„Разговор с Айлиш за Светия Дух“, Приятел, ян. 2024 г., с. 40–41.
Разговор с Айлиш за Светия Дух
Айлиш е 12-годишно момиче от източния регион на Сингапур. Попитахме я как Светият Дух ѝ помага.
Разкажи ни за себе си.
Наистина обичам да чета и да играя волейбол, а любимият ми предмет в училище е математика. Любимата ми храна е лазаня, а любимият ми цвят е червено. Когато порасна, се надявам да бъда адвокат и да работя в съда.
Какъв е за теб Светият Дух?
За мен Светият Дух е като близък приятел, който ме съпровожда. Чувствам, че мога да разчитам на Него, когато спазвам заповедите и заветите, които съм сключила с Небесния Отец. За мен Той е като мой водач и спътник. Той може да ми помага да вземам правилни решения.
Какъв съвет би дала на човек, който не е сигурен, че е чувствал Светия Дух?
Понякога аз също се чувствам несигурна дали чувствам Светия Дух. Но ако човек наистина се замисли дали чувства Светия Дух, чете Писанията и се моли, ако има добро усещане по въпроса, това е Светият Дух. Понякога вслушването в Светия Дух не е просто чувство. Може да бъде и мисъл или идея. Ако човек все още се чувства объркан, винаги може отново да се помоли на Господ за помощ.
Кога си чувствала Светия Дух?
Миналата година участвах в турнир по волейбол. Подобно на повечето ми съотборнички, аз се притеснявах. Когато започнах да играя, отборът ни вече бе загубил първите два гейма. Бяхме обезсърчени. След това хора, които гледаха мача, казаха груби думи и ние се почувствахме още по-зле. Загубихме.
Когато майка ми ме попита как е минало, започнах да плача. Бях толкова разочарована. Отидох в стаята си, където беше хубаво и тихо, и се помолих. След молитвата се почувствах по-спокойна и изпълнена с повече мир. Знаех, че Светият Дух ме е утешил и че Той винаги ще ми помага. Тази година ни предстои друг турнир и знам, че Той ще бъде с мен, когато играя.
По какъв друг начин Светият Дух ти е помагал?
Светият Дух ми помогна и когато се преместих от Неделното училище за деца в Младите жени. Бях развълнувана да се преместя в Младите жени. Но в същото време се чувствах доста притеснена. Бях малко тъжна и за това, че напускам Неделното училище за деца.
Преди първия урок се помолих Небесният Отец да ми помогне да ми хареса в Младите жени. Почувствах мир в сърцето си, когато стъпих в новата си класна стая. Бях готова да се уча. Това ми помогна да си спомня, че Светият Дух винаги ще ми помага!
Илюстрации от Анабел Темпест