Редуване в ходенето на църква
„Когато се прибереш, ми кажи какви песни пяхте в Неделното училище за деца“ – каза Джени.
„Добре!“ – каза по-малката ѝ сестра Мириам, докато си обуваше обувките.
Не всеки в семейството на Джени можеше всяка неделя да ходи на църква. Семейството на Джени се състоеше от шестима души. Но Мама́ имаше пари да купува само по два автобусни билета всяка седмица. Така че те трябваше да се редуват кой да се вози на автобуса за църква.
Джени мечтаеше да може да ходи всяка седмица. На нея ѝ харесваше да учи за Исус Христос. Обичаше да пее в Неделното училище за деца. Искаше да вижда приятелите си. Но най-вече искаше да има топлото, щастливо усещане, което получаваше на събранията. Но днес тя трябваше да си остане вкъщи.
„Време е да тръгваме“. Мама́ прегърна Джени, по-малкия ѝ брат и по-големите ѝ сестри за довиждане.
Докато Мириам и Мама́ излизаха, Джени се опита да се усмихне. Но усети буца в гърлото си, гледайки ги да се отдалечават. Иска ми се да беше мой ред да отида – помисли си Джени. Винаги ѝ беше трудно да остава вкъщи.
„Искаш ли да оцветяваш?“ – малкият брат на Джени, Марко, държеше няколко пастела и хартия.
Джени кимна с глава.
През следващите няколко часа, Джени чете истории и оцветява с Марко и по-големите си сестри. Беше забавно, но тя продължаваше да мисли за църква. Дали в момента децата от Неделното училище изучаваха нови песни? Какъв беше урокът днес?
Най-накрая Джени чу да се отваря входната врата. Мама́ и Мириам се прибраха!
„Мама̀! Мириам!“ Джени се затича към вратата и ги прегърна.
Мама̀ остави чантата си. „Нека поговорим за това, което научихме днес на църква“.
Всички седнаха заедно. Мама̀ извади от чантата си малката книжка с химни, която държеше там. Семейството на Джени изпя „Заедно семействата могат да са във вечността“. Тя знаеше всички думи.
След това Джени попита Мириам за Неделното училище за деца. Мириам отвори своя екземпляр на Книгата на Мормон и извади сгънат лист хартия. Тя го вдигна така, че всички да могат да го виждат. Беше рисунка на Исус с няколко деца, която тя беше оцветила.
„Оцветявахме тази рисунка и пяхме „Да бъда като Исус“. След това говорихме за това как Исус може да помага на всеки“.
„В Обществото за взаимопомощ говорихме за същото – каза Мама̀. – Исус Христос може да ни помага, когато сме изплашени или самотни“. Мама̀ извади от чантата си лист хартия. „Учителката раздаде този цитат от пророка на всеки. „Ако изберете да живеете на страната на Господ, вие никога не сте сами“*.
„Дори тук у дома!“ – възкликна Джени.
Мама̀ се усмихна. „Дори у дома. Винаги можем да чувстваме Спасителя близо до нас“.
Джени се усмихна широко. Тя не можеше да ходи на църква всяка седмица. Но у дома можеше да се чувства близо до Исус. И беше развълнувана, че скоро отново щеше да бъде нейният ред да ходи на църква.
Илюстрации от Лаура Катринела