Само в дигитален формат: пълнолетни младежи

Вършене на свещена работа по време на карантина

От Кейт Ашли Моран

Докато храмовете са затворени, можем да продължим да помагаме със свещената работа от вкъщи.

Изображение

Жени, които гледат в таблет

Авторката живее в Манила, Филипини.

Никога не съм очаквала да чуя думи като тези, споделени от Първото президентство миналия месец: „След като внимателно разгледахме въпроса и се молихме за това, и в желанието си да бъдем отговорни граждани на света, решихме да прекратим храмовата дейност“¹.

Може би също като мен, вие се чудите как да се справяте с трудните времена днес без тези свети места на мир. Тук във Филипините, храмовете бяха затворени още преди да бъде наложена карантина на местно ниво, така че жадувам да се завърна в дома Господен вече от доста време.

Но докато съм под карантина, осъзнах нещо важно. Макар вратите на храма да са затворени, работата по подготовката на обреди не е спряна. Нашите предци все още са от другата страна на завесата, чакайки ни да научим повече за тях. Ако търсите начини да почувствате в дома си свещените чувства, идващи от службата в храма, ето няколко идеи:

Изследвайте вашето семейно дърво на FamilySearch.org.
Опитайте индексиране. Безкрайно по-конструктивно от видеоигрите!
Използвайте технологиите да се свързвате с живите си роднини.
Запишете собствените си семейни истории.

Видях как тези дейности „обърн(аха) сърц(ата)“ на моите близки, както е написано в Малахия 4:6, и ни спасиха от чувство на безпомощност, скука и безнадеждност. И макар времето под карантина да не минава по идеален начин, аз съм благодарна за възможността, която то ми дава, да помагам с тази храмова работа у дома.

Това може да бъде свещено време в нашия живот. Може би тази пандемия ще ни припомни колко важни са храмовете. Може би ще ценим възможността да посещаваме храма повече отколкото преди. Както гласи обявлението на Първото президентство: „Това е временна мярка и ние очакваме с нетърпение деня, в който храмовете отново ще отворят врати“².

Нямам търпение да дойде денят, в който отново ще можем да извършваме спасителни обреди за нашите предци! Дотогава, има толкова много работа, която можем да вършим.

Благословиите на изцелението

Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли казва, че „като работим по семейна история и вършим храмова работа днес, ние… ставаме достойни за благословиите на „изцелението“, обещани от пророци и апостоли. … Този дълъг списък включва следните благословии:

По-голямо разбиране за Спасителя и Неговата Единителна жертва,
По-силно влияние на Светия Дух, за да получаваме сила и насока в собствения ни живот,
Укрепване на вярата, така че обръщането към Спасителя да става дълбоко и трайно,
По-голяма способност и мотивация да се учим и покайваме, поради разбиране за това кои сме ние и откъде сме дошли и по-ясна визия за това накъде отиваме,
Повече пречистващи, освещаващи и смекчаващи влияния в сърцата ни,
По-голяма радост поради увеличената способност да чувстваме любовта на Господ,
Повече семейни благословии, независимо от миналото, настоящото или бъдещото положение на семействата ни или колко несъвършени са хората в тях,
Повече любов и благодарност за предците и живите ни близки, така че да не се чувстваме повече сами,
Повече сила да разпознаваме това, което се нуждае от изцеление, и така с Господната помощ да служим на другите,
По-голяма защита от изкушенията и усилващото се влияние на противника,
Получаване на повече помощ за успокояване на тревожни, разбити или угрижени сърца и изцеляване на наранените“ („Семейната история и храмовата работа – запечатване и изцеление“, Лиахона, май 2018 г., с. 46–47).