„Следваме Исус Христос, като се присъединяваме към Него в Неговото дело“, Лиахона, юни 2025 г.

Месечно послание от Лиахона, юни 2025 г.

Следваме Исус Христос, като се присъединяваме към Него в Неговото дело

От старейшина Дейл Г. Ренлънд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Участваме в делото на Спасителя, като се съсредоточаваме върху Неговите цели, спазваме Неговите заповеди и се обичаме един друг.

Когато бъдем кръстени, започваме процеса, при който вземаме върху си името на Исус Христос. Част от този процес се изразява в това, че се присъединяваме към Спасителя в Неговото дело. Президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, пише: „Едно от най-важните значения на това да вземем върху си името на Христос (е) желанието и отдадеността да вземем върху си делото на Спасителя и Неговото царство“.

Делото на Спасителя е „да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Безсмъртието е безусловен дар, който Исус Христос вече е гарантирал чрез Своето Възкресение. Обаче, вечният живот и безсмъртието не са едно и също нещо. Вечният живот е най-великият дар, който Бог може да даде на човечеството (вж. Учение и завети 14:7). Вечният живот означава да живеем завинаги като семейства в Неговото присъствие. За да получим вечен живот, трябва да станем верни ученици на Исус Христос. Това означава да приемем възстановеното Евангелие, като имаме вяра в Спасителя и Неговото Единение, като се покайваме, бъдем кръстени, получим дара на Светия Дух, сключваме и спазваме храмови завети и устоим до края. Устояването до края включва присъединяване към Спасителя в Неговото дело.

Ревностно заети

Участваме в делото на Спасителя, като помагаме на Божиите чеда също да стават верни ученици на Исус Христос. Това включва да споделяме Неговото Евангелие и така да събираме разпръснатия Израил, като изпълняваме отговорности в Църквата на Спасителя и се стремим да ставаме подобни на Него. Нашият „успех (в Неговото дело) не зависи от това как другите избират да откликват на (нашите) покани или на (нашите) искрени дела на служба“. Президент Ръсел М. Нелсън потвърждава: „Винаги, когато правите нещо, което помага на някого – от която и да е страна на завесата – да предприеме стъпка напред и да сключи завети с Бог и да приеме важните кръщелни и храмови обреди, вие помагате за събирането на Израил“.

За да превърнем делото на Спасителя в наше дело, се съсредоточаваме върху Неговите цели, спазваме заповедите Му и се обичаме един друг. Докато вършим Неговото дело по Неговия начин (вж. Учение и завети 51:2), има неща, които сме оставени да разберем сами. Спасителят казва на светиите, събрани в окръг Джаксън, щата Мисури:

„Защото ето, не подобава Аз да заповядвам за всичко, защото този, който е принуждаван във всичко, същият е ленив, а не мъдър служител; затова той не получава награда.

Истина Аз казвам, човеците трябва да са ревностно заети в добро начинание и да вършат много неща според собствената си свободна воля, и да осъществяват много праведност.

Защото в тях е силата, с която те действат за самите себе си. И доколкото човеците вършат добро, те по никакъв начин не ще изгубят наградата си“ (Учение и завети 58:26–28).

Като следваме Спасителя, присъединяваме се към Него в делото Му и помагаме на другите да стават Негови верни ученици, ние преподаваме онова, което Той би преподавал. Тъй като не сме упълномощени да преподаваме нищо друго (вж. Учение и завети 52:9, 36), неотклонно се съсредоточаваме върху Неговото учение (вж. Учение и завети 68:25). Освен това обръщаме специално внимание на бедните, нуждаещите се и уязвимите (вж. Учение и завети 52:40). Тези акценти са ясно посочени от Спасителя, когато цитира Исайя в една синагога в Назарет:

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година“ (Лука 4:18–19, вж. също Исайя 61:1–2).

Благоприятната Господня година се отнася за времето, когато всички благословии на Божия завет ще се излеят върху Неговия народ. Ние следваме Исус Христос, като каним другите да получават благословиите от сключването и спазването на завети с Бог и като се грижим за бедните или нуждаещите се.

Присъединяването към Исус Христос в Неговото дело е вълнуващо, защото Неговите дела, планове и цели „не могат да бъдат осуетени, нито могат да се сведат до нищо“ (Учение и завети 3:1). Господ съветва хората, които се чувстват обезсърчени: „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико“ (Учение и завети 64:33). Ние просто вършим своята част и оставяме на Господ да се погрижи за жътвата.

Сърцето и драговолен ум

Да вършим своята част е по-просто, отколкото си представяме, защото не е нужно да влагаме изключителни таланти или способности в Господното дело. Неговото изискване е просто: отдаденост и желание. Господ казва на светиите в Къртлънд, Охайо: „Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум“ (Учение и завети 64:34). Господ може да помага на тези, които желаят, да бъдат способни, но Той не може и няма да принуди способните да желаят. С други думи, ако сме отдадени и желаем, Той може да ни използва. Но независимо колко сме талантливи, Бог ще ни използва само ако сме отдадени на Неговото дело и желаем да Му помагаме.

Самюел и Ана-Мария Коивисто показват както отдаденост, така и желание. Скоро след своята сватба, семейство Коивисто се преместили от Ювяскюля, Финландия, в Гьотеборг, Швеция, за да търсят възможности за професионална реализация. След пристигането си, брат Коивисто бил поканен да посети президент Лейф Г. Матсон, съветник в президентството на кол Гьотеборг Швеция. Тъй като Самюел не говорел шведски, интервюто било проведено на английски.

След кратък разговор, президент Матсон поканил Самюел да служи като ръководител на мисионерската дейност в район Утби. Самюел изтъкнал очевидното: „Но аз не говоря шведски“.

Президент Матсон, навеждайки се над бюрото си многозначително попитал: „Попитах те дали можеш да говориш шведски или те попитах дали желаеш да служиш на Господ?“.

Самюел отговорил: „Попитахте ме дали желая да служа на Господ. И аз желая“.

Самюел приел призованието. Ана-Мария също приела призования. Двамата служили вярно и междувременно се научили да говорят прекрасно на шведски.

Отдадеността и желанието да служат на Господ са характерни за живота на Самюел и Ана-Мария. Те са обикновени герои в Църквата. Служат вярно всеки път, когато са призовавани. От тях научих, че когато служим, използваме своите таланти (вж. Учение и завети 60:13), и тогава Господ ни помага да постигаме Неговите цели.

Когато имаме желание да служим, се стремим да не се оплакваме или роптаем, защото не искаме да опетняваме службата си по никакъв начин. Оплакването може да е признак за колеблива отдаденост или за това, че любовта ни към Спасителя не е на нужното ниво. Ако не го контролираме, роптаенето може да се превърне в открит бунт срещу Господ. Това се случва в живота на Езра Буут, един от първите обърнати във вярата в Църквата в Охайо, който бил призован като мисионер в Мисури.

Когато напуска Охайо през юни 1831 г., Езра е разстроен от това, че някои мисионери могат да пътуват с фургон, докато той трябва да върви пеша в лятната жега, проповядвайки по пътя. Той роптае. Когато пристига в Мисури, се чувства обезсърчен. Мисури не е това, което си е представял. Вместо това, той се оглежда и забелязва, че „перспективата изглежда някак мрачна“.

Езра става все по-циничен, саркастичен и критичен. След като напуска Мисури, вместо да проповядва по пътя, както бил помолен да прави, той се връща в Охайо възможно най-бързо. Първоначалното му роптаене прераства в колебание и накрая в загуба на доверие в предишните си духовни преживявания. Скоро Езра напуска Църквата и „в крайна сметка изоставя християнството и става агностик“.

Същото може да се случи и с нас, ако не сме внимателни. Ако не поддържаме вечна перспектива, напомняйки си Чие е това дело, може да се оплакваме, да се колебаем и накрая да изгубим вярата, която имаме.

Моля се да можем да избираме да следваме Исус Христос, като се присъединяваме към Него в Неговото дело. Като правим това, ни се дават „скъпоценните ни и твърде големи обещания“ (2 Петър 1:4). Тези благословии включват опрощение на греховете (вж. Учение и завети 60:7; 61:2, 34; 62:3; 64:3), спасение (вж. Учение и завети 6:13, 56:2) и възвисяване (вж. Учение и завети 58:3–11, 59:23). Наистина ни е обещан най-великият дар, който Бог може да даде – вечен живот.