Нашата мотивация да живеем според Евангелието
„Тежки учения“ винаги ще има. Но и винаги ще има възможност да избираме вярата пред всяко съмнение или несигурност.
Пътят на ученичеството е изпълнен с благословии – „видими и невидими“1. Но има моменти, когато този път не е нито лесен, нито удобен, въпреки благословиите. Това да бъдеш ученик на Исус Христос изисква усилия и жертви и понякога е трудно да откриваме мотивацията да живеем според заповедите и да правим тези жертви.
Като пълнолетни младежи вероятно сте доста заети в усилията си да жонглирате новите отговорности, да вземате променящи живота решения и да се опитвате да разберете как ще изглежда вашият път на ученичеството до края на живота ви. Освен това, може да има аспекти в ученията, практиките или историята на Църквата, които не разбирате съвсем, изкушения, с които се борите, а също и благословии, които все още очаквате или въпроси относно Божия план за вас.
Някои от нас понякога може да се чудят дали животът според Евангелието си заслужава обещаните ни благословии. Може да твърдим, че не сме добре приети, че са нужни твърде големи усилия или че въпросите сякаш са повече от отговорите. Но в основата на всичко е мотивацията. Защо правите това, което правите и защо живеете по начина, по който живеете? Защо продължавате да спазвате заповедите, дори когато никой не забелязва, че правите това?
Независимо от това кои сте и в кой етап от живота си се намирате, ваш е изборът да откриете своята мотивация чрез култивиране на вяра в Спасителя и Неговото Евангелие.
При кого да отидем?
Откриването и запазването на мотивацията да живеем според Евангелието не е нова задача. Дори когато Спасителят бил на земята, на хората им било трудно да разбират и съответно да се подчиняват на преподаваните от Него принципи. Някои от учениците Му слушат, докато Той обяснява идея, която изглежда ги обърква – Неговата роля като „хляба на живота“ (вж. Йоан 6:35–58). Те реагират скептично, като казват: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ (Йoан 6:60).
Христос, като вижда, че им е трудно да повярват на това учение и да го приемат, пита: „Това ли ви съблазнява?“ (Йoан 6:61). Вместо да се осланят на вярата си и да оставят настрана съмненията си, много от учениците Му „отстъпиха, и не ходеха вече с Него“ (Йоан 6:66).
Но когато Христос пита останалите ученици дали и те ще си „отидат“, Петър дава единствения отговор, който реално може да се даде: „При кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:67–68).
Източникът на нашата мотивация
Петър знае къде е източникът на неговата мотивация. Това е първоначалната причина да правим това, което правим в Евангелието – нашето свидетелство за Исус Христос и вярата в Него. „Ние вярваме и знаем – заявява Петър, – че Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Йоан 6:69, курсив добавен). Чрез придобиване на същата силна убеденост в Исус Христос, Неговата божественост и Неговото дело, ние също можем да откриваме мотивация да продължаваме да живеем според Евангелието – дори когато ни изглежда трудно, дори когато никой няма да забележи и дори когато не сме сигурни какво искаме да правим.
„Тежки учения“ винаги ще има. Но и винаги ще има възможност да избираме вярата пред всяко съмнение или несигурност. Както казва старейшина Л. Уитни Клейтън от Президентството на седемдесетте: „Решението да вярваме е най-важният избор, който можем да направим“2.
И така, какво да правим, ако се окажем от другата страна на едно от тези „тежки учения“?
1. Следвайте примера на Петър и другите ученици, които остават верни, дори когато би им било лесно да си „отид(ат)“. Вслушвайте се в напътствията на пророци, апостоли и други ръководители:
„В моменти на страх или съмнение, или тревога, запазете вярата, която вече сте развили. … Дръжте се здраво за това, което вече знаете и останете силни, докато не получите допълнително знание“3.
„Направ(ете) една малка крачка във вярата, а след това още една. … Съсредото(чете се) над истините, в които вярва(те) и им позвол(ете) да изпълнят ума и сърцето (ви). …
… Започне(те) с основните евангелски истини“4.
2. Четете често Писанията и следвайте ученията в тях:
„Изучава(йте) и размишлява(йте) над Книгата на Мормон всеки ден“5.
„Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17).
„Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели“ (Послание на Яков 1:22).
3. Продължавайте да спазвате заповедите.
„Отговорите на нашите искрени въпроси се появяват, когато търсим искрено и живеем според заповедите. … Нашата вяра се простира далеч отвъд ограниченията на моментната причина“6.
„Ако продължавате да се подчинявате, … ще получавате знанието и разбирането, които желаете“7.
Накрая, нашата мотивация се свежда просто до казаното от Петър. Вярваме ли, че Исус е Христос, че ръководи Своята Църква и че има думи на вечен живот? Нашата вяра в Него надвива ли „тежките учения“, които в момента може да не разбираме?
Благословиите от живота според Евангелието
Когато наистина решим да обичаме и следваме Бог и Исус Христос и да спазваме заповедите, дори когато не ги разбираме напълно, благословиите са неизмерими. Естественият човек пита: „Аз какво ще получа от това?“. Ученията на Евангелието отговарят: „мир в този свят и вечен живот в идния свят“; място, приготвено за вас в Божиите обиталища; всичко, което Отец има; „нескончаемо щастие“ (вж. У. и З. 59:23, Етер 12:34, У. и З. 84:38, Мосия 2:41); и както казва старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли: „Тук (в Църквата) ще откриете това, което е безценно. … Тук ще откриете думите на вечен живот, обещанието на благословеното изкупление и пътеката към мир и щастие“8. Това са само някои от обещаните благословии.
Когато отдаваме себе си на това да следваме Христос и да спазваме заповедите Му, ни се обещават всички тези неща и повече. Това не означава, че пътят ще е винаги лесен или ясен, но обещаните благословии от това, че оставаме силни, ще продължават да се разгръщат през целия ни живот и дори след него.
Но колкото и невероятни да са тези благословии, те не трябва да бъдат нашата основна мотивация да живеем според Евангелието. Независимо какви въпроси може да имате, независимо кои учения не разбирате, вашата вяра в Исус Христос и Неговото Единение ще бъдат основата на вашата мотивация да живеете според Неговото Евангелие, така както е било за Петър и други.
„Нашите мотиви и мисли накрая повлияват на действията ни – казва старейшина Ухтдорф. – Свидетелството за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос е най-мощната мотивираща сила в живота ни. Исус многократно е наблягал на силата на добрите мисли и правилните мотиви: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“ (У. и З. 6:36).
Свидетелството за Исус Христос и възстановеното Евангелие ще ни помага в живота да опознаваме Божия план за нас и след това да действаме съобразно това знание. То ни дава сигурност за реалността, истинността и добротата на Бог, за ученията и Единението на Исус Христос и божественото призование на пророците в последните дни“9.
Колкото до мен, аз ще продължавам да полагам усилия, дори когато е трудно. Ще продължавам да се моля и да изучавам Писанията. Всеки ден ще полагам усилия да задълбочавам своето свидетелство за Спасителя. И ще продължавам да се опитвам да живея така, както Той желае да живея и да разчитам на Неговото слово и на Неговите живи пророци и апостоли да ме учат как да правя това. Ще разчитам на мотивацията, която произлиза не само от моята вяра в Него и обич към Него, но също и от вечната Му жертва и обич към мен.