2017
Животът на Христовия ученик
August 2017


Послание на Първото президентство, август 2017 г.

Животът на Христовия ученик

Преди 30 години в Гана, една млада студентка на име Доу за първи път влязла в сграда за събрания на Църквата. Приятелка поканила Доу да дойде с нея и Доу била любопитна да разбере какво представлява Църквата.

Хората там били толкова сърдечни и приятелски настроени, че тя не можела да не се зачуди: „Що за църква е това?“

Доу била толкова впечатлена, че решила да научи повече за Църквата и нейните членове, които били изпълнени с толкова много радост. Но веднага щом се захванала с това, нейни добронамерени роднини и приятели започнали да ѝ се противопоставят на всяка крачка. Говорели ужасни неща за Църквата и правели всичко възможно, за да я разубедят.

Но Доу получила свидетелство.

Тя имала вяра и обичала Евангелието, което изпълвало живота ѝ с радост. Затова тя влязла във водите на кръщението.

След това се потопила в изучаване и молитва. Постила и търсела влиянието на Светия Дух в живота си. В резултат на това свидетелството и вярата на Доу ставали все по-силни и дълбоки. В крайна сметка тя решила да отслужи пълновременна мисия за Господ.

След като се завърнала от мисия, излизала на срещи и се омъжила за завърнал се мисионер – същият, който я кръстил години преди това – и по-късно били запечатани в храма Йоханесбург Южна Африка.

Изминали много години, откакто Доу Каку преживяла за първи път радостта на Евангелието на Исус Христос. През изминалото време животът не винаги бил лек за нея. Преживявала своите моменти на тежка мъка и отчаяние, сред които загубата на две деца – дълбоката скръб от тези преживявания все още тежи на сърцето ѝ.

Но тя и съпругът ѝ Антъни се стремят да се доближават един към друг и към техния любим Небесен Отец, Когото обичат с цялото си сърце.

Днес, 30 години след като влязла във водите на кръщението, сестра Каку наскоро завърши друга пълновременна мисия – този път като подкрепа за съпруга си, който беше президент на мисия в Нигерия.

Тези, които познават сестра Каку, казват, че има нещо специално в нея. Тя сияе. Трудно е да прекараш време с нея, без сам да се почувстваш по-щастлив.

Нейното свидетелство е сигурно: „Знам, че Спасителят ме вижда като Негова дъщеря и приятел (вж. Мосия 5:7; Етер 3:14) – казва тя. – И се уча и се опитвам толкова усилено и аз да бъда Негова приятелка – не само чрез своите думи, но и чрез делата си“.

Ние сме ученици на Христос

Историята на сестра Каку е подобна на много други. Тя имала желание да разбере истината, платила цената, за да получи духовна светлина, изявявала своята любов към Бог и към ближните си и по пътя изпитвала трудности и скръб.

Но въпреки противопоставянето, въпреки скръбта, тя продължавала да напредва с вяра. И също толкова важно е, че тя запазила радостта си. Тя намерила начин не само да понесе трудностите на живота, но и да израства въпреки тях!

Нейната история е подобна на вашата и моята.

Рядко нашето пътуване протича гладко или без изпитания.

Всеки от нас има своите болки, разочарования, скърби.

Може дори да се почувстваме обезсърчени и понякога претоварени.

Но онези, които водят живот на ученичество – които остават верни и продължават напред с вяра, които се доверяват на Бог и спазват Неговите заповеди,1 които прилагат Евангелието ден след ден и час след час, които извършват постоянни дела на Христова служба за околните – са онези, чиито малки дела често оказват голямо значение.

Малко по-любезните, малко по-прощаващите, малко по-милостивите, са именно милосърдните, които ще получат милост2. Тези, които правят света по-добро място чрез постоянни, изпълнени с обич и грижа действия, и които се стремят да живеят благословения, удовлетворяващ и мирен живот на ученици на Исус Христос, са онези, които в крайна сметка ще намерят радост.

Те ще знаят, че това е „любовта Божия, която се излива нашироко в сърцата на чедата човешки… тя е най-желателна от всички неща… и най-радостната за душата“3.