„Най-големите ми съкровища“, Лиахона, ян. 2024 г.
Гласове на светии от последните дни
Най-големите ми съкровища
Преструването, че съм светия от последните дни, доведе до кръщението ми и моя нов живот в Евангелието на Исус Христос.
Илюстрация от Бен Саймънсен
Работата ми като готвач бе моят живот. Пътувах по света, готвейки в луксозни хотели и на круизни кораби. Присъединих се към екип от страхотни готвачи, който печелеше много международни кулинарни състезания.
Веднъж бях далеч от дома в продължение на три години. Майка ми често ми се обаждаше през сълзи и ми казваше да се прибера у дома.
Един ден в Милано, Италия, където бях сключил договор да готвя в един хотел, срещнах пълновременните мисионери в една претъпкана метростанция. Те ми казаха за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и споделиха някои евангелски принципи. Особено ми хареса това, на което ме учиха за семейството.
Мисионерите ми дадоха екземпляр на Книгата на Мормон и ме помолиха да се моля за нея. Дадоха ми и брошура с указания как да се моля.
Върнах се щастлив в моя хотел, отидох в стаята си, помолих се и започнах да чета. Колкото повече четях Книгата на Мормон, толкова повече желаех да чета. За съжаление, работата ми попречи да видя отново мисионерите. Когато моят договор с хотела приключи, аз се върнах у дома във Бари, където започнах да готвя за друг хотел.
Един ден в ресторанта на хотела един от готвачите, поради неподходящи причини, се опита да си уговори срещи с някои от сервитьорките там. Той беше ядосан, защото сервитьорките, които бяха светии от последните дни, отказаха да излязат с него.
Спомняйки си за мисионерите, които бях срещнал в Милано, казах на готвача, че сервитьорките имат право да му откажат.
„И ти ли си мормон?“ – попита той.
Тъй като ми харесваха принципите, на които ме бяха учили мисионерите и понеже се чувствах в правото си да защитя сервитьорките, аз отвърнах: „Да“.
Следващият път, когато готвачът видял сервитьорките, той им казал, че съм светия от последните дни. Много се развълнували. Когато се събрахме за обяд, те започнаха да ми задават въпроси за Църквата в Милано. Разказах им за града и че съм срещнал мисионерите там. Когато обядът ни пристигна, аз се пресегнах да взема чаша вино.
„Ама защо пиеш вино?“ – попита една от сервитьорките.
„Има ли нещо лошо в това?“ – попитах аз.
„Ти изобщо активен ли си? – попита една от тях.
„В какъв смисъл?“ – отвърнах аз.
„Как беше облечен в деня на твоето кръщение?“ – попитаха те.
„Не помня – отговорих аз. – Бях само на един месец“.
Те бяха изключително ядосани, защото си мислеха, че им се подигравам. Уверих ги, че не е така. Признах, че не съм член на Църквата, но им казах, че ми харесват Книгата на Мормон и евангелските принципи, които бях научил. След това попитах как мога да науча повече за тяхната църква.
Сервитьорките скоро ме запознаха с мисионерите. Бяха удивени, когато свърших беседите и бях кръстен.
Семейната снимка е предоставена от автора
С моето кръщение животът ми се промени. Научих, че човек не може да е стъпил с един крак в света и с един крак в Евангелието. Научих, че работата не е най-важното нещо в живота. Научих, че Господ и семейството ми са на първо място. Накрая разбрах тъгата, която изпитваше майка ми поради моето отсъствие и я помолих да ми прости.
Спрях да пътувам по света, ожених се в храма Берн Швейцария, родиха ни се деца и започнах работа като готвач в местна болница, където използвах талантите си, за да помагам на болни хора да се възстановяват. Сега отговарям за човешките ресурси в болницата. Работата близо до дома ми дава време да се посветя на моето семейство и на църковни призования.
От деня, в който отидох в храма и получих своето надаряване две години след кръщението си, обикнах светостта на храма и работата там. Когато баща ми почина четири години след това, бях съкрушен. Той беше моят герой. Благодарение на Евангелието на Исус Христос знам, че Той все още е жив.
Когато влязох в селестиалната стая, след като извърших работата за баща ми като заместник, почувствах прегръдката му. В този момент разбрах, че баща ми е приел Евангелието и обичта, която Господ изпитва към Своите чеда.
Ние, светиите от последните дни имаме благословията да познаваме истинното Евангелие. Благодарен съм за това как то промени живота ми. В Евангелието открих истинско щастие. Евангелието и семейството ми са най-големите ми съкровища.