Президент Ръсел М. Нелсън: напътстван, подготвян и отдаден
След като десетилетия оперира сърца като известен сърдечен хирург и след това докосва сърца като апостол на Господ Исус Христос, президент Ръсел М. Нелсън внася непоклатима решителност и нестихваща обич в своето служение като президент на Църквата.
Когато президентът на Църквата почине, мнозина се съсредоточават върху процеса на избиране на неговия приемник. Всъщност, този процес, ръководен от Господ, започва много години преди това. Ръсел М. Нелсън се подготвя за това свято преживяване през целия си живот. Аз съм бил свидетел на голяма част от този процес на подготовка.
Нивото на подготовка на президент Ръсел М. Нелсън се откроява най-добре, ако се разгледат преживяванията и постиженията през живота му в тяхната цялост. Известен е като пионер в сърдечната хирургия. Той е блестящ писател и говорител, който има уменията да общува на много езици. Познава и обича хората и разбира как вземането на решения влияе на техния живот. Той познава и обича Писанията и светия храм. Също е добър ръководител, който взема решения бързо и без колебание.
Президент Нелсън познава лично и многократно е бил обучаван от 10 от 16-те предишни президенти на Църквата. Сега, като 17-ият президент започва своето служение в това призование, като обещава на светиите от последните дни, че Исус Христос ще продължава да ръководи Своята църква.
„Господ винаги е наставлявал и вдъхновявал Своите пророци и винаги ще го прави – казва в специалното излъчване на 16 януари 2018 г. – Господ е на руля. Тези от нас, които сме ръкоположени да свидетелстваме за Неговото свято име по целия свят, ще продължаваме да се стремим да разбираме волята Му и да я следваме“1.
Загрижеността на президент Нелсън за вечното благосъстояние на Божиите чеда произлиза от един живот на съкровена служба. Точно както буквално е докосвал много сърца като хирург, така метафорично е докосвал сърцата на светии по целия свят със своите въздействащи учения, безкористна служба и неизчерпаема любов. Както казва по време на историческото излъчване през януари: тази обич „е израствала десетилетия наред, докато сме се срещали и сме възхвалявали, и служили заедно“2.
Най-съществена подготовка
Знае се много за бележитата кариера на д-р Нелсън като пионер в науката, изследователската дейност и хирургията на човешкото сърце. Всичко това, както и примера от водения от него семеен живот, представляват главна част от неговата подготовка.
Ръсел Марион Нелсън е роден на 9 септември 1924 г. в семейството на Марион Ч. и Една Андерсън Нелсън. През цялото детство на Ръсел и двамата му родители са слабоактивни членове на Църквата, но те обсипват децата си с любов и от време на време ги изпращат в класовете на Неделното училище. Отначало, младият Ръсел не се интересува от Църквата и предпочита да играе футбол със своите приятели. Но, когато навършва 16 години, сърцето му започва да откликва на истините на Евангелието и заедно със своите братя и сестри се кръщава. Години след това, благодарение на примера и влиянието на своите деца, родителите се връщат към активност.
Младият Ръсел откликва и на възможността да получи образование. Започва да осъзнава, както в последствие и преподава на другите, че получаването на образование е религиозна отговорност. Завършва средното си образование на 16 години и е приет в Университета на Юта, като в същото време конфликтът на Втората световна война му пречи да отслужи пълновременна мисия.
По време на бакалавърската си степен, подтикнат от своя музикален талант, Ръсел се присъединява към участниците в един мюзикъл в университета. Данцел Уайт, солист-сопрано, привлича цялото му внимание. Те сключват брак скоро след като той завършва бакалавърската си степен през 1945 г. На 22 години завършва с високи отличия медицинската си специалност в Университета на Юта. След това продължава следдипломното обучение в Университета на Минесота. Там се превръща в ключов член на екипа от пионери, които работят върху осъществяването на отворена сърдечна операция. След това завършва специализации по хирургия в Минесота и в Многопрофилна болница Масачузетс в Бостън, Масачузетс, САЩ.
По време на обучението си и докато броят на членовете в семейството му продължава да расте, доктор Нелсън е свикан за военна служба по време на Корейската война, защото по това време в армията отчаяно се нуждаят от лекари. Поради своето обучение в хирургията, той е изпратен във Вашингтон, окръг Колумбия, където сформира екип за хирургически изследвания в Държавния военен медицински център Уолтър Рийд. След края на своята военна служба през 1953 г., прекарва една година в Харвард сървис към Многопрофилната болница Масучезетс в Бостън. По-късно през 1954 г. завършва своята докторска степен в Университета на Минесота.
Въпреки своето заето медицинско обучение и кариера, доктор Нелсън винаги поставя семейството на първо място в живота си. Данцел Уайт подкрепя и е винаги до своя съпруг по време на всички негови дейности, свързани със семейството, Църквата, професионалната му кариера и военните му задължения. Тяхната непрекъсната взаимна подкрепа и взаимоотношения на обич са източник на вдъхновение и укрепващо влияние за всяко от 10-те им деца – девет дъщери и един син. Според дъщеря им Силвия Уебстър взаимоотношенията между тях „са били много сърдечни и основани на взаимно отдаване“. Най-младият, Ръсел Нелсън-мл., си спомня: „Винаги се виждаше, че родителите ми много се обичат един друг”3.
Неочаквано, Данцел Нелсън почива малко преди тяхната 60-а годишнина. След продължителен период на самота, старейшина Нелсън сключва брак с Уенди Уотсън, неомъжвана преди това жена, чиито докторска степен, професорско място в Университета Бригъм Йънг и любяща протегната ръка към голямото семейство Нелсън я превръщат в съвършена спътница за старейшина и президент Нелсън.
„Сигурна съм, че е трудно да станеш част от състоящо се от повече от 200 души семейство и да чувстваш, че сте добри приятели – казва дъщерята Силвия. – Уенди се старае и е невероятна“4. Ръсел-мл. добавя: „Уенди е прекрасна спътница за него. … Мога да видя как през годините той беше подготвян за тази позиция и това призование и важна роля в това е участието на Уенди в неговия живот“5.
Докато се подготвя за печат този материал, семейство Нелсън включва 10 деца, 57 внуци, 116 правнуци и още 2 на път. И тези от тях, които имат възможност, се събират в различен дом всеки месец, за да отпразнуват рождени дни и годишнини.
„Всички царства имат даден закон“
По време на своето медицинско образование, Ръсел М. Нелсън е учен, че никой лекар не трябва да докосва човешко сърце, защото след като бъде докоснато, сърцето ще спре да бие. Въпреки това, само след няколко години, д-р Нелсън и неговите колеги-изследователи докладват за първото успешно използване на изкуствена машина сърце-бял дроб върху куче. Машината сърце-бял дроб поема кръвообращението на пациента, като по този начин позволява да се извършва операция на небиещо сърце. Този пробив на доктор Нелсън и неговите колеги скоро се прилага и при операции на хора и сега води до осъществяването на над милион и половина отворени сърдечни операции по света годишно.
Вдъхновението, което води до това откритие, осенява доктор Нелсън, докато размишлява върху следните стихове от Учение и завети:
„Всички царства имат даден закон. …
И на всяко царство е даден закон; и във всеки закон има също някои ограничения и условия“ (У. и З. 88:36, 38)6.
Д-р Нелсън обмисля факта, че ако се труди, изучава и задава правилните въпроси, той и колегите му биха могли да научат законите, които ръководят биещото сърце. „Точно изучаването на Писанията и оприличаването им на тази сфера на интерес – казва той, – ми спомогна за разбирането на тази велика област на сърдечната хирургия, каквато я познаваме днес7.
През целия му живот тази способност да прилага принципите на Евангелието благославя президент Нелсън, неговото семейство, Църквата и света. Тя изиграва ключова роля в подготовката му за призоваването му като апостол, и сега – като президент на Църквата.
В своята професионална кариера, д-р Нелсън бързо придобива известност като хирург и медицински изследовател. През 1955 г. приема позиция като професор-изследовател в хирургията в Университета на Юта. Там построява машина сърце-бял дроб, която използва за първата отворена сърдечна операция в Юта – първата подобна операция на запад от река Мисисипи. Той води лекции, многократно пише глави за медицински учебници и има над 70 рецензирани от професионалната гилдия труда в други публикации. Преди да бъде призован за апостол извършва над 7000 операции8.
В допълнение към своите медицински умения, д-р Нелсън е вдъхновяващ учител и ефективен ръководител – качества, които го превръщат в безценен кадър в медицинската сфера и по-късно го отличават в призованията му в Църквата.
„Задължението на лекаря е главно да преподава“ – казва д-р Нелсън. А после добавя: „Лекарят изпълнява своите функции по най-добрия начин само, когато помага на пациента да научи какво не е наред и какво може да бъде направено по този въпрос“9.
Д-р Нелсън показва това желание и склонност за преподаване и обучение, като пътува до чужди страни, за да демонстрира медицински процедури и обучава за начина им на изпълнение. В помощ на преподаването си, той изучава няколко езика, сред които френски, португалски, немски, руски и испански, както за да може по-добре да общува с лекарите и изследователите в другите страни, така и да им преподава. След като присъстват на събрание, в което президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) съветва присъстващите да изучават китайски, д-р Нелсън и неговата съпруга Данцел незабавно започват да изучават мандарин. Неговите професионални умения в този език му позволяват да работи съвместно с медицинската общност в Китай, където изнася лекции и извършва операции, спасявайки живота на един от националните герои на Китай10.
Първо търсете царството Божие
Въпреки своите впечатляващи постижения в медицината, президент Нелсън поддържа своя фокус върху Господ и Неговото дело. Много членове на Църквата не знаят, че от 1955 до 1965 г. той служи като мисионер на Храмовия площад, помагайки на посетителите от 16:00 до 17:00 ч. всеки четвъртък. Този период е един от най-натоварените моменти в кариерата му на хирург. По-късно пише: „През 1964 г. в медицината точно започнахме да се справяме с предизвикателството на смяната на аортна клапа. Процентът на смъртност беше висок и на всеки пациент се посвещаваше значителен период от време – специална лична грижа в продължение на много, много часове, а понякога дори и дни“11.
За много членове на Църквата тези факти биха направили невъзможно поемането на призование, отнемащо повече време. Но не и за д-р Нелсън. През 1964 г., след като са проведени интервюта за призоваване на президент на кол с него и други братя, (тогава) старейшина Спенсър У. Кимбъл, придружен от старейшина Легранд Ричардс (1886–1983) от Кворума на дванадесетте апостоли, му казва: „Чувстваме, че Господ иска да председателстваш над този кол. По време на множеството проведени интервюта, когато изникнеше твоето име, отговорът включваше или „Той не би бил много добър.“, или „Той няма време.“, или и двата варианта. Въпреки това ние чувстваме, че Господ иска теб. Сега, ако чувстваш, че си много зает и не трябва да приемаш призованието, това е твоя привилегия“.
„Простичко отговорих, че решението беше взето на 31 август 1945 г., когато сестра Нелсън и аз се оженихме в храма. Тогава си обещахме първо да „търс(им) Неговото царство и Неговата правда“, чувствайки се уверени, че Господ ще ни прибави всичко останало, както е обещал (вж. Мат. 6:33.)12.
Приемането на призованието илюстрира това, което старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли наскоро нарече „непринуденото смирение и простота на вярата на Ръсел Нелсън. … Той е толкова смирен, точно като децата, на всяко равнище и на практика във всички взаимоотношения с околните, в които съм го виждал“13.
Старейшина Кимбъл дава благословия на д-р Нелсън с обещанието, че процентът на смъртността, свързан с операцията на аортната клапа, ще намалее и че процедурата няма повече да отнема толкова много от неговото време и енергия.
„Следващата година времето за операция наистина намаля и аз имах необходимото време да служа в това и други призования – казва д-р Нелсън. – Всъщност, процентът на смъртността спадна до… много ниско, приемливо и поносимо ниво. Колко интересно, че точно това е операцията, която направих на президент Кимбъл осем години по-късно“14.
Изискванията на професионалната му кариера и призованията в Църквата силно ограничават свободното време, което д-р Нелсън прекарва у дома. Но въпреки това, той прави всичко възможно да превърне в приоритет своята съпруга и 10-те им деца. Когато е у дома, той изцяло посвещава времето си на своето семейство. По време на своите пътувания по света често взима със себе си или съпругата си, или едно от децата. Докато Данцел се грижи отлично за техните деца по време на отсъствията му, тя е благодарна за неговата отдаденост към тях, когато си почива от своята натоварена кариера и призования. Веднъж тя казва на президент Харолд Б. Лий (1899–1973), който по това време е президент на Кворума на дванадесетте апостоли: „Когато е у дома, е у дома!“15. Президент Лий често повтаря тези думи, когато съветва заетите ръководители на свещеничеството да се съсредоточават върху своите семейства.
Следване на пророка
Бях свидетел и второстепенен участник в едно важно събитие в професионалния живот на д-р Ръсел М. Нелсън и неговата съпруга Данцел. Това се случи по време на първата ми среща със семейство Нелсън през 1965 г., преди повече от 52 години. В своята автобиография д-р Нелсън разказва как получава предложение да бъде професор по хирургия и ръководител на отдела по сърдечно-съдова и гръдна хирургия в Университета на Чикаго. Той пише, че това предложение „разкри такива ресурси за мен в лицето на финансова подкрепа, изследователска лаборатория и персонал, които биха реализирали мечтата на всеки учен. Като допълнителен стимул, предложението включваше и четиригодишно университетско образование за всичките ни девет деца в направление по техен избор с поети от Университета на Чикаго разноски за обучение“. Деканът казва на д-р Нелсън: „Една от причините да искаме точно теб е, че знаем, че си добър мормон. Искаме да си един от преподавателите ни. Имаме нужда да внесеш в този университет влиянието, което един мормон може да донесе“16.
Като част от агресивната тактика по наемането на този забележителен лекар, деканът ми се обади, за да му помогна да убеди семейство Нелсън да се премести в Чикаго. Тогава бях професор по право в Университета на Чикаго и познавах деканът на медицинския факултет, защото служихме заедно в ръководното общо събрание на университета. Деканът ме помоли да поканя семейство Нелсън на вечеря в нашия дом. Настойчиво ме молеше да им разкажа подробно за Църквата в Чикаго, защото знаеше, че това е от изключителна важност при вземането на решението.
И така покойната ми съпруга, Джун, и аз се срещнахме с Данцел и Ръсел Нелсън, вечеряхме и си прекарахме чудесно в дома ни в Чикаго на 21 ноември 1965 г., неделя. Направихме най-доброто, на което сме способни, да ги убедим да се преместят в Чикаго. От неговата автобиография по-късно разбрах, че това предложение им харесало изключително много и дори били избрали дом в предградията на Чикаго, където да отглеждат семейството си17.
Това, което се случи по-късно, беше само един пример за начина, по който вдъхновението Господне напътстваше решенията и подготовката на Ръсел М. Нелсън. Когато се върнал в Солт Лейк Сити, той потърсил съвет от президент Дейвид О. Маккей (1873–1970), който да насочи семейство Нелсън в тяхното важно решение. Пророкът се молил и полученият отговор бил отрицателен.
Президент Маккей казал: „Ти вече живееш в най-добрия град в целия свят. Водиш начин на живот, който не може да се сравни с нищо друго по света. Тук дъщерите ти ще получат най-добрата среда, която може да им бъде предоставена. Те са по-важни за теб от каквато и да е слава или бъдеще, които можеш да получиш в който и да е университет. Не, брат Нелсън, твоето място е тук, в Солт Лейк Сити. Хора от всякъде по света ще идват при теб, защото ти си тук. Не мисля, че трябва да ходиш в Чикаго“18.
Изпълнен с вяра, д-р Нелсън отказал предложението от Чикаго и останал в Солт Лейк Сити. Там, в последващите години той извърши отворени сърдечни операции и продължи живота на много изпълнени с благодарност пациенти, сред които президент Кимбъл, старейшина Ричард Л. Евънс (1906–1971), президент Бойд К. Пакър (1924–2015) и много други ръководители и членове на Църквата и техните семейства.
За Джун и мен, тази среща в Чикаго беше началото на едно дълго и ценно приятелство с Ръсел и Данцел Нелсън. Шест години по-късно беше освободен като президент на кол и призован като Общ президент на Неделното училище. В същата година, аз бях назначен за ректор на Университета Бригъм Йънг. Служихме много години в Кворума на дванадесетте апостоли и сега ще служим заедно в Първото президентство в дух на приятелство, започнало в Чикаго между двама учени и техните съпруги преди 52 години.
Промяна в сърцата
На 7 април 1984 г. д-р Нелсън е ръкоположен за апостол и отделен за член на Кворума на дванадесетте апостоли. Той казва: „В един кратък момент, фокусът през последните четиридесет години беше преместен от медицината и хирургията върху това да посветя остатъка от живота си на пълновременна служба на моя Господ и Спасител, Исус Христос“19.
След призоваването си като апостол, старейшина Нелсън заявява: „Делото, на което съм се посветил сега, е най-важната кауза в света. Това е всеобхватно, изпълнено с удовлетворение и предизвикателства дело. И трябва да направя най-доброто, защото нося отговорност за повереното ми настойничество“20.
Откакто става апостол и президент на Кворума на дванадесетте апостоли през 2015 г., президент Нелсън продължава да пътува, споделяйки словото на вечния живот и променяйки сърцата на хората. Една от първите му задачи е да отвори държавите от Източна Европа за проповядване на Евангелието. Президент Нелсън казва: „За… пет години, бях осъществил 27 пътувания до 31 страни в Европа. Успях да докладвам на президент Езра Тафт Бенсън, … преди да почине, че сме изпълнили задачата: сега Църквата е установена във всяка страна в Източна Европа“21.
Президент Нелсън освещава 27 държави за проповядване на Евангелието, включително България, Хърватска, Ел Салвадор, Етиопия, Френска Полинезия, Казахстан и Русия. Веднъж, в продължение на четири дни, той освещава шест отделни държави22. По време на своето служение като апостол посещава 133 държави23.
Като член на Кворума на дванадесетте, старейшина Ръсел М. Нелсън служи дълги години като председател на всеки един от трите ключови съвета в кворума: мисионерски съвет; съвет, свързан с храма и семейна история; и изпълнителен съвет на свещеничеството и семейството.
Църквата преминава през значителни промени, докато старейшина Нелсън служи в Кворума на дванадесетте под ръководството на пет президента на Църквата. От 1984 г. до момента Църквата почти утроява членската си маса от 6 милиона на 16 милиона. Кворумът на дванадесетте апостоли и Първото президентство издава две официални изявления: „Семейството: прокламация към света“ през 1995 г. и „Живият Христос“ през 2000 г. Броят на действащите храмове нараства от 30 през 1984 г. на 159 през 2017 г. През 2010 г., когато старейшина Нелсън е призован за председател на мисионерския изпълнителен съвет, в Църквата има 58 000 мисионера. Сега, след настъпилото огромно увеличение в резултат на понижаването на възрастта за служба, броят се стабилизира около 67 000 мисионера.
Лични качества
Повечето от това, което беше разгледано по отношение на доктор, старейшина и сега президент Нелсън, е широко достъпно за обществеността. Сега ще коментирам някои от неговите невероятни лични качества, които съм наблюдавал през годините.
Първо, Ръсел М. Нелсън е изключително мил човек и добър приятел и съмишленик. Той е винаги добър и състрадателен във всички свои лични взаимоотношения. Също е удивителен пример за подражание, усърден и внимателен в изпълнението на своите отговорности както към семейството и Църквата, така и в професионален план. И просто е весело да си около него.
Като ръководител е винаги приятелски настроен и на разположение. Това е най-желано качество във висшите ръководители. Никога не се колебаем да повдигнем дадена тема пред него и ако го направим, не чувстваме, че го притесняваме. Никога не се страхуваме да обсъждаме с него какъвто и да било въпрос. Президент Нелсън е много открит и отзивчив човек, с него се разговоря много лесно.
Когато предстои да взема решения, президент Нелсън се интересува от всеобхватния резултат. Добър е в това да премисля добре как ще се отрази вземането на дадено решение, приложението на дадена политика или учение върху различни групи от членове – възрастните, младите, слабо активните, ръководителите на Църквата и другите хора. Виждал съм това качество и в други ръководители, но разбирането на президент Нелсън по този въпрос е изключително. Може би то се корени в натрупания опит като лекар, който не може да предпише лекарство за една част от тялото, без да вземе предвид влиянието му върху другите части.
Президент Нелсън умее изключително добре да делегира отговорности, по-добър е в това отколкото повечето ръководители, които съм наблюдавал в професионалното ми поприще и в Църквата. Това също се дължи вероятно на работата на хирурга, който изпълнява точно определена задача след (и преди) другите да свършат своите задачи.
Търпението е друго изключително качество на президент Нелсън. Той избягва конфронтацията при решаването на проблеми и свършването на необходимите неща. Вместо да предприеме тактиката за разрешване на проблема в момента на възникване, той мъдро оставя да мине малко време, за да види дали нещата няма да се разрешат от само себе си. Това качество ще бъде точно толкова важно в неговите ръководни функции, колкото е било, докато служи като президент на Кворума на дванадесетте.
Хвалейки президент Нелсън за неговото търпение, не мога да не го похваля за едно друго контрастиращо с това качество. Той не се колебае при вземането на решения. Когато дойде времето и решението е готово да бъде взето, той го прави бързо и решително. Притежава добро усещане за това кога въпросът се нуждае от повече търпение и обсъждане и кога трябва просто да изберем между различните варианти и да продължим с Господното дело. Другите ръководители обичат това в него.
Президент Нелсън е също човек на единството. Той привежда в хармония противоположни гледни точки и обвързва в единство хора с различни мнения. Какво невероятно качество в ръководител на членове, които, въпреки че са отдадени на едно и също божественото учение, произлизат от различна култура и традиции.
Ръсел М. Нелсън притежава естествения дар на дипломатичността, на който лично съм бил свидетел. Използва този дар в професионалната си кариера, дори и в Китай. От призоваването си в Дванадесетте, той създава възможности за Църквата в Източна Европа в цяла последователност от изпълнени с чудеса обстоятелства. В допълнение на това, посещава 133 различни страни като Господен служител. Каква забележителна подготовка за чудесната позиция, на която е призован сега!
Едно друго прекрасно качество в президент Нелсън, макар и за някои да е изненада, са неговите умения като писател. Начинът му на писмено общуване е модел за яснота, а неговата редакция на чужди трудове е винаги от помощ. Членовете на Дванадесетте си разменят чернови с предложения за подобрения върху текста на важни речи. В този процес, съм научил, че най-добрите предложения за подобрения върху моите речи идват от президент Нелсън. Като човек, прекарал професионалната си кариера, работейки с думи, бях удивен да получавам такива блестящи редакции от човек, чиято професионална кариера е обвързана с работата върху тела. Научих, че литературните му способности са резултат на усилена работа. Веднъж при редакция на един от ръкописите му, видях, че това беше осмата чернова. Ако бях запознат с невероятния архив от професионални публикации на д-р Нелсън, нямаше да се учудя, че той е най-умелият писател в Кворума на дванадесетте.
Повечето хора са заинтригувани от възрастта на нашия нов президент – 93 години! Ние, които работим заедно с него, се стремим само и единствено нашите собствени усилия да не изостават от неговите. Той е впечатляващо активен, както физически, така и умствено. Паметта му буди възхищение. Той често кара ски, като си почива съвсем малко. Все още използва снегорина си, както на алеята пред своята къща, така и пред тези на съседите24. Аз съм свидетел на неговата безгранична енергия всеки четвъртък. След като приключим със събранието си в храма Солт Лейк, някои се придвижват с асансьора надолу, а някои слизат пеш по редиците от стъпала от нашата Горна стая. Президент Нелсън винаги бърза надолу по стълбите. И аз се опитвам да не изоставам, но никога не успявам.
Отдаден на Спасителя
Президент Нелсън казва: „Всеки един ден от службата на който и да е апостол е изпълнен с придобиване на знания и подготовка за по-големи отговорности в бъдеще“25. За него, времето за подготовка да ръководи Църквата вече е привършило, той вече получи свещената мантия на президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Предвид неговата подготовка, какво да очакваме от него като ръководител през този период?
Най-важното е неговата отдаденост към Господ, Исус Христос, който е начело на Своята Църква. Както президент Нелсън казва в своето цитирано по-рано обръщение през януари: „Ще продължаваме да се стремим да разбираме волята Му и да я следваме“26. Междувременно, вдъхновените учения на президент Нелсън ни дават възможни теми, над които ще се съсредоточава.
На общата конференция през октомври 2017 г. президент Нелсън напомня на членовете на Църквата за изключителната значимост на Книгата на Мормон. Той споделя резултатът от свето лично изучаване на Книгата на Мормон, включително списъци за това какво е Книгата на Мормон, какво потвърждава и опровергава, какво изпълнява и пояснява, както и какво разкрива. Той увещава членовете да изучават ежедневно книгата и да размишляват над ученията ѝ27.
На 16 януари 2018 г., два дни след като е отделен като президент на Църквата, президент Нелсън обявява, че новото Първо президентство ще започне своето служение, с „поставена крайна цел“. Целта е спасението на хората и запечатването на семействата в дома Господен. „Поради тази причина ние ви говорим днес от храма – каза президент Нелсън от храма Солт Лейк.
– Целта, към която се стремим всички ние, е да бъдем надарени със сила в Господния дом, да бъдем запечатани като семейство, да бъдем верни на сключените в храма завети, които ни правят достойни за най-великия Божий дар – вечния живот. Обредите на храма и сключените там завети са ключът за укрепване на вашия живот, брак и семейство, както и на способността ви да устоявате на атаките на противника. Вашето поклонение в храма и службата ви към вашите предци ще ви благославят с все повече лични откровения и мир, и ще подсилват решителността ви да останете на заветната пътека“28.
Президент Нелсън също призовава светиите да останат на заветната пътека: „Вашата отдаденост да следвате Спасителя, като сключвате завети с Него и след това се стремите да ги спазвате, ще разтваря вратите към всяка духовна благословия и привилегия, подготвена за мъже, жени и деца навсякъде“. Той се обръща към отклонилите се от тази пътека: „(Моля ви) с цялата надежда на сърцето си: моля върнете се. Каквито и да са притесненията или трудностите ви, за вас има място в тази Църква, в Господната Църква. Вие и вашите все още неродени поколения ще бъдете благословени от решението ви сега да се върнете на заветната пътека“29.
Ето още едно важно напътствие: „Стихът, който се превърна в жива легенда за мен, се намира в раздел 88 на Учение и завети, където Господ казва: „Ето, Аз ще ускоря Моето дело във времето му“ – казва президент Нелсън. – И аз доживях… да видя този процес на ускоряване“30. Сега той ще го ръководи.
Президент Ръсел М. Нелсън винаги свидетелства за божествеността на Исус Христос и истинността на плана на спасение, който нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са ни дали, за да получаваме познание и напътствие. Докато президент Нелсън води Църквата в бъдещето, светиите от последни дни може да намират утеха в това, че той ще го върши в хармония с волята небесна. „Заявявам своята преданост към Бог, нашия Вечен Отец, а също и към Неговия Син Исус Христос – казва той. – Аз Ги познавам, обичам Ги и се посвещавам да служа на Тях, а също и на вас, до сетния си дъх“31.
Обичам този служител на Господ, моя дългогодишен съмишленик и приятел, президент Ръсел М. Нелсън. Заедно с другите членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ценя неговите учения и очаквам с нетърпение неговото вдъхновено ръководство като наш пророк. Свидетелствам, че той е призован от Бог да води Църквата в наши дни.