Послание на Първото президентство, януари 2016 г.
Щастие за хората, които обичаме
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Всички желаем щастие за хората, които обичаме, и искаме да изпитват колкото е възможно по–малко болка. Докато четем разказите за щастие – и болка – в Книгата на Мормон, нашите сърца се вълнуват, когато мислим за нашите близки. Ето един истински разказ за щастлив момент:
„И стана така, че нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.
И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“.
След това четем:
„И колко благословени бяха те! Защото Господ ги благославяше във всички техни дела; да, те бяха благословени и преуспяваха, чак докато не се изминаха сто и десет години; и първото поколение от Христа се помина, и нямаше раздори в цялата земя“ (4 Нефи 1:15–16, 18).
Любящите ученици на Христос се молят и работят за такава благословия за другите хора и за себе си. От разказите в Книгата на Мормон и от личния опит на много от нас, знаем, че дарът на щастието е постижим. Знаем, че пътят към щастието е добре обозначен. Знаем също и че поддържането на щастието не е лесно, освен ако, както при нефитите след посещението на Спасителя, „любовта Божия“ не живее в сърцата ни.
Тази любов е в сърцата на нефитите, защото те спазват закона, който я прави възможна. Обобщение на този закон откриваме в молитвите за причастие, които започват със сърдечна молба към нашия Небесен Отец. Ние се молим със сърце, изпълнено с вяра, и с дълбока любов към нашия личен Спасител. Ние се ангажираме с истинско намерение да вземем върху си Неговото име, да си спомняме за Него и да спазваме всички Негови заповеди. И накрая, упражняваме вяра, че Светият Дух, третият член на Божеството, може винаги да бъде с нас и да свидетелства в сърцата ни за Отца и Неговия възлюбен Син. (Вж. У. и З. 20:77, 79.)
Чрез спътничеството на Светия Дух нашите сърца могат да се обърнат така, че да желаем и приветстваме любовта на нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос. Начинът да получим любовта на Бог в сърцата ни е лесен, както е и лесно да загубим усещането за тази любов. Например, човек може да реши да се моли по–рядко на Небесния Отец, или да не плаща пълен десятък, или да спре да се угощава със словото Божие, или да игнорира бедните и нуждаещите се.
Всеки избор да не се спазват заповедите на Господ може да накара Духа да се оттегли от сърцата ни. А с тази загуба намалява и щастието.
Щастието, което желаем за нашите близки, зависи от техните решения. Колкото и да обичаме едно дете, проучвател или наши приятели, ние не можем насила да ги накараме да спазват заповедите, за да станат достойни Светият Дух да докосне и да промени сърцата им.
Ето защо най–голямата помощ, която можем да окажем, е да съветваме хората, които обичаме, да внимават в своите собствени решения. Алма го прави с покана, която вие също можете да отправите:
„Да се смирите пред Господа, да призовавате светото Му име, да бдите и да се молите непрестанно, за да не бъдете изкушени повече от това, което можете да понесете, и тъй да бъдете водени от Светия Дух, като станете смирени, кротки, покорни, търпеливи, изпълнени с любов и всичкото дълготърпение;
имайки вяра в Господа и надежда,че ще наследите вечен живот; като имате винаги в сърцата си Божията любов, та да може да бъдете въздигнати в последния ден и да влезете в Неговия покой“ (Алма 13:28–29).
Моля се хората, които обичате, да приемат вдъхновената покана да изберат пътя към трайното щастие.
© 2016 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/15 г. Одобрено за превод: 6/15 г. Превод на First Presidency Message, January 2016. Bulgarian. 12861 112
Преподаване от това послание
Президент Айринг проповядва, че щастието, което усещаме в живота, зависи от решенията, които вземаме. Докато обсъждате това послание, бихте могли да се съсредоточите над нещата, които президент Айринг споменава, че можем да изберем да правим (като например да се молим, да работим, да упражняваме вяра и да се ангажираме с истинско намерение), за да ни водят по пътя на щастието. Бихте могли да поканите хората, на които преподавате, да запишат две или три действия, които желаят да предприемат, които по–добре да ги насочат към „пътя към трайно щастие“.