картинка за размисъл

Неща, които да имате предвид

Историческите книги в Стария завет

Книгите от Исус Навин до Естир са традиционно известни като „историческите книги“ на Стария завет. Това не означава, че останалите книги в Стария завет нямат историческа стойност. По-скоро историческите книги са наречени така, защото основната цел на техните автори е била да покажат ръката Божия в историята на израилтяните. Целта не е била да се представи в общи линии закона на Моисей, както е направено в Левит и Второзаконие. Не е била да се изразяват хваления или ридания в поетична форма, както е направено в Псалми и Плачът на Йеремия. Нито пък целта е била да се запишат словата на пророците, както е направено в книгите Исайя и Йезекиил. Вместо всичко това, историческите книги разказват история.

Въпрос на гледна точка

Съвсем естествено, тази история е разказана от определена гледна точка – всъщност от няколко гледни точки. Точно както е невъзможно човек да гледа цвете, камък или дърво от много гледни точки едновременно, по същия начин е неизбежно в един исторически летопис да не си проличи гледната точка на човека или групата хора, които са го написали. Тази гледна точка включва националната или етническата принадлежност на авторите, както и техните културни норми и вярвания. Знанието за това може да ни помогне да разберем, че авторите и съставителите на историческите книги са съсредоточили вниманието си върху определени подробности, докато други – са оставили на заден план¹. Те са направили предположения, които други хора навярно е нямало да направят. И са стигнали до изводи въз основа на тези подробности и предположения. Можем дори да видим различни гледни точки из всички книги на Библията (а понякога и в една и съща книга)². Колкото по-ясна представа имаме за тези гледни точки, толкова по-добре можем да разбираме историческите книги.

Една често срещана гледна точка във всички исторически книги на Стария завет е тази на чедата на Израил, Божия заветен народ. Тяхната вяра в Господ им е помагала да виждат Неговата ръка в живота си и намесата Му в делата на народа Си. Докато в светските книги не се среща такъв поглед върху нещата, духовната перспектива е част от това, което прави историческите книги на Стария завет толкова ценни за онези, които се стремят да изграждат собствената си вяра в Бог.

Контекст за останалата част от Стария завет

Историческите книги започват там, където свършва Второзаконие, към края на дългогодишното скитане на израилтяните в пустинята. В книгата Исус Навин се представя готовността на чедата на Израил да влязат в Ханаан, тяхната обетована земя, и се описва как те я завладяват. В последващите книги, от Съдии до 2 Летописи, се описват преживявания на израилтяните в обетованата земя от времето на тяхното заселване там до времето, когато са завладени от Асирия и Вавилон. В книгите Ездра и Неемия се говори за завръщането, десетилетия по-късно, на няколко групи израилтяни в тяхната столица Йерусалим. Накрая, книгата Естир разказва една история от живота на израилтяните под управлението на Персия.

И с това завършва хронологията на Стария завет. Някои хора, които четат Библията за първи път, с изненада откриват, че в действителност вече са прочели историята на Стария завет, преди да са минали и половината му страници. След Естир вече не получаваме много информация за историята на израилтяните. Вместо това следващите книги – особено книгите на пророците – попадат във времевия период, представен от историческите книги³. Служението на пророка Йеремия например протича по време на събитията, описани в 4 Царе 22–25 (и паралелно във 2 Летописи 34–36). Това знание може да окаже влияние на начина, по който четем както историческите разкази, така и пророческите книги.

ръка, която държи липсващо парче от недовършен пъзел на масата

Някои откъси от Писанията може да са като парченца пъзел, които не знаем как да подредим към останалата част.

Когато нещо не се връзва

Когато четем Стария завет, както е и с всяка друга история, много е вероятно да четем за хора, които вършат или казват неща, които от съвременна гледна точка изглеждат странно или дори обезпокоително. Трябва да очакваме това – авторите на Стария завет са възприемали света от гледна точка, която, в определена степен, е била доста различна от нашата. Насилието, етническите отношения и ролите на жените са само някои от въпросите, които древните автори вероятно са разглеждали по различен начин, отколкото ние днес.

И така, какво следва да правим, когато попадаме на откъси в Писанията, които изглеждат смущаващи? Първо, може да е от полза да разгледаме всеки откъс в по-широк контекст. Как той се вписва в Божия план на спасение? Как се вписва в нещата, които знаем за същността на Небесния Отец и Исус Христос? Как се вписва в дадените чрез откровение истини в други стихове или в ученията на живите пророци? И как се вписва според нашепванията на Духа в собственото ни сърце и ум?

В някои случаи откъсът може да не се връзва добре с нито едно от тези неща. Понякога откъсът може да е като парченце пъзел, което сякаш не принадлежи към частите на вече подредената от нас картина. Опитът насила да го закрепим някъде не е най-добрият подход. Нито пък отказът от реденето на целия пъзел. Вместо това може да се наложи да оставим тази част настрани засега. Като научаваме повече и сглобяваме повече от пъзела, може да ни става по-лесно да виждаме как се свързват отделните части.

Също така може да ни е полезно да запомним, че наред с ограничената гледна точка, при разказите от Писанията съществува и фактора човешка грешка (вж. Символът на вярата 1:8). Например през вековете „много ясни и ценни неща са (били) премахнати от (Библията)“, включително важни истини относно учението и обредите (1 Нефи 13:28, вж. също стихове 29, 40). Същевременно трябва да сме склонни да признаем, че нашите собствени гледни точки също са ограничени – винаги ще има неща, които не разбираме изцяло и въпроси, на които все още не можем да отговорим.

Да откриваме „скъпоценните камъни“

Междувременно въпросите без отговор не бива да ни лишават от скъпоценните камъни на вечните истини, които могат да бъдат намирани в Стария завет – дори когато са скрити в каменистите участъци на изпълнени с тревоги преживявания и лоши избори на несъвършени хора. Може би скъпоценните камъни с най-голяма стойност са разказите и откъсите, които свидетелстват за обичта на Бог – особено тези, които насочват вниманието ни към жертвата на Исус Христос. Погледнати от който и да е ъгъл, такива скъпоценни камъни блестят със същата яркост днес, както са го правили и в онези дни. И понеже в тези истории се разказва за заветния Божи народ – мъже и жени с човешки слабости, които въпреки всичко са обичали и служили на Господ – историческите книги на Стария завет изобилстват на скъпоценни камъни на истината.

Бележки

1. Историческите библейски разкази, които имаме днес са преди всичко дело на много безименни автори и съставители, които понякога работят в продължение на много години, дори векове, след времевите периоди, които описват. Те се позовават на различни исторически източници и взимат решения какво да включат в своите летописи и какво да изключат.

2. Например, въпреки че 1–2 Летописи покрива в общи линии същия времеви период както е в главите от 1 Царе 31 до края на 4 Царе, в 1–2 Летописи се обръща внимание на различни подробности и се представя различна гледна точка. За разлика от 1–4 Царе, 1–2 Летописи се фокусира почти изцяло върху Южното царство на Юда и често прескача отрицателните истории за Давид и Соломон (сравнете например 2 Царе 10–12 с 1 Летописи 19–20 и 3 Царе 10–11 с 2 Летописи 9). Следвайте Ме, елате с Мен набляга върху изучаването на нещата, описани в 3 и 4 Царе, макар че си струва те да бъдат сравнени с тези в 1 и 2 Летописи. Може да е полезно да знаете, че работата по 1–4 Царе вероятно е започнала преди Вавилонската империя да завладее Юдея и е приключила по времето на вавилонския плен. От друга страна, летописът, превърнал се в 1–2 Летописи, е бил завършен след завръщането в Йерусалим на юдеите от тяхното заточение. Докато четете, бихте могли да помислите по какъв начин тези различни обстоятелства може да са се отразили върху гледните точки на съставителите на различните летописи.

3. Към началото на този източник ще намерите „Преглед на Стария завет“ – времева линия, която показва как се вписва служението на всеки пророк в историята на Израил (доколкото може да се определи). Ще забележите, че повечето пророчески книги на Стария завет попадат към края на тази времева линия – малко преди или след като чедата на Израил са победени, пленени и разпръснати от враговете си.