„Съвършеното парти за Папа“, Приятел, ян. 2024 г., с. 18–19.
Съвършеното парти за Папа
Ами ако дъждът не спре?
Тази история се е случила в Самоа.
В небето бяха надвиснали тъмни, мрачни облаци. Алекс ги гледаше ядосано.
БУУМ!
Чу се отново грохот от гръмотевици. Големи, тежки дъждовни капки запляскаха навсякъде.
Алекс поклати глава. Това не беше добре. Ама хич. Понякога в Самоа може да вали дъжд в продължение на дни, без да спре. Но Алекс искаше рожденият ден на дядо му да бъде съвършен!
Той отиде в стаята си и коленичи до леглото си.
„Скъпи Небесни Отче – каза той. – Моля Те да спреш дъжда навреме за партито по случай рождения ден на Папа утре. Вече изпратихме поканите. В името на Исус Христос, амин.“
Когато Алекс стана, той видя Мама и Татко да стоят до вратата му. Те се усмихваха.
„Дано не се сърдиш, че чухме молитвата ти“ – каза Мама.
Алекс се усмихна. „Няма нищо. Искам утрешният ден да бъде специален за Папа. Няма да е същото, ако трябва да останем вътре. Няма да имаме място за танци!“
Татко стисна рамото на Алекс. „Независимо какво е времето, Папа ще знае колко много го обичаш.“
На следващата сутрин Мама и Татко помолиха Алекс да каже семейната молитва. Все още валеше силно. И все още нямаше изгледи дъждът да спре.
„Моля Те, благослови дъжда да спре навреме за партито – каза той. – И моля Те, благослови всички нас да си прекараме добре. Особено Папа!“
Алекс следеше небето цялата сутрин. Дълго време нямаше промяна. Но после се случи нещо удивително.
„Вижте! – Извика Алекс. – Мъничко синьо небе!“ Семейството му изтича навън на двора. Облаците започваха да се отдръпват.
След няколко часа всички облаци бяха изчезнали! Дори локвите на земята бяха изсъхнали. Алекс побърза да украси двора. Папа и другите гости скоро щяха да дойдат.
Когато Папа пристигна, беше изненадан. Той погледна към лампичките, цветните украси и всички гости. „Всичко изглежда прекрасно – каза той. – Благодаря ви много!“
Партито беше точно толкова забавно, колкото Алекс беше искал да бъде. Те танцуваха на любимите песни на Папа. Храната беше вкусна – особено сладкият кокосов хляб. Алекс дори пя с Папа.
Най-хубавата част беше, когато дойде време за Сива Тауалуга. Този танц винаги се изпълняваше от най-важния човек на деня. И, разбира се, това беше Папа!
Той стана да танцува, но после погледна Алекс. „Ела да танцуваш с мен, Алекс!“ – извика Папа. Алекс скочи и затанцува до него. Скоро и всички други затанцуваха.
Папа се наведе да прегърне Алекс. „Днес ме накара да се чувствам много специален – каза Папа. – Това беше съвършеното парти за рожден ден.“
След като партито приключи, Алекс погледна към небето. Плътните черни облаци се бяха върнали. Дъждът отново започна да се излива от тях. Но този път Алекс нямаше нищо против. Той знаеше, че Небесният Отец направи времето хубаво достатъчно дълго за партито на Папа.
„Благодаря Ти за хубавото време – в молитва каза Алекс. – И Ти благодаря за моя прекрасен Папа.“
Илюстрации от Аугусто Замбонато