Лиахона
Слова на истина
Март 2024 г.


„Слова на истина“, Лиахона, март 2024 г.

Лица на вярата

Слова на истина

Имах много въпроси, но моят годеник и Църквата ми помогнаха да намеря отговори.

Изображение
жена и мъж в кръщелни одежди, застанали пред образа на Спасителя

Снимките са предоставени от автора

Израствайки сред нехристиянска култура в Тайван, аз нямах религиозно възпитание. Вярвах в Бог, но не знаех нищо за Исус Христос. Моята религия беше кариерата ми и натоварения социален живот, който вървеше с нея. Това включваше много пиене и пушене. Също така пиех много кафе и чай. Всичко това е част от нашата бизнес култура.

Запознах се с Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни чрез моя годеник и семейството му. Чейс беше американец. Той бе отгледан в Църквата и бе отслужил мисия, но по онова време не беше активен. Но най-големият му син се подготвяше да отслужи мисия и Чейс подкрепяше неговото решение.

По време на затварянето за COVID-19 посетихме събранието за причастие в дома на родителите на Чейс, като гледахме излъчванията от тяхната сграда за събрания на Църквата. Когато речите приключиха, двамата синове на Чейс благословиха и раздадоха хляба и водата.

Имах много въпроси. Годеникът ми отговаряше търпеливо на всеки от тях. Кой е Исус? Какво беше това чувство в сърцето ми всеки път, когато се събирахме за църковните събрания? Беше чувство, което никога преди не бях изпитвала. Какво символизират хлябът и водата за причастието? Защо се просълзих, когато взех от причастието? Какъв беше този мир, който почувствах?

Една вечер открих уебсайт на родния ми език, където се обясняваше Кой е Исус и разказваше за Неговия живот. На следващия ден казах на майката на годеника ми, че съм разбрала кой е Исус и съм повярвала в Него.

Една неделя епископът дойде у дома, защото най-големият син на Чейс щеше да ръкоположи по-малкия си брат за свещеник. Когато по-големият син сложи ръце на главата на брат си, не можах да спра да плача. Развълнувах се толкова много, че не можех да спра сълзите си. По-късно моят годеник ми обясни, че съм почувствала Светия Дух, също като него.

Виждах, че любовта на годеника ми към неговата църква се връщаше при него. Някак знаех, че всичко, което чувствах, е свързано с Бог и с нещо истинно. Чувствах любов, както никога преди.

„Призовах Бог“

Визата ми изтече и трябваше да се върна в Тайван. През следващите месеци ми липсваше онова, което бях изпитала. За известно време бях изпълнена с отчаяние и мрак. Тези чувства бяха толкова съкрушителни, че ми се искаше да се предам. Не знаех как точно да се моля, но призовах Бог и Му споделих всичките си чувства и мисли. Изпитах чувство на мир – същото, което бях изпитвала по време на нашите домашни църковни събрания. Знаех, че това е от Светия Дух. Той ме успокои.

След това моят годеник изпрати мисионерите да ми преподават. Казах им, че вече знам, че възстановеното Евангелие е истинно и разбирам какво е да чувствам Светия Дух. Но се притесних, че ще ми бъде трудно да се откажа от пушенето и пиенето на кафе и чай.

Започнах да ходя на църква, да чета Книгата на Мормон и да се срещам със сестрите мисионерки три или четири пъти в седмицата. Накрая Светият Дух ми помогна да спра да пуша и да пия кафе и чай.

Моята приятелка от детството започна да вижда как се променям седмица след седмица. Поканих я на моите срещи с мисионерите. Докато слушаше, тя също почувства Светия Дух и доби свидетелство. Когато кризата с COVID-19 започна да отшумява, годеникът ми, вече активен в Църквата, най-накрая успя да дойде в Тайван. Оженихме се и той ме кръсти. Станах нов човек.

Изображение
група хора, стоящи пред образа на Спасителя

Сестра Уелинг Чен Канфийлд (Уини), заедно със сестрите мисионерки и членовете на района, които я учат и приобщават. „Все още говорим всяка седмица и работим заедно по новото ми църковно призование в Обществото за взаимопомощ“ – споделя тя.

Моите стари приятели и колеги, включително някои банкери и борсови агенти, казаха, че ме намират променена и по-щастлива. Поканих ги на кръщението си и те дойдоха. След това ми казаха, че са почувствали нещо, което никога преди не са изпитвали.

Не се страхувам да споделям с другите онова, което знам и чувствам относно Исус Христос – и че знанието ми е истина. Знам, че свидетелството ми сияе ярко. Хора, които са ме познавали през целия ми живот, виждат това. Даже уважението им към моята вяра ги подтикна да спрат да пушат и пият по време на бизнес събрания и вечери. Това е голямо изключение за нашата бизнес култура.

Изображение
две жени, които стоят пред сграда на Църквата

Сестра Канфийлд с Джин Хуа, нейна стара приятелка, която проявила интерес към Църквата чрез обръщането във вярата на сестра Канфийлд.

Не се страхувам да позволявам на другите да виждат, чуват и чувстват свидетелството ми. Вярвам, че много хора, които не знаят как да открият Бог и Исус Христос, ще почувстват същото като мен, когато чуят словата на истината. Винаги с готовност ще споделям словата, които промениха живота ми.