картинка за размисъл

Неща, които да имате предвид

„Исус ще призове Израил у дома“

В Синайската пустиня, Моисей събира чедата на Израил в подножието на планината. Там Господ заявява, че желае да превърне тази група наскоро освободени роби в един велик народ. Той казва: „Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:6). Той обещава, че те ще процъфтяват и преуспяват, дори когато са заобиколени от много по-големи и силни врагове (вж. Второзаконие 28:1–14).

Всичко това ще се изпълни не защото израилтяните са многоброен, силен или умел народ. Господ обяснява, че това ще се изпълни, „ако (те) наистина слушат гласа М(у) и паз(ят) завета М(у)“ (Изход 19:5). Това, което ще ги направи могъщи е силата на Бог, а не тяхната собствена.

Въпреки това израилтяните не винаги се вслушват в гласа Му, а с времето дори спират да спазват Неговия завет. Мнозина започват да се покланят на други богове и да възприемат практиките на народите около тях. Те отхвърлят единственото нещо, което ги прави народ, различен от всички други – тяхната заветна връзка с Господ. Без Божията сила, която да ги защитава (вж. 4 Царе 17:6–7), нищо не може да възпре техните неприятели (вж. 2 Летописи 36:12–20).

Разпръсването

Няколко пъти в годините между 735 и 720 г. пр. Хр. асирийците нахлуват в Северното царство на Израил – дом на десет от дванадесетте племена – и отвеждат хиляди израилтяни в плен по различните части на Асирийската империя (вж. 4 Царе 17:1–7)¹. Тези израилтяни стават известни като „изгубените племена“, отчасти защото са изведени от родината си и разпръснати сред другите народи. Но те са изгубени и в един много по-дълбок смисъл: с времето те изгубват чувството си за идентичност като заветен народ на Бог.

Тъй като нерядко Южното царство на Юда е по-праведно от Северното, то устоява за по-дълго време². Но в крайна сметка и народът там също се отвръща от Господ. Асирийците нападат и завладяват по-голямата част от Южното царство – единствено Йерусалим се запазва чрез чудо (вж. 4 Царе 19, Исайя 10:12–13). По-късно, между 597 и 580 г. пр. Хр., вавилонците унищожават Йерусалим, включително и храма, и отвеждат в плен много от жителите на града (вж. 4 Царе 24–25; 2 Летописи 36; Йеремия 39, 52). Около 70 години след това, на част от юдеите е позволено да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма. Мнозина обаче, остават във Вавилон³.

С течение на поколенията израилтяните от всички племена са „разпръсна(ти) като с вихрушка между всички народи, които те не познава(т)“ (Захария 7:14; вж. също Амос 9:8–9). Някои са изведени от Господ в други земи (вж. 2 Нефи 1:1–5, Омний 1:15–16). Други напускат Израил от страх да не бъдат заловени (вж. 4 Царе 25:22–26; Йеремия 42:13–19, 43:1–7) или по политически или икономически причини⁴.

Наричаме тези събития разпръсването на Израил. И е важно да сме запознати с разпръсването по няколко причини. Едната от тях е, че това е основна тема в Стария завет: много от пророците в Стария завет стават свидетели на духовния упадък, който води до разпръсването на Израил. Те предвиждат това разпръсване и предупреждават за него, а някои дори го виждат с очите си⁵. Това е полезно да се знае, когато четете книгите на Исайя, Йеремия, Амос и много от другите книги в края на Стария завет. Бидейки запознати с контекста, когато четете техните пророчества за Асирия и Вавилон, идолопоклонничеството и пленничеството, опустошенията и в последствие възстановяването, ще знаете за какво става въпрос.

Разбирането за разпръсването на Израил ще ви помага да разбирате по-добре и Книгата на Мормон, защото тя е летопис за един от клоновете на разпръснатия Израил (вж. 1 Нефи 15:12). Този летопис започва с това как семейството на Лехий напускат Йерусалим около 600 г. пр. Хр., малко преди нападението на вавилонците. Лехий е един от пророците, които пророкуват за разпръсването на Израил⁶. А неговото семейство помага за осъществяването на това пророчество, отчупвайки своя клон от дома Израилев и посаждайки го в другата част на света – Американския континент.

хора напускат горящ град

The Destruction of Jerusalem by Nebuzar-adan (Унищожението на Йерусалим от Навузардан), от Уилям Браси Хол, © Providence Collection/с позволение от goodsalt.com

Събирането

Разпръсването на Израил обаче, е само половината от историята. Господ не забравя Своя народ, нито ги изоставя напълно, дори когато те Го изоставят. Многото пророчества за разпръсването на Израил вървят ръка за ръка с много обещания, че Бог един ден ще ги събере⁷.

Този ден е сега – в наши дни. Събирането вече е започнало. През 1836 г. – хиляди години, след като Моисей събира чедата на Израил в подножието на Синайската планина – той се явява в храма Къртлънд, за да предаде на Джозеф Смит „ключовете за събирането на Израил от четирите краища на земята“ (Учение и завети 110:11). Под ръководството на носителите на тези ключове, племената на Израил вече се събират от всеки народ, където Господните служители могат да отидат.

Президент Ръсел М. Нелсън нарича това събиране „най-важното нещо, случващо се на земята днес. Нищо друго не може да се сравни с него нито по величина, нито по важност или по величественост. И ако изберете, ако желаете, можете да бъдете съществена част от него“⁸.

Как можете да вършите това? Какво означава да събираме Израил? Означава ли връщане на дванадесетте племена обратно в земята, която са населявали някога? Всъщност означава нещо много по-велико и вечно. Както обяснява президент Нелсън:

„Когато говорим за събиране, ние просто заявяваме следната основна истина: Всяко едно от чедата на Небесния Отец – и от двете страни на завесата – заслужава да чуе посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос. …

Винаги, когато правите нещо, което помага на някого – от която и да е страна на завесата – да предприеме стъпка напред и да сключи завети с Бог и да приеме важните кръщелни и храмови обреди, вие помагате за събирането на Израил. Толкова е просто“⁹.

Както казва Исайя, това става „един по един“ (Исайя 27:12) или, както предрича Йеремия, „един от град, а двама от род“ (Йеремия 3:14).

Събирането на Израил означава връщане на чедата на Бог обратно при Него. Означава възстановяване на тяхната заветна връзка с Него. Означава повторното установяване на „св(етия) народ“, който Той предлага да установи преди толкова много време (Изход 19:6).

Елате у дома

Като хора, които спазват сключените завети, вие сте част от дома Израилев¹⁰. От една страна, сте били събрани, а от друга, вие събирате. Продължаващата векове епична история, започнала със завета между Бог и Авраам, достига своята връхна точка, а вие сте ключови играчи в нея. Сега е времето, когато „Исус ще призове Израил у дома“¹¹.

Ето посланието на хората, които събират: „Елате у дома при завета. Елате у дома в Сион! Елате у дома при Исус Христос, Светия Израилев, и Той ще ви заведе у дома при Бог, вашия Отец“.

Бележки

1. Десетте племена, отведени в плен от асирийците са: Рувим, Симеон, Исахар, Завулон, Дан, Нефталим, Гад, Асир, Ефрем и Манасия. Членовете на Левиевото племе са разпръснати измежду териториите на другите племена, за да изпълняват отговорностите си да свещенодействат.

2. Южното царство е съставено основно от племената Юда и Вениамин. Въпреки това в него живеят и членове на няколко други племена (вж. 2 Летописи 11:14–17). Например Лехий, който живее в Йерусалим, е от племето Манасия.

3. Вж. Ездра 1, 7; Неемия 2. Вавилонската империя е превзета от Персийската. Персийският цар Кир е този, който позволява на няколко групи от взетите в плен юдеи да се завърнат в Йерусалим.

4. През 70 г. сл. Хр. Йерусалим и неговият храм отново са унищожени, този път от римляните, а остатъкът от юдеите е разпръснат сред множеството народи по земята.

5. Вж. Йеремия 29:18, Йезекиил 22:15, Осия 9:17, Амос 9:9, 1 Нефи 1:13.

6. Вж. 1 Нефи 1:13, 18–20; 10:12–14.

7. Вж. Исайя 5:26, 27:12; 54; Йеремия 16:14–15, 29:14, 31:10; Йезекиил 11:17, 34:12, 37:21–28; Захария 10:8; 1 Нефи 10:14, 22:25; 3 Нефи 16:1–5, 17:4.

8. Ръсел М. Нелсън и Уенди У. Нелсън, „Смели воини на Израил“, (духовно послание за младежи по света, 3 юни 2018 г.), ChurchofJesusChrist.org.

9. Ръсел M. Нелсън и Уенди У. Нелсън, „Смели воини на Израил“, с. 15, ChurchofJesusChrist.org.

10. Вж. 2 Нефи 30:2.

11. „Да запеем с радост“, Химни, № 3;