2020 г.
Служение чрез разчитане на собствените сили
напред

„Служение чрез разчитане на собствените сили“, Лиахона, август 2020 г.

Принципи на служението, август 2020 г.

Служение чрез разчитане на собствените сили

Да помагаме на другите да разчитат на собствените си сили, означава да се грижим за другите и да служим по Господния начин.

Много от членовете на нашето семейство, приятели и съседи се интересуват от това повече да разчитат на собствените си сили. Използвайки инициативата за разчитане на собствените сили, членовете на Църквата намират възможности да полагат грижи и да служат, докато благославят другите с принципи, които носят „по-голяма надежда, мир и напредък“1.

„Бях у дома“

От Криси Кеплър, Аризона, САЩ

Изпитвах финансови затруднения след последвал развод и се опитвах отново да се върна на работа след период от осем години като майка-домакиня. Също така ми беше трудно и в духовен аспект, търсейки истина и вяра, въпреки че не бях стъпвала в сграда за събрания, откакто бях тийнейджър.

Една неделя си пусках прането в дома на най-голямата ми сестра, Присила, която беше активен член на Църквата. Докато бях там, Присила ме покани да присъствам на църква със семейството ѝ – първата ми покана след повече от 15 години.

Отначало нямах желание да отида, но именно предната вечер се бях молила на Бог да ми покаже как да се доближа до Него. След като почувствах вътрешно побутване, стигнах до заключението: „Защо да не отида и да чуя и видя за себе си като зрял човек, със собствените си очи и сърце?“

По време на събранието за причастие, забелязах листовка в информационния неделен бюлетин, съобщаваща за свързан с личните финанси курс по разчитане на собствените сили. Не бях готова да се върна в Църквата, но бях привлечена от курса с продължителност от 12 седмици. Насърчена от сестра ми и зет ми, се записах за курса, очаквайки да науча единствено как да изготвям бюджет и да изплащам дългове. Уроците обаче ме преобразиха духовно.

Бях изненадана от духовните послания през първите няколко седмици, но по време на третия урок бях поразена от чувството на потвърждение, че си бях у дома и чувах нови, но вече познати истини. Тръгнах си от урока и отидох директно при Присила. Попитах я през сълзи: „Как мога по-често да изпитвам това чувство в живота си?“ Тя уреди мисионерите да започнат да ми преподават.

Членове от класа ми по разчитане на собствените сили присъстваха на мисионерските уроци и ме подкрепяха. Те имаха трайно влияние върху духовността ми и ми помогнаха да развия свидетелство за Евангелието и съвременните пророци.

За времето, което ми отне да завърша курса, направих няколко материални и духовни промени. Започнах нова кариера в добра компания и изплатих няколко от кредитите си.

Но по-големите и по-сладки произлезли от курса благословии включваха създаването на красиви приятелства, развиването на позитивни взаимоотношения с епископ, който ме насърчаваше, придобиването на свидетелство относно десятъка, получаването на храмова препоръка, надаряването, както и кръщението на двете ми по-големи деца.

Пътят ми към разчитането на собствените сили все още продължава, но през остатъка от пътуването ми, ще ценя уроците, които съм научила, и създадените приятелства.

„Тръгвах си от всеки час, чувствайки се обичана“

По времето, когато Кати Фънк посетила храмовия площад в Солт Лейк Сити, Юта, заедно с 10-годишния си син, Винсънт, през декември 2016 г., тя се смятала за „доволен агностик“. Тя напуснала Църквата, когато била на 16 г., станала самотна майка на 17 г., започнала да си прави татуировки и да пие кафе. Но по време на това посещение на храмовия площад, Винсънт почувствал Светия Дух и попитал майка си дали може да започне уроци с мисионерите.

Въпреки че работела на две места с 80-часова работна седмица, Кати изучавала Евангелието с Винсънт, търсейки отговори на въпросите му между посещенията на мисионерите. Към лятото на 2017 г., тя започнала да посещава църковните събрания, където научила за курсовете по разчитане на собствените сили.

„Осъзнах, че те бяха нещо, което можеше да ми помогне – споделя тя. – Може би нямаше да ми се налага да работя на две места или да разчитам на родителите си до края на живота си“.

Кати определила курса като „невероятно подсилващ материално и духовно“, не само поради това, което научила, но също и поради това как групата ѝ за разчитане на собствените сили я приемала и ѝ служела.

Бележка

  1. „Послание от Първото президентство“, в Лични финанси за разчитане на собствените сили (2016), i.