Пълнолетни младежи
Да станем емоционално устойчиви
Авторката живее в Севиля, Испания.
Започнах да изпитвам безпокойство чак когато се върнах от моята мисия, така че не бях сигурна как да продължа.
На снимката позира модел
Животът вървеше по план.
Бях към края на мисията си. През изминалите 18 месеца моето свидетелство бе укрепено, а виждането ми за плана на спасение бе разширено. Никога не бях се чувствала по-близо до моя Спасител и до моя Небесен Отец. Животът изглеждаше прекрасен.
Разбира се, че близките ми и аз имахме и изпитания, но като цяло се вълнувах и имах много планове за живота пред мен. Обаче след това се прибрах вкъщи. И шокът бе доста брутален. Трудно ми бе да се адаптирам отново към ежедневния живот. Непрекъснато се безпокоях за това дали вземам добри решения и дали съм съвършена в подчинението си. Имах толкова високи изисквания към себе си да остана на високото духовно ниво, на което бях през цялата си мисия, защото се боях, че ако нямам такива, ще имам духовен регрес.
С увеличаването на изискванията, които имах към себе си, аз започнах да чувствам безпокойство и да получавам панически атаки. Те ставаха все по-чести и накрая чувствах, като че потъвам.
За съжаление, аз криех чувствата си от моите близки и приятели. Знаех, че безпокойството и депресията не са нещо, от което да се срамувам, но чувствах, че дотолкова губя контрол и съм изгубена, че дори не знаех как да изразя това, което изпитвам, и да потърся помощ.
За щастие Господ винаги има готовност да ни насочва, когато се обръщаме към Него. След известни размишления и молитви почувствах подтик да споделя с моя брат и съпругата му. Те ми помогнаха да осъзная, че не съм толкова „луда“, колкото си мислех, и че на всеки може да се случи да има емоционални проблеми.
Сестра Рейна И. Абурто, втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, свидетелства за тази истина: „Скъпи мои приятели, това може да се случи на всяка от нас – особено когато като вярващи в плана на щастие се обременяваме излишно като мислим, че трябва да сме съвършени сега. Такива мисли могат да са смазващи. Постигането на съвършенство е процес, който ще продължава през целия ни земен живот, а и след това – и само чрез благодатта на Исус Христос“1.
Вдъхновена насока
Докато се молех на Небесния Отец за напътствие, осъзнах, че трябва да използвам ресурсите, които Той ни е предоставил; имах нужда да се уча и да се променям към по-добро. За щастие, по това време имах възможността да посещавам курса на Църквата за емоционална устойчивост. Възможността изглежда бе дошла в точния момент и не мисля, че бе случайност.
В наръчника за курса определението за емоционалната устойчивост е:
-
„Способност за адаптация към емоционални затруднения със смелост и вяра, съсредоточени върху Исус Христос.
-
Оказване на помощ на себе си и на другите по най-добрия възможен начин.
-
Търсене на допълнителна помощ в случай на нужда“2.
С други думи, емоционалната устойчивост е нещо, от което ние всички се нуждаем.
За мен този вдъхновен курс е ясен знак, че Небесният Отец знае за изпитанията, които имаме в наши дни като членове на Църквата на Исус Христос. Той иска да може да ни помага да продължаваме напред по пътя, водещ обратно към Него. Като видях многото прекрасни аспекти на този курс, това ми помогна да осъзная, че Небесният Отец изключително задълбочено познава всеки от нас и личните ни потребности и веднага след като започнах да изучавам тази тема, почувствах мир. Курсът ни учи на ясни и въздействащи вечни истини, които могат да бъдат прилагани в нашия живот, когато се борим с проблеми, свързани с психичното здраве, независимо дали са наши или на човек, когото обичаме.
Едно от ученията, които ме поразиха, е в глава 9: „Да даваме сила на другите“. Именно тази глава ми помогна най-сетне да потърся допълнителна помощ. Тя ни учи на принципа да си служим един на друг. Научих колко е важно да служим на другите, като забелязваме техните чувства, емоции и мнения и помагаме със съчувствие и разбиране. Също така осъзнах, че трябва да се доверявам на другите да ми помагат за моите проблеми.
Когато успях да приложа на практика тези идеи и да споделя с близките и приятелите си за моите проблеми, свързани с психичното здраве, бях изненадана, че те са толкова състрадателни и неосъждащи. Получих толкова много подкрепа от тях.
Чувствам, че моето безпокойство щеше да вземе много по-дълбок и мрачен обрат, ако не бях споделила с обичните ми хора за моите проблеми. А това преживяване ми помогна да помагам и да влизам в положението и на други хора относно техните притеснения и проблеми.
Можем да гледаме на бъдещето с надежда
Сега гледам с насмешка на момента след моята мисия, когато толкова се притеснявах за това да не изгубя „духовната основа“, която бях придобила по време на мисията ми, защото сега осъзнавам, че прибирането у дома бе едва началото на един нов етап в живота, през който мога да намирам нови начини да задълбочавам вярата си.
Личните ми взаимоотношения с Небесния Отец и Исус Христос се подобриха и задълбочиха толкова много откакто се прибрах у дома, особено благодарение на принципите, които научих на този курс за емоционална устойчивост и посредством разчитането на Небесния Отец и Спасителя за помощ. Чувствам Ги много по-реални и присъстващи в ежедневието ми.
Научих и приех, че като чеда на Бог ние непрекъснато се променяме, учим и развиваме. И въпреки това, при всичките промени в живота ни, Небесният Отец не се променя. Той не очакваше да съм съвършена по време на моята мисия и не очаква това от мен сега. Той просто ме обича и иска да продължа да се стремя към Него и да давам най-доброто от себе си по пътя ми обратно към Него.
Но завършването на този курс за емоционална устойчивост не означава, че нямам повече безпокойство или панически атаки или моменти, когато се чувствам смазана от страх за бъдещето. Все още понякога това ми се случва. Обаче сега различавам тези модели и съм научила начини да се справям с тях по по-здравословен начин, като подобрявам качеството на всекидневния си живот.
В крайна сметка, този курс ме научи на механизми за справяне в случаите, когато изпитвам безпокойство и трудности. Научи ме да проявявам търпение и състрадание към себе си и моите несъвършенства. Научих се и да разбирам как гледа на мен Бог и да не се чувствам тероризирана от неизвестностите на бъдещето.
Посредством професионална и небесна помощ осъзнах, че разполагаме с необходимите средства, за да знаем как „да действа(ме), … а не да (ни) се въздейства“ (2 Нефи 2:26) от нашите емоции и чувства, докато продължаваме да напредваме към Христос.