младежи
Когато моята приятелка почина
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
През първата ми година в гимназията, моя приятелка получи мозъчна аневризма и почина на следващия ден. Въпреки че бях член на Църквата, не можех да се примиря. Бях учена през целия ми живот, че мога да се обръщам към Небесния Отец и Спасителя за всичко, но никога не ми се бе случвало нещо подобно дотогава.
Плаках с часове, опитвах се да намеря нещо – каквото и да е – което да ми дари мир. В нощта след като почина, се обърнах към книгата с химни. Докато прелиствах страниците, попаднах на „Бъди със мене, Господи“ (Химни, № 104). Третият куплет привлече вниманието ми:
Бъди със мене, Господи,
настъпва вечерта.
Когато Ти не си до мен,
аз нямам светлина.
От тъмнината на света
боя се, Господи.
Спасителю мой, тази нощ
със мене остани.
Този куплет ми дари много мир. Тогава осъзнах, че Спасителят не само можеше да остане с мен в онази нощ, но и че Той знаеше точно как се чувствах. Знам, че любовта, която почуствах от този химн не само ми помогна през онази нощ, но също ми е помагала и през много други изпитания, през които съм преминала.