на Господ Исус Христос.
Господ дарява Своята сила на хора с всички свещенически санове, които достойно изпълняват своите свещенически задължения.
Като президент на Църквата Уилфърд Уудръф описва своето преживяване като носител на различни свещенически санове:
„В тази Църква чух първата проповед, която някога съм чувал. На следващия ден бях кръстен. … Бях ръкоположен за учител. Моята мисия започна веднага. … През цялата си мисия служих като учител. … На конференцията бях ръкоположен за свещеник. … След като бях ръкоположен за свещеник, аз бях изпратен… на мисия в южните щати. Това беше през есента на 1834 г. Имах колега със себе си и ние започнахме без кесия и без торба. Пропътувах сам доста километри, проповядвах Евангелието и кръстих много хора, които не можех да потвърдя в Църквата, тъй като бях само свещеник. … Пътувах известно време, проповядвайки Евангелието, преди да бъда ръкоположен за старейшина. …
Сега вече съм член на Кворума на дванадесетте апостоли от почти петдесет и четири години. Пътувал съм с този и други кворуми вече шестдесет години и желая да кажа на тук събраните, че съм бил също толкова подкрепян от Божията сила като учител и особено докато служих в Църквата като свещеник, колкото съм и като апостол. Няма разлика в сановете, ако изпълняваме дълга си“1.
Чудесната духовна възможност да няма разлика е намекната в описанието на Господ за свещеничеството на Аарон като „допълнение“ към свещеничеството на Мелхиседек2. Думата допълнение означава, че двата вида свещеничество са свързани. Тази връзка е важна, за да може свещеничеството да се превърне в силата и благословията, които може да бъде в този свят и завинаги, тъй като „е без начало на дни или край на години“3.
Връзката е проста. Свещеничеството на Аарон подготвя младите мъже за една по-свещена отговорност.
„Силата и властта на по-висшето или на Мелхиседековото свещеничество е да държи ключовете на всички духовни благословии в Църквата:
Да има правото да получава тайнствата на Небесното царство, да му бъдат отваряни небесата, да общува с общото събрание и църквата на Първородния, и да се радва на общуването и присъствието на Бога-Отец и Исус, Ходатая на Новия завет“4.
Тези свещенически ключове са изцяло поверени само на един човек в даден момент, именно президента и председателстващ висш свещеник на Господната Църква. Тогава, чрез делегиране от страна на президента, всеки мъж, който е носител на свещеничеството на Мелхиседек, може да бъде благословен с властта и привилегията да говори и действа в името на Всемогъщия. Тази сила е вечна. Тя е свързана с живота и смъртта, семейството и Църквата, великата същност на Самия Бог и Неговото вечно дело.
Господ подготвя носителите на свещеничеството на Аарон да станат старейшини, служещи с вяра, сила и благодарност в това славно свещеничество на Мелхиседек.
За старейшините дълбоката благодарност има съществено значение в изпълнението на тяхната роля в свещеническото служение. Ще си спомняте дните си като дякони, учители или свещеници, когато хората-носители на по-висшето свещеничество са ви повдигали и насърчавали да вървите напред по пътя на свещеничеството.
Всеки носител на свещеничеството на Мелхиседек има такива спомени, но чувството на благодарност може да е намаляло с годините. Надеждата ми е да събудите това усещане и с решимост да оказвате на всички, на които можете, същата тази подкрепа, която вие сте получавали.
Помня един епископ, който се отнасяше към мен така, сякаш аз вече бях човекът, в който имах потенциала да се превърна със свещеническата сила. Той ме повика една неделя, още когато бях свещеник. Каза ми, че има нужда да отида заедно с него да посетим някои членове от нашия район. Каза го така, сякаш аз бях единствената му надежда за успех. Той не се нуждаеше от мен. Разполагаше с отлични съветници в епископството.
Посетихме една бедна и гладна вдовица. Той искаше от мен да му помогна да достигне до сърцето ѝ, да я поканя да изготви и следва бюджет и да ѝ обещая, че тя ще може да преодолее трудностите си и не само да се грижи за себе си, но да помага на околните.
След това отидохме да утешим две малки момичета, които бяха в трудно положение. Като си тръгвахме, епископът ми прошепна: „Тези деца никога няма да забравят, че ги посетихме“.
В следващата къща видях как се кани слабо активен мъж да се върне при Господ чрез убеждаване, че членовете на района се нуждаят от него.
Този епископ беше носител на свещеничеството на Мелхиседек, който ми помагаше да разбера потенциала си и ме вдъхновяваше с примера си. Той ме научи да имам силата и смелостта да отивам навсякъде в служба на Господ. Отдавна е получил наградата си в небесата, но аз още го помня, защото той протегна ръка да ме вдигне, когато бях неопитен носител на свещеничеството на Аарон. По-късно научих, че той е виждал как в бъдеще ще имам по-големи свещенически отговорности, които тогава надхвърляха представите ми.
Баща ми стори същото за мен. Той беше опитен и мъдър носител на свещеничеството на Мелхиседек. Веднъж един апостол поиска от него да напише коментар за научните доказателства за възрастта на земята. Той го написа внимателно, знаейки, че някои от хората, които можеше да го прочетат, имаха силни убеждения, че земята е много по-млада от това, което предполагат научните доказателства.
Още си спомням как баща ми ми подаде написаното от него и ми каза: „Хал, ти притежаваш духовната мъдрост да знаеш дали трябва да изпратя това на апостолите и пророците“. Не си спомням много от написаното, но винаги ще помня благодарността, която почувствах от това, че велик носител на свещеничеството на Мелхиседек бе видял в мен духовната мъдрост, която аз не виждах.
Една нощ години по-късно, след като бях ръкоположен за апостол, Божият пророк ме повика и поиска да прочета нещо, написано за ученията на Църквата. Той бе прекарал нощта, четейки глави от книга. Той каза, подсмихвайки се: „Не мога да прочета всичко това. Ти не трябва да почиваш, докато аз работя“. И след това той използва почти същите думи като баща ми преди години: „Хал, ти си човекът, който трябва да прочете това. Ти ще знаеш дали е правилно то да бъде публикувано“.
Още един такъв носител на свещеничеството на Мелхиседек ми помогна да разбера потенциала си и ми даде увереност през една вечер от фестивал на речите, организиран от Църквата. Тогава, на възраст 17 години, бях помолен да говоря пред голяма публика. Нямах представа какво се очакваше от мен. Не ми бе дадена тема и затова аз подготвих послание, което далеч надхвърляше познанията ми за Евангелието. Докато говорех осъзнах, че съм допуснал грешка. Още си спомням как, след като говорих, изпитвах тежкото чувство на провал.
Следващият и последен говорител беше старейшина Матю Коули от Кворума на дванадесетте апостоли. Той беше великолепен оратор, обичан от цялата Църква. Още помня как го гледах от мястото си в близост до подиума.
Той започна с въздействащ глас. Каза, че моята реч го е накарала да усети, че се намира на чудесна конференция. Усмихна се, докато го казваше. Чувството ми за провал изчезна и се появи усещане за увереност, че може би някой ден щях да стана това, което той явно мислеше, че вече съм.
Споменът от онази нощ още ме кара да слушам внимателно, когато говори носител на свещеничеството на Аарон. Заради онова, което старейшина Коули направи за мен, аз винаги очаквам, че ще чуя словото Божие. Рядко съм разочарован, често съм удивен и не мога да не се усмихвам също като старейшина Коули.
Много неща могат да помагат за укрепването на нашите млади братя, за да израстват в свещеничеството, но нищо не е по-силно от това да им се помага да развиват вяра и увереност, че могат да разчитат на Божията сила в своето свещеническо служение.
Тези вяра и увереност няма да се развият в тях от едно преживяване, в което са били повдигнати, дори и от най-надарения носител на свещеничеството на Мелхиседек. Способността да черпят от тези сили трябва да се развива чрез многократно изразяване на увереност от страна на онези, които имат повече опит в това свещеничество.
Носителите на свещеничеството на Аарон също така ще се нуждаят от ежедневно, дори ежечасово насърчаване и поправка от Самия Господ чрез Светия Дух. Това ще бъде възможно за тях, ако избират да останат достойни. Това ще зависи от изборите, които ще правят.
Ето защо ние трябва да ги учим чрез пример и свидетелство, че словата на великия носител на свещеничеството на Мелхиседек цар Вениамин са истина5. Това са думи на любов, изречени в името на Господ, на Когото това свещеничество принадлежи. Цар Вениамин учи, че се изисква от нас да се опазваме достатъчно чисти, за да получаваме насърчение и поправка от Господ:
„И накрая, аз не мога да ви кажа всички неща, с които можете да извършите грях; защото има различни пътища и способи, дори толкова много, че не мога да ги изброя.
Но толкова аз мога да ви кажа, че ако сами не внимавате и не следите мислите си и словата си, и делата си, и че ако не съблюдавате заповедите Божии и ако не продължите да вярвате в това, което сте чули относно пришествието на нашия Господ, чак до края на живота си, вие трябва да погинете. И сега, о, човече, помни и не погивай!“6.
Ние всички знаем за огнените стрели на врага на всяка праведност, които биват изпращани като ужасяващ вятър срещу младите носители на свещеничество, които ние толкова обичаме. На нас те сякаш са като младите воини, които наричат себе си синовете на Еламан. Те могат да оцелеят, също като онези млади воини в миналото, ако се опазят такива, каквито цар Вениамин ги насърчава да бъдат.
Синовете на Еламан не се съмняват. Те се сражават смело и излизат победители, защото вярват в словата на своите майки7. Ние разбираме силата на любящите майки. Майките осигуряват такава огромна подкрепа на своите синове днес. Ние, носителите на свещеничеството, можем и трябва да добавяме към тази подкрепа решимостта си да изпълняваме отговорността, че след като сме обърнати, трябва да протягаме ръка и да утвърждаваме братята си8.
Моля се всеки носител на свещеничеството на Мелхиседек да приеме възможността, предложена му от Господ:
„И ако някой сред вас е силен по Дух, нека вземе със себе си този, който е слаб, за да може той да бъде поучаван с пълна кротост, за да може той също да стане силен.
Затова вземайте със себе си онези, които са поставени в по-низшето свещеничество и ги изпращайте преди вас да правят уговорки и да подготвят пътя, и да изпълняват уговорки, които вие самите не можете да изпълните.
Ето, това е начинът, по който в древни дни Моите апостоли изградиха църквата за Мен“9.
Вие, свещенически ръководители и бащи на носители на свещеничеството на Аарон, можете да сторите чудеса. Вие можете да помагате на Господ да попълва редиците с верни старейшини, които заедно с младите мъже приемат призованието да проповядват Евангелието и да го правят с увереност. Ще видите мнозина от онези, които сте повдигали и насърчавали, да остават верни, достойно да сключват брак в храма и самите те да повдигат и подготвят други.
За това не са нужни нови програми за дейности, подобрени учебни материали или по-добри социални мрежи. Не е необходимо призование, различно от това, което вече имате. Клетвата и заветът на свещеничеството ви дават сила, власт и насока. Моля се вие да се приберете у дома и да изучавате внимателно клетвата и завета на свещеничеството, които се намират в Учение и завети, раздел 84.
Всички ние се надяваме, че повече млади мъже ще имат преживявания като на Уилфърд Уудръф, който, като носител на свещеничеството на Аарон, проповядва Евангелието на Исус Христос със силата да обръща във вярата.
Моля се да изпълняваме своето призование да повдигаме другите и да ги подготвяме за тяхното славно служение. Благодаря от цялото си сърце на чудесните хора, които са ме повдигали и са ми показвали как да обичам и да повдигам другите.
Свидетелствам, че президент Томас С. Монсън държи всички ключове на свещеничеството на земята в наши дни. Свидетелствам, че той, с целия си живот, прекаран в служба, е пример за всички нас за това как, като носители на свещеничеството на Мелхиседек да протягаме ръка, за да повдигаме другите. Лично съм благодарен за начина, по който той е повдигал мен и ми е показвал как да помагам на другите.
Бог Отец е жив. Исус е Христос. Това е Неговата Църква и Неговото царство. Това е Неговото свещеничество. Аз знам това сам за себе си чрез силата на Светия Дух. В името на Господ Исус Христос, амин.